неделя , 20 април 2014
Водещи Новини
Начало » Лица » Атанас Маринчешки: Очаквам катаклизъм в духовен план, които да ни изведе на по-високо ниво

Атанас Маринчешки: Очаквам катаклизъм в духовен план, които да ни изведе на по-високо ниво

След огромния успех на изложбата в пазарджишката галерия „Боев”, Атанас Маринчешки се завръща в Пловдив, за да покаже приказна Коледна изложба в новата зала на галерия “ Жорж Папазов“

Само броени дни преди вернисажа, гостуваме в прекрасния му дом му в с. Костиево, за да поговорим за творбите, с които ще зарадва почитателите си точно преди Светлите празници.

- Редиш изложба в Пловдив, но, като че ли доста дълго пловдивчани нямаха възможност да се любуват на картините ти?

[sws_frames imageurl="http://europlovdiv.com/wp-content/uploads/2013/01/02-PC152024.jpg" imageframe="sws_style2" borderradius="3" imagealign="sws_left" imagesize="" imagemaxheight="" lightbox="" album="album" video=""] [/sws_frames] – Така е. От 2009 г. година не съм правил самостоятелна изложба в Пловдив. Датата за изложбата беше определена за 22 декември, но нали ще идва края на света, та за това решехме да я изместим с няколко дена напред. Въпреки всичко, ние ще направим каквото трябва, а после да става каквото ще (смее се)! Като оставим шегата на страна, изложбата е обявена както Коледна, защото се прави в навечерието на Светлите празници. Каня всичките си приятели, колеги и ценители на моето изкуство, а също и тези, които не ме харесват, да присъстват на откриването, което ще се състои на 18 декември от 18 ч. в галерия „ Жорж Папазов”, „Легис център”.

- Специално за събитието си направил прекрасни зимни пейзажи. Явно това е сезона, който те вдъхновява?

- Така е. Преди години, когато рисувах по сюрреалистично, зимата беше само един фон на моите сюжети, но от две-три години съм се фокусирал върху нея и тя излиза на преден план. Изключително силно започна да ме вълнува със своята чистота и неподправеност. Снегът, както и водата могат да бъдат със стотици състояния и различни нюанси. Цветът им зависи от сезона, осветеността от слънцето и гледната точка.  Когато е слънчево или мрачно, има мъгла или на залез слънце, снегът е изключително различен и прави картината уникална като и като усещане и като енергия. Опитал съм се да уловя мига и да го пресъздам в картините си. В момента зимата ме владее изцяло.

- Какво друго ще видят посетителите на изложбата? Рисуваш и Венеция. Тя с какво те плени?

- Венеция е един прекрасен град със своя уникална атмосфера. Град, които пленява със своята автентична старинност, със своите канали и съхранена история. Картините ми носят този дух на Венеция. Рисувам и скалните манастири на Метеора. Това също е едно място, което е много близо до душевността ми. Създадено е преди осемстотин години от монаха Атанасий Метеорски. [sws_frames imageurl="http://europlovdiv.com/wp-content/uploads/2013/01/03-PC152025.jpg" imageframe="sws_style1" borderradius="4" imagealign="sws_right" imagesize="" imagemaxheight="" lightbox="" album="album" video=""] [/sws_frames] Не само факта, че той е мой съименник ме кара да се чувствам особено, когото съм там. Това просто е едно уникално място, където осезателно можеш да почувстваш красотата на природата в съчетание с човешкия дух и възвишеността на божественото.

- Явно доста различни като внушение неща ще представиш?

- Твърдо убеден съм, че художникът трябва да се променя и аз съм от тези творци, които непрекъснато търсят нещо ново, чрез което да изразят емоциите си. Харесвам художници, които обичат да експериментират и аз никога не съм се страхувал да поема в една или друга посока. Животът около нас е толкова интересен, има толкова много неща, които могат да те докоснат, но не всеки има очи да ги види. Точно по тава творецът се различава от останалите. Той има очи да види и невидимото и да го пресъздаде на платното. Не искам цял живот да рисувам една и съща картина, защото това е изключително скучно. Има такива колеги, но това на мен въобще не ми харесва и за това се променям. Вървя по моя път. В началото бях сюрреалист, после се вълнувах и зареждах емоционално от средиземноморието – морето, лодките, кипарисите, морските скали и пустошта, след което взех да се интересувам от старите обезлюдени села и изоставени къщи. Защото това е една много болна тема за мен.

- Разкажи ми за тази твоя слабост към изобразяването на стари призрачни къщи, които са изключително вълнуващи.

- Аз съм човек от село и продължавам да живея тук. Пътувайки из България забелязах, че има много изоставени села и страната ни буквално се обезлюдява. Има над двеста села, в които не живее нито един човек. Таза теми е изключително болна за мен и поради тази причина започнах да издирвам тези места и села и да ги рисувам.[sws_frames imageurl="http://europlovdiv.com/wp-content/uploads/2013/01/05-PC152027.jpg" imageframe="sws_style3" borderradius="4" imagealign="sws_left" imagesize="" imagemaxheight="" lightbox="" album="album" video=""] [/sws_frames]

- В тези картини има една много дълбока носталгия…

- Силна носталгия към отминалите времена. Когато видиш една такава къща, започваш да си представяш как преди години в нея е кипял живот, как хората, които са я обитавали са се обичали или мразели, имали са общи тревоги и надежди, как са представяли бъдещето си… и какво им е донесло то! Но по една или друга причина животът е напуснал тези домове, хората ги няма и къщата сега стои като тъжен паметник на нашето битие. Всяка една къща е като жив организъм и когото спрем да се грижим за домът си, той умира.

- Струва ми се, че правиш аналог с духовното ни опустошаване в последните години?

- Да, нещата са комплексни. Всичко при мен е на подсъзнателна основа, защото аз съм човек на миналото, а не на бъдещето. Аз обичам и ценя миналото, дори мога да кажа, че живея с една носталгия към миналото и старите времена ме вълнуват изключително много. За това смятам, че в миналото, духовните ценности са били на много по-високо ниво,

отколкото са сега. За съжаление стана така, че хората в днешно време обръщат много по-голямо внимание на материалните блага и на физиологичното оцеляване, от колкото на духовното развитие и обогатяване. Тъжно е, но наистина сме духовно опустошени.

- Но за да не завършваме така минорно нашия разговор, ще те попитам какво мислиш за теорията, че вместо край на свата, тези дни ни очаква началото на нова ера на духовно израстване и просветление?

- Има само няколко дена до 21.12 и съвсем скоро ще разберем какво ни очаква! Често на си призная и на мен ми се иска да е катаклизъм, но в духовен план, които ще ни изведе на по-високо ниво. Но дали ще е така – кой знае?!

[dopwgg id="46"]

Оставете Отговор

Вашият email адрес няма да бъде публикуванЗадължителните полета са отбелязани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>