Арт-разходка из Пловдив /галерия/

0
945
Стефан Божков снимка: Димитър Добрев

Започвам разходката из пловдивските галерии от “Червеното пони”, не само защото къщата се намира на върха тепето дало началото на осемхилядолетния Пловдив, но и защото изложбата на Стефан Божков, която гостува  тук е едновременно и естетска, и ще провокира пуритански настроените зрители. Божков отново залага на сюреалистични композиции в традиционно тъмна тоналност, която се доближава до графичното изображение, за да ни представи преклонението си пред сластта на женските форми. Под привидно монохромното изображение, Стефанкрое дълбок подтекст с използването на множество символични обекти – плодове, музикилни инструменти, оръжие, предмети от бита. В силуетите има и еротика, и дженк, и намигване към строгия морал, и закачлива чувственост. Чрез картината “Кръглата маса” Стефан отдава почитта си към близкия си приятел Кольо Карамфилов, който пирува на една маса с друг напуснал този свят творец. Христианските символи хляб и вино, които са неразделна част от ритуалите на светото причастие, кръщенето и заупокойната молитва, кротко съжителстват със символа на първородния грях – ябълките.

На гелерия “Сигна” гостува друг голям български художник, който носи фамилията Божков. Доцент д-р Кирил Божков демонстрира виртуозна живопис. Божков впечатлява с майсторство, независимо дали пресъздава реалността абстрактно или реалистично. Пейжажите, фигуралните композиции и натюрмортите представят различните стилове на рисуване и преминават през различни територии на реализма и хипрерреализма, сюрреализма, експресионизма и попарта, като разчупват рамките на групи, течения, арт идеи и стилове. Изложбата на Кирил Божков е един многообразен поглед към живописното изкуство.

Друг творец, който лично аз много харесвам, гостува в пловдивската галерия “Дяков”. Владо Чукич е черногорец по баща, белогвардеец по майка, който от години живее и твори в китното село Тополчане, на брега на язовир Кърджали. Владо е един от онези български художници, които никога не оставят публиката си безразлична. И тази година Чукич бе подготвил една изящна колекция под надслев „Цветнопис“. Интересно беше първото ми впечатление от специално създадените за тази експозиция живописни творби, които силно ми напомниха на внушението, техниката и въздействието на друг от любимите ми художници – Недко Итинов. Явно Владо, който не спира да експериментира със стилове и техники, се е вдъхновил от своя близък приятил Недко и е доразвил идеята в пейзажите си. Силуетите на къщи и църкви носят негата и носталгията на миналото време, а кипарисите прибавят онзи средиземноморски вкус, за когото всички мечтаем. Изключително нежни и изящни са рисунките с дамски образи, които сякаш са рисувани на един дъх. Безспорно, Владо Чукич е един от най-елегантните и чувствени рисувачи, които даравят с любов и нежност.

Галерия “Възраждане” е избрал друг от творците, чието изкуство от години ме впечатлява. Милен Джановски избра именно Пловдив, за да покаже новите си творби от метал и платно и да отбележи с приятели своя 50-ти рожден ден. Ето как представя изложбата галеристът Краси Алексиева “В изобразителното си поле Милен практикува своя собствена космогония. Необикновеното съчетание на метал с платно създава още по-особената атмосфера на творбите му. Разбира се, абстрактното е неговата сила и той позиционира творческите си помисли скромно, интелигентно и … мечтателно. Въпреки суровостта на материала, в творбите прозира странна нежност, една, наистина космична дълбина и ха, сега де ! – определена поетичност”. Поздравявам Милен с празника и му пожелавам на добър час и много нови творчески успехи и занапред!

Десетки ценители на добрата живопис, приятели и колеги зарадваха с вниманието си художничката от Поморие Нели Тодорова, която откри самостоятелна изложба в Пловдив. Това не е първото гостуване на Нели в и изкуството й вече има своите верни почитатели. Тя показа своите реалистични портрети, жанрови композиции и пейзажи в залата на Постоянната експозиция „Мексиканско изкуство“в Стария град.  За изложбата й поетът Недялко Йолданов написа: „Това е една уж Старомодна живопис, в която има ясно очертано съвременно светоусещане и гражданска ангажираност. Жестоките две платна за мигрантите. Просещото момченце. Безкрайният жилищен блок с многооката си фасада и самотният единствен човек на прозореца….уличните музиканти, момчето , което пуска своята хартиена лодчица в морето… Не мога да славословя, но наистина мисля, че тази изложба е едно истинско събитие за културния живот на Пловдив. И не само. За съвременната ни живопис днес, в едно трудно и отчаяно време.“

В галерия “Арсенал оф арт” вече замириса на лято със сборната изложба “Капана в лято”, в която участват наложили се и млади пловдивски творци.

На втория етаж в Залите за временни излогби на ГХГ бе открита сборна изложба на Дружеството на художниците – Пазарджик. Настроение, колорит, разнообразни стилове, техники и художествени похвати демонстрират пазарджишките творци.

В разгара на пролетта своя осма самостоятелна изложба в галерия „Аспект” нареди Хикмет Четинкая, по-известен като „художникът на маковете”. Авторът обяснява, че аленото цвете е символ на свободната воля и преходността на всичко в живота. То израства, където желае, цъфти три дни и увяхва безвъзвратно. Четинкая се завръща в любимия си Пловдив, за да предостави на почитателите си своята интерпретация на мимолетната красота на мака под формата на 25 пъстроцветни платна.

В галерия-музей Филипополис може да бъде видяна изложбата на Николай Атанасов. Творчеството на Атанасов е обособено от много автори, но Търнър определено въздейства с вътрешната светлина върху него.3 Стилът, в който работи е негово откритие. Първоначалната идея се реализира, чрез смесване на старите майстори с модерното изкуство, към това добавя рисунъчен детайл извлечен от изображенията, които се откриват в чашите с кафе. Стилът е наречен “Фраграментарна Реалност“, защото вътре се откриват смесени изображения на хора, животни пейзажи, като в сън. Темите се редуват от апокалиптично библейски до пасторални. Идеята е попадaйки в картината човек да търси и преоткрива, a разказа да не свършва. Атанасов желае да разказва истории-романи и те да бъдат разгърнати по възможен безвремеви контрол, където пространствата и измеренията се преплитат при различна светлина. В отделен период от време се разкриват нови и нови образи  и картината става различна, така че зрителя става участник в творческият процес, когато открие нещата, за които художникът не е подозирал …Идеята, която особено вълнува художника е “Светлината която се явява отвътре навън, там е връзката между материалния и духовния свят“ от древността това обединяване на двата свята се нарича “Unus-mundus“.4 - Copy

На 18 май един от знаковите художници на България Вълчан Петров навръшва 70 години. За артиста изложбата е неговият най-голям празник и за това бай Вълчан ще посрещне почитателите и приятелите в Залите за временни експозиции на Градска художествена галерия – Пловдив (ул.“Княз Александър I“№15) със самостоятелната си изложба „Душата ми в храма“. За своето творчество художникът казва: “Опитвам се да чуя шепота на времето и да го превъплътя в съвременна пластична форма. Вълнуват ме нашите духовни корени. Преоткривайки ги, бих искал те да бъдат възродени в платната ми за бъдещето. Вярвам, че призванието на твореца е да “очовечи” божествеността, за да стане тя достъпна за сърцето и разума на всеки един човек на Майката земя”. Така, като посредник между божественото и човека вижда своето място създателят на нови светове, в които без конфликт се преплитат теогонични и космогонични вярвания от всички епохи в съществуванието на българина. Стилът и образността на Вълчан Петров не могат да бъдат сбъркани, зрителят разпознава автора им в мига, в който застане пред негови картини. Архаика, античност, християнство, фолклор и природа живеят в обща хармония, за да ни напомнят колко цялостен е духовният свят у човека, както и мирозданието, което обитава. За автора на близо 40 самостоятелни изложби у нас и по света, носител на голям брой награди, критикът Владимир Свинтила е написал: „Поне трима художници от това поколение заслужават определението “гениални“. И това са Атанас Яранов, Димитър Казаков и Вълчан Петров. И при тримата една мощна идея минава през цялото им творчество и през целия им живот. И при тримата художественото своеобразие на формата ги поставя извън всички художествени движения и школи на времето…“e-pokana copy

Бъди жив и здрав, бай Вълчане и нека още дълги години ни радваш с великолепното си творчество!

Предишна СтатияДимитър Добрев и Станимир Видев зарадваха пловдивчани с прекрасни изложби /обновена, видео/
Следваща СтатияПловдивски музикални таланти жънат успехи по света
Vanya Tringova
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име