Актьорът Добрин Досев: Дали разбираме уроците на историята, дали се учим от грешките си или продължаваме да ги повтаряме?

0
676

Добрин Досев е сред най-новите попълнения на Пловдивския драматичен театър, макар че зад гърба си има над 20 години на театрална сцена. Почитателите на Мелпомена вече имат удоволствието да го гледат в ролята на Медвед, в пиесата „Сестри Палавееви“ на Алек Попов. Командирът на малкия партизански отряд Спартак Галев (Медвед) се завръща от Москва в родината си, за да поеме командването на партизанския отряд. Свързахме се по телефона с Добрин Досев, за да се опитаме да узнаем повече подробности както за живота, сцената, киното и новата му роля. Заварихме актьора в София, където в момента живее.

  • Пловдивската публика вече има удоволствието да те гледа в спектакъла по романа на Алек Попов, под режисурата на Елена Панайотова „Сестри Палавееви“, но голяма част от почитателите ти те познават от филмовия екран и ролите ти в Пазарджишкия театър.
  • Така е, 17 години работех в Пазарджишкия театър, но в последните няколко години бях актьор на свободна практика и снимах повече в киното и в телевизионни сериали. В Пазарджишкия театър отпразнувах и своя 50-годишен юбилейна сцената с представлението „Женитба“, но след това се наложи да напусна, защото започнах да се снимам във филма на Влади Вългала „Шменти капели“. Филмови и телевизионни роли имам доста. Първият ми филм беше „Сомбреро блус“. Роли имам в „Ярост”, „Пазачът на мъртвите”, „Сива зона“, „Спартак“, „Хайка за вълци”, „Забранена любов” и съм щастлив, че някои от тях получиха много ласкави отзиви, награди и одобрението на публиката и критиката. Спектакълат „Женитба” на Пазарджишкия театър, в който играех Подкальосин, бе отличен с наградата на Съюза на българските артисти ИКАР 2009 за най-добър спектакъл.  Зад гърба си имам над 40 театрални роли. Толкова са много, че даже не мога да ги изброя. През тези години съм работил и в  Сатиричния театър, в Малък градски зад канала и в Народния театър. Сега съм изключително щастлив, че ставам част от трупата на Пловдивския драматичен театър. Това за мен е огромна чест и разбира се една голяма отговорност. Сега живея в София, където е семейството и най-голямото ми щастие, моята първокласничка. И няма да скрия, че в момента ти ме намираш в едно софийско заведение, където работя като сервитьор, защото се оказва, че у нас актьорите трудно преживяват с професията си.
  • „Сестри Палевееви“ е пиеса, която обръща погледа ни към събития от преди 70 години, но пречупени през призмата на времето. Как се чувстваш в ролята на командира Медвед?

    12095998_1213096845374269_5221818471678111631_n
    Снимки: ДТП
  • Не мога да отрека, че това за мен беше, както едно истинско предизвикателство, така и огромно удоволствие. Благодарен съм на Елена Панайотова, че ме покани за тази роля, защото тя е многопластова, наситена с полюсни емоционални диапазони. Екипът, с който работя в пиесата също е прекрасен. Като се започне от младите актриси Боряна Братоева и Мила Люцканова, които се справят чудесно с ролите на сестрите Кара/Моника и Яра/Габриела, та се стигне до сценичните работници, които също са част от представлението. 12108893_1213096532040967_4178187013607300255_nДа, пиесата обръща поглед към партизанското движение но не по начина, по който го изучавахме в училище. И романтичната и героичната страна на този период са представени по един доста по-съвременен начин, но това в никакъв случай не е осмиване на ситуацията. Напротив, както Елена, така и целият екип, подходихме изключително добронамерено и с нужното уважение към тази страница от нашата история. Но дали е добронамерена гротеска или ирония към един режим и конкретна историческа ситуация, разбира се ще реши зрителят. Идеята ни беше, да разкажем на младото поколение, което изобщо не е чувало нищо за партизанското движение, нито за идеалите, карали техните връстници на времето да рискуват живота си, как добрите намерения не винаги имат очаквания резултат. И точно за това, Елена Панайотова изгради една монументална театрална картина с огромна динамика, чудесно чувство за хумор и новаторска визия.
  • Несъмнено, предсмъртният монолог на твоя герой Медвед е впечатляващ. А и похватът, избран от Елена Панайотова, който използва кино елемент на сцената, е изключително силен и въздействащ.
  • Кинематографичният елемент се получава от камерата, която снима на живо и фиксира всяка една секунда от изтичащия живот на Спартак Галев. В един момент тя застива и държи в крупен план само лицето. Това е както силно въздействащо, така и изключително отговорно, защото трябва да бъда максимално концентриран върху образа и дълбокия драматизъм на човек, изправил се пред лицето на смъртта. Когато се сриват всички маски и човек остава гол пред истината и пред съвестта си. Доволен съм, когато видя, че публиката е разтърсена и развълнувана от този момент.

    12115926_1213096852040935_5701501481995220042_n
    Снимки: ДТП
  • Следващото представление на „Сестри Палавееви“ е на 16 ноември в Дом на културата „Борис Христов“. Каза, че пиесата е обърната към младата публика. С какво ще я провокирате, за да дойде тя да ви гледа?
  • Пиесата е изградена по романа на Алек Попов „Сестри Палавееви“, който се превърна в бестселър. Спектакълът е направен ефектно, с изключително чувство за хумор, добронамерено, с модерна визия, мултимедия, много музика и танци. Елена Панайотова е режисьор, който винаги изненадва с нестандартните си решения. Актьорският екип е невероятен, а цялото представление е едно епично платно, което разказва за част от нашата история, но в крак с днешното време. На пръв поглед историята изглежда весела, забавна и дори лековата. Емблематична е сцената, когато в миг на отмора, партизаните подхващат любимата си песен, Медвед разказва за трудовите подвизи на стахановците, а идилията завършва със сладоледени блянове. Но в последствие нещата загрубяват и желанието на двете сестри, които се впускат в партизанския живот, за да открият идентичност и смисъл в живота, претърпява драматичен обрат.
    Снимки: ДТП
    Снимки: ДТП

    Дали осъзнаваме смисъла на идеалите си, дали можем да ги отстояваме с цената на всичко или всичко е една илюзия? Ето това е провокацията, която съм убеден, че ще накара младите хора да дойдат да ни гледат. Разбира се, че пиесата се радва не само на младата публика, защото салонът е пълен с хора от различни поколения. Аз искам да поканя всички, които още не са успели да ни гледат, да дойдат на 16 и на 30 ноември в Дом на културата „Борис Христов“. И нека си отговорим на въпроса, дали и как разбираме уроците на историята, дали се учим от грешките си или продължаваме да ги повтаряме?

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име