„Бягство за любов“ Начо Христосков

0
405

Публикуваме втория разказ, който любезно ни предостави писателят Начо Христосков.

БЯГСТВО ЗА ЛЮБОВ

Загуби майка си шестнадесет годишен.

Баща му едва дочака да навърши осемнадесет и за да има жена в къщата го ожени на осемнадесет.

Момичето бе малко грозновато, ала от трудолюбив род в селото. Сръчно  и работливо, то се грижеше за всички женски работи в цялото домакинство…

Още след първата година той започна да спи сам в отделна стая.

Тя се опитваше да го приласкае как ли не…

През нощите в неговата глава се раждаха какви ли не планове как да избяга от дома си…Страхуваше се от баща си и не смееше да ги сподели с никой..

Дори и след смъртта на стария все се появяваше нещо, което осуетяваше плановете му за бягство. Така, вече цели 35 години откакто той му я бе довел, живееше в една къща с тази жена…

Най-близо до щастието бе, когато преди десет  години на почивната станция се запознаха и харесаха с детската учителка от малкото градче.

Тя има наивността и неблагоразумието да отговори на неговото писмо.

Жена му бързо грабна плика от ръцете на селския пощальон…

Още на следващия ден тя замина за градчето и позвъни на вратата на детската учителка.

Започна да я кастри направо: „Ама ти си много загубена! Как можа да харесаш такъв темерут?! За 35 години 35 думи не съм чула от него! Обаче да знаеш – никога няма да му дам развод!  Няма да ме разнасят из село! И какви глупости сте си писали само!?”

Изчервена, слисаната учителка само успя да прошепне: „Извинете, но…”

Сега, вече на 55-годишна възраст, той твърдо беше решил най-сетне да бяга – и от дома си, и от работа си, и от селото…

Този път планът му нямаше как да не успее. Беше предвидил в него всичко, до най-малката подробност. Не бе казал на никой нищо…

Беше си намерил работа като пазач на  най-малката и забутана хижа на най-високия връх в далечната планина.

Вечерта си събра багажа – една пътна чанта дрехи – и по-тъмно, без никой да го види, я сложи в багажника на колата. През нощта почти не спа…

Рано-рано сутринта , преди още слънцето да е изгряло,  се измъкна на пръсти…

Облегната върху паркираната на улицата кола, с изпуснати от нея гуми, с извадената от багажника пътна чанта с дрехите му, тържествено оставена  пред нозете й, жена му го гледаше присмехулно и победоносно…

Беше събудила дори и 6-годишната им внучка…

Все още сънено, детето учудено го попита: „Дядо, защо плачеш?”

Предишна СтатияПленерът „Пловдив от Твореца сътворен“ възражда 40 годишна традиция
Следваща СтатияЖажда за волност, простор и красота в творчеството на Кирил Иванов
Vanya Tringova
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име