• Радвам се, че се съгласихте да дадете интервю за нашата медия, тъй като доколкото знам Вие много рядко давате интервюта.

– Да, наистина е така. От две медии имам покана да дам интервюта повече от една година…но… до никъде. Това е поради факта, че в медиите все още има цензура, а аз искам всичко, което кажа в едно интервю да бъде публикувано точно и без съкращения…

Не искам захаросани и безмислени интервюта, а ощe повече да разказвам клюки кой с кого е бил, какво е правил, какво е казал, какво съм видял и чул и така нататък…

Знам, че много работи мога да кажа…но това ми е обидно! Ами вижте и в ТВ предаванията. Занимават ни със блудкави теми, незрели, унижаващи човека, които хората наричат клюки. Еди кой си как се облякъл, какво е ял, с кой е бил, къде е отишъл на почивка. Това са темите, с които ни занимават и крадат нашето време. Всъщност къде ни водят? Какъв човек искат да станем и какви ценности възпитават в нас? С тези гей паради, паради на греха…!

Може ли някой да ми каже?

Вижте например църквата. Когато влезнеш в храма ти виждаш вътре икони. Палиш свещ и умът ти се насочва към светлината. Целуваш иконите на Господ и Св. Богородица, всичко мирише на тамян. Църквата ти показва къде иска да те отведе, тя иска да те направи свят, Божи човек! Да живееш постоянно в радост.

Затова днешните хора са стресирани и объркани, защото са се отдалечили от Бога и са го забравили и използват фалшиви техники за да го заместят. Любовта не е срамна, срамно е плътолюбието, лукавото внушение.

Например умира някой артист и го правят Бог, с пищни погребения приличащи на парад. Като, че ли е умрял кой знае кой. А той е човек, който те е заблуждавал, обърквал, накарал те е да се отвърнеш от Христовата вяра. Един лъжлив идол на който ти си се облегнал… на една лъжа. Няма чиста храна за душата, здравословното хранене е станало мода.

Затова нека се молим „Господи, просветли моя мрак“.

  • Как започнахте да пеете и какво?

– Първата ми любов беше футбола. Като ученик в строителния техникум играех № 9 във Локомотив – Пловдив и даже бях включен в състава на Националния отбор по футбол-старша възраст, но скъсах мускулни влакна на левия крак и така приключих с футбола. Но голямата ми любов всъщност е музиката! Започнах да пея и имитирах Георги Минчев едно към едно с песните му „Снегът на спомена“ и „Бяла тишина“. /В края на 90-те години когато записвах в Балкантон имах възможността да се запозная с него лично и да видя колко невероятен човек е./ По-късно когато учителката ми по математика, при която вземах уроци ми пусна една плоча на Емил Димитров и чух песента му „Моя си“, разбрах,че това е музиката която сърцето ми иска. От тогава събирам всички негови плочи и песните му ги зная наизуст.

Ще Ви разкажа един много странен факт в часовете при двама мой учители в техникума в 4 курс, 15 минути преди края на техните часовете ме изправяха на черната дъска и аз излизах да пея песните на …Емил Димитров. Толкова много го обичаха всички. Отделно правих самостоятелни участия с песните му а също пеех и италиански и френски песни. Първоначално свирех на китара и пеех с две момичета вокална група, но после си намерих и китарист. През голямото междучасие по радиоточката в техникума в 4 курс месеци наред пускаха на магнетофон мои изпълнения от концерти.

После ме приеха войник и се явих на конкурс за певец и станах такъв в ДНА Пазарджик. Там бях с невероятни музиканти, които в последствие бяха в съставите на Емил Димитров, Лили Иванова и много други изпълнители.

Бяхме двама певци – аз и певеца Христо Петров. Обиколил съм почти цяла южна България на концерти като от време навреме изнасяхме концерти и пред военни, в казарми и в планината където те правеха учения. Там пеех и една моя песен – „Прости ми Румяна“която публиката много харесваше и плачеше на нея. След като се уволних си направих собствен състав и пеех по различни участия в страната.

И така до септември 1978 г. когато като завърших ВИАС София имах наивността да помисля, че мога да издам и плоча. Но на мен ми бе казано в очите, че за певец като мен втори като Емил Димитров нямало място, а колкото до Емил това било кич и не трябвало въобще да се пуска! Това беше хубавото време за някои тогава… Прибрах се в Пловдив и приключих с музиката до 1994 год.

  • Доколкото знам имате хит в Германия?

– Не аз лично нямам, но написах една песен за една немска певица Кристина Шаде и тя се казва „Liebe ist das was Dein Herz begehrt”. Та тя беше на 14 място в класациите в Източната част на Германия.

  • Пътували сте по концерти с Лили Иванова и Йорданка Христова?

За тях мога да кажа само хубави неща, пожелавам на всекиму това! Специално за Лили, у тях съм бил първия слушател на някои от нейните хитови, последния от които „Без правила“. А за Йорданка Христова написах специална песен която се казва „Пей легендо“. За никой друг български изпълнител не е писана такава песен!

  • Колко албума сте издал?

– Общо пет, но имам още много песни записани през годините които не са видели бял свят, като ще Ви кажа само имената на две от тях които много обичам „Болката в моето сърце“ и „Кафенето на влюбените“. Втората е по текст на поета Христофор Плевенски. Но сега се слушат вече други песни …

kolko-mi-lipsvash-cover

Понеже стана дума за него, си задавам често въпроса защо на такъв невероятен поет не му разрешиха да издаде нито една стихосбирка? Дали, защото неговия баща беше убит в лагер, а той цял живот носише прозвището неблагонадежден, не беше агент, не беше доносник, не беше партиен член, имаше собствено мнение и… нямаше „късмет“, разбира се по комунистически. За разлика от много други, които някога бяха такива и на които им разрешаваха всичко и на които сега песните и текстове им се пеят. Същите сега се радват на слава, дават интервюта и самохвално ни поучават…Но пак казвам късмет по комунистически.

Всъщност за какво ли се учудвам? Та пенсионерите вземат обидни пенсии и ги унижават с увеличение на пенсиите от 5-10 лв., заплатите ни са най-ниски в Европа, нашите другари пак ни ръководят /защото са най-кадърни/, откраднаха парите от задграничните дружества, пенсионните фондови, приватизираха всичко… И защо, кой е виновен за всичкото това в бедната ни страна никой не задава въпроси, пак казвам кой и защо…? Защо бяха избити хиляди българи на и след 9 септември, защо младите избягаха и продължават да бягат на запад, защо няма един осъден? Защо няма никакви ценности и хората не вярват в БОГ? Все въпроси защо и кой…? А сега от една фалирала държава, какво може да се очаква…? Къде в друга християнка държава плюят по собствената си църква, при това спасила ги през вековете…?

Имам чувството, че този народ иска да е беден и да се самосъжалява…Защото с бездействието си нищо хубаво не го очаква.

  • Като Ви слушам как говорите ще Ви попитам дали сте членувал в някаква партя?

– Не никога! Аз говоря само от човешка гледна точка.

  • В песните, който пеете се говори само за Любов и БОГ? Не е ли старомодно?

Ако е така искам да съм такъв. Аз искам да пея като Емил за обикновенния човек, който не се срамува да каже например тя ме напусна и отиде при друг и аз страдам…

Това е велико нещо!

Скоро бях на концерт във Франция на моя любим изпълнител Michel Sardou и като гледам каква публика беше в залата, какви песни слушат там, се върнах неволно на вкуса на нашата публика… Стана ми обидно… Простотията и опростачването при нас е тотално… Сбъдна се и най-голямото ми желание да направя песни за Господ Иисус Христос. Издадох такъв диск за БПЦ с благословението на ВеликоТърновския митрополит Григории.

Мога да кажа с ръка на сърцето си, че винаги съм правил Песни, които съм искал и никога не съм се съобразявал с това кое е модно и кое се харесва. Не вярвам някъде да има друг такъв изпълнител, който да пее само свои песни по концертите си! Защото рецептата за един певец да има успех и да се харесва е да изпълнява наред със своите песни и известни /хитове/ тъй като публиката реагира много бурно на тях. Те са набити в ушите и съзнанието на хората. А при мен е пълен абсурд. Аз пея само мои песни повечето, от които при това са и …неизвестни???

  • Какви са плановете Ви за концерти отново?

– В момента записвам нови песни и клипове, а за концерти не знам, само БОГ знае кога. Сега правя една песен, която се казва „Аз не бях той“. Странна песен е, а и аз съм такъв с мойта непоправима романтика. Може да видите мой клипове и концерти в YouTube и сами ще се уверите.

  • За край какво ще пожелаете на нашите читатели?

– Да бъдат много здрави, да търсят БОГА и да знаят, че  без него нищо не става на този свят и… народе събоди се, защото нищо добро не те очаква!

СПОДЕЛИ
Предишна СтатияЛитературна вечер с Владимир Левчев
Следваща СтатияМаестро Жан Ангелов – За кариерата, която го свързва с Караян и Принц Рение III
Vanya Tringova
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име