Да съпреживееш Дрезден (фотогалерия)

0
261

Имах удоволствието да посетя Дрезден и да почувствам  енергията, която притежава този уникален, красив и магнетичен град, наричан не случайно „Флоренция на Елба“. И именно тази емоция, която ме вълнуваше в продължение на половин месец,  реших да споделя, заедно с многото снимки, които направих там.

Дрезден – столица на провинция Саксония, красиво разположен на двата бряга на Елба, който притежава специфичен дух и атмосфера. Но тук има и нещо, което не може да не те „хване за гърлото“ и да не те развълнува. Защото се оказа, че Дрезден възкръсва от пепелта като птицата феникс, защото е град, помирил с историята и гледащ в бъдещето, въпреки превратностите на съдбата.

Известен е фактът, че градът е почти напълно унищожен по време на Втората световна война от бомбардировка на съюзническите самолети. Сринати със земята са стотици културни и исторически паметници и цели квартали, дадени са и десетки хиляди човешки жертви. Впечатляваща обаче е енергията и всеотдайността с която жителите на града се захващат да възстановят всичко. И в момента Дрезден е един блестящ град, възвърнал старата си слава.

Можете да му се полюбувате, ако гледате този клип направен от Пламен Трингов:

Изключително удоволствие е, човек да се разхожда из улиците в централната градска част, където буквално всеки камък има своята история. Забележително красиви са и кварталите, повечето от които имат типично немска строга красота на къщите в неокласически стил, баухаус, ампир или сецесион. Където фасадите на сградите излъчват и сурово великолепие и надменност, но и покоряват с изисканост и стил.

Невероятно красива е и река Елба, която се лениво протяга снагата си през града. В момента по нея плуват туристически корабчета, в които пъстри и шумни туристи щракат с апаратите си, на брега семейства са довели малките си деца на разходка или плаж, а някой влюбен младеж е направил огромно пясъчно сърце, с което изразява любовта си към красива девойка. Но реката не винаги е така благосклонна към хората. През пролетта на 2002 година, нивото на реката се покачва многократно и залива града, с което нанася огромни щети и отнема човешки животи. По този повод, на един от мостовете е поставена възпоменателна плоча и е отбелязано нивото, до което е стигнала реката.

Дрезден е много лесен за туристите, защото почти всички забележителности са разположени на пешеходно разстояние, а Елба е хубав ориентир за тези, които лесно губят посоката. Прекосявайки стария мост над Елба, стигаме до централната градска част, където са разположени повечето старинни сгради.20150623_184100

Още от далеч се виждат куполите на католическата църква „Хофкирхе“, величествения протестантския храм „Фрауенкирхе“ и приличащия на гигантска лимоноизтисквачка стъклен покрив на Художествената академия, бароковите форми на галерията Цвингер и Дрезденска опера.20150623_184000

„Фрауенкирхе” е призната за една от най-впечатляващите протестантски църкви в цяла Европа. Построена от Георг Бер, „Фрауенкирхе“ е завършена окончателно през 1743 г. Както повечето сгради тук и тази църква е била срината по време на бомбардировките, макар че в нея са се били приютили хиляди дрезденчани с надеждата да намерят спасение. Възстановена е в пълния си блясък и то благодарение на дарения от цял свят. Впечатляващо е, че при реставрацията са използвани част от материалите и останките на разрушения от бомбардировките храм, които с черния си цвят силно контрастират на новите бели камъни и напомнят за човешкото безумие.

„Кройцкирхе“ или „Църквата на кръста“ е главната протестантска църкви в Дрезден сполетяна от подобна не лека съдба. Възникнала още през 1168 година, тя е претърпяла множество реконструкции, защото три пъти е горяла и два пъти е разрушавана. Възстановена е само 10 години след бомбардировките през 1945 г. „Църквата на кръста“ има прекрасна архитектура, съчетание готически стил, късен барок и елементи на класицизъм. „Кройцкирхе“ е известна и с прочутия Дрезденски църковен хор на момчетата, които е един от най-старите в света. За приемствеността и поддържането на традицията на хора, говори паметника, намиращ се точно до един от входовете на храма. На фона на бронзовата скулптурна композиция, изобразяваща група хористи е застанало момче в цветна униформа, което изглежда съвсем реалистично и привлича туристите за снимка.

Католическият храм „Света троица“ е известен като „Хофкирхе“ или „Дворцовата църква“. Той е една от най-впечатляващите сгради на Дрезден, построен от италианският архитект Гаетано. След като е била почти напълно разрушена от бомбардировките, църквата е възстановена през 1979 година.  Изключително зрелищна е отвън с пищен бароков стил и 78 уникални статуи на исторически и библейски фигури, които украсяват покрива и стените. Вътрешността на църквата пък впечатлява с изчистени обеми, величествени колони, високи тавани, огромен олтар, изработен от мрамор и позлатен бронз, над който се извисява картината на Антон Рафаел Менгс „Възнесение Христово“. На второто ниво на катедралата е разположен прекрасен орган, а в криптата на църквата са погребани 49 важни членове на семейството на саксонския крал Август Силни и в специална урна се съхранява сърцето му.

Носещ обаче най-голяма световна слава туристически обект безспорно е Цвингерът. Невероятно пленителен бароков изложбен комплекс, изграден по поръчка на Август Силни през 1732 година. Комплексът има шест павилиона, свързани с невероятно красиви галерии, обграждащи прекрасен парк с четири езера. До една от галериите има приказен фонтан, заобиколен от десетки прекрасни скулптори. Единият от входовeте на Цвингера се е превърнал в най-ярката му емблема, защото го е увенчала огромна златно-медна корона, която е дала и името му Kronentor. Крилото, където е разположена Дрезденската картинна галерия е издигнато в последствие. Строежът на сградата в неоренесансов стил започва през 1847 година от архитектът Земпер, чието дело е и Дрезденската опера, но конструкцията е завършена през 1855 година от архитекта Крюгер. В галерията могат да се видят едни от най-добрите и известни произведения на бележити световни майстори като Рафаело, Рубенс, Тициан, Вермеер, Ван Дайк, Рембранд. Тук е и забележителната творба на Рафаело „Сикстинската мадона“. Туристи от цял свят се стичат на това изключително красиво място. Тук срещнах дори будистки монаси, а като забавен елемент, който допълваше аристократичната атмосферата, беше срещата ми с дама облечена в кралски одежди, придружавана от „свита“ туристи.

Дрезденската опера, по-известна като Земпер опера, също е забележителна постройка, изградена в стила на късния италиански ренесанс. Тя с пълно право носи славата на един от най-красивите оперни театри в Европа. Интересно е, че в операта Земпер са се състояли премиерните представления на много от творбите на Рихард Вагнер, който идва в Дрезден година преди постройката да е окончателно завършена. На Театралния площад, през 1889 г. е поставена статуята на Саксонския крал Йохан, дело на скулптора Йохан Шилинг, който е и автор на композицията с Дионис и Ариадна на квадрига, теглена от четири пантери, увенчаваща покрива на операта.

Забележителен е и Дрезденският Кралски дворец, резиденция на корфюрста на Саксония и кралете до 1918 г. Резиденцията е една от най-старите сгради в града и събира в себе си различни архитектурни стилове. Красивата сграда, както и повечето от архитектурните забележителности на града, е била опожарявана и разрушавана многократно, но днес приютява една от най-богатите музейни сбирки под наименованието „Зелените сводове“.

Днес замъкът е дом на пет изключително богати музея, които пазят невероятно красиви произведения на изкуството, монети, оръжия, ориенталски предмети и съкровища на саксонските крале. Между вторите етажи на двореца и католическата катедрала е изграден колоритен дървен преход, по известен като „Мостът на въздишките“. 20150623_185748От кулата с часовника „Хаусман“ се разкрива великолепна панорама към града. Цялата външна стена на бившата конюшня при двореца е заета от огромно пано с изображения на 35 владетели от династията на Ветините, управлявали Саксония в продължение на 800 години. Паното е известно с името „Поход на князете”, а процесията започваща с маркграф Конрад (XII в.) и завършва с Крал Георг (XX в.). Направено е от 23 000 порцеланови плочки, изработени в Кралската порцеланова манифактура на Дрезден. Първоначално картината е била изпълнена с техниката сграфито, но бързо била повредена от външните условия и трябвало да бъде подменена. Интересното е, че порцелановите плочки оцеляват след пожарите и бомбардировките през 1945 г., и много малка част от тях са подменени.

Конюшнята към Резиденцията се намира се зад стената с Похода на князете и в двора й са били провеждани рицарски турнири.

Успоредно на реката е разположено парковото пространство на Брюлската тераса, по известно като „Балконът на Европа“, което предлага изключителна гледка. Терасата на Брюл, която някога е била укрепление, сега представлява уникален архитектурен комплекс обкръжен от величествените здания на Художествената академия и музея Албертинум. Не могат да не ни впечатлят позлатените статуи над Дрезденската академия за изящни изкуства, която е и една от най-старите по рода си в Европа, създадена през 1764 г.

Кварталът, разположен от северната страна на реката, се нарича Нойщат и известен като артистичния квартал на града. Стотици малки магазинчета, ресторанти, които предлагат италианска, гръцка, турска, арменска и още много екзотични кухни, кафенета, галерии и магазини за сувенири, та дори и чилхаус магазини в които се продават наргилета и различни „развеселяващи“ субстанции, но само в рамките на закона. В пешеходната зона в началото  моста, който свързва Нойщат с централната част е паметникът известен като Златният ездач, изобразяващ саксонския курфюрст и полски крал Фридрих Август I.

В града има изключително много красиви храмове, като църквата „Лукаскирхе“, в която се провеждат много симфонични концерти, заради прекрасната акустика на залата

Лукаскирхе
Лукаскирхе

и Гарнизонната църква „Свети Мартин“. Гарнизонната църква е построена за нуждите на дрезденския гарнизон и освен с впечатляващата си архитектура, е интересна с това, че е разделена на две – католическо и протестантско крило. В момента функционира само католическата част, а в църквата се съхраняват и куклите на Дрезденския куклен театър.

В близост до „Свети Мартин“ в Нойщат е Военноисторическият музей на Дрезден. В него са експонирани оръжия, военна техника и съоръжения от древността до днес. Към старата фасада на музея е интегрирано нови крило, което я прави изключително атрактивна, а гледката от върха е неповторима.

Забележителна е и сградата на Дрезденската синагога, макар, че тя се отличава с модерния си стил. Изградена е на мястото на старата синагога, която също е проектирана от Земпер, но разрушена през 1938 година по времето на така наречената „Кристална нощ“, с която се слага началото на активната фаза на холокоста в Германия. От старата синагога е останала единствено златната звезда на Давид, която е била спасена от пожарникар, а в момента стои на входа.

Главната търговска улица – Прагер щрасе е най-престижната улица в града, свързваща Централна гара със Стария пазар. Пешеходната зона е изпълнена с множество хотели, магазини, пейки и фонтани, а разходката ще ни отведе до площад „Altmarkt“, на който се провеждат различни събития като бирени фестивали, базари, джаз вечери и дори се играе плажен волейбол. Точно на такъв турнир станахме свидетели и ние.

Голяма част и от обществените сгради в Дрезден впечатляват с различни архитектурни стилове.

Полицията
Полицията

Кметството, което е увенчано с красива часовникова кула, а полицията наподобява стара бастилия с кули от страни. Не близо до центъра, но силно впечатляващо е присъствието на постройка, излязла сякаш току що от приказки Шехерезада, която привлича погледа с ориенталския си вид и минарето си. Оказва се, че това не е джамия, както биха си помислили повечето от нас, а бившата тютюнева фабрика, превърната днес в офис сграда Yenidze. Интересно е, че тази сграда е създадена от баджанака на Хитлер, архитекта Мартин Хамич. С ориенталския си купол и комин, приличащ на минаре, с украсата си от цветно стъкло по фасадата, постройката тотално контрастира с бароковите сгради в центъра на града и точно поради тази привлича неудържимо интереса на туристите. Разбира се, че и тази сграда е била силно повредена по време на войната, но в последствие реновирана, защото е изключителен архитектурен паметник.  В предната „куполна част“ е ресторантът, който се оказа, че е най-високо разположената бирария в Дрезден. Той е отворен само през лятото.

Сред впечатляващите модерни сгради, създадени през последните години в Дрезден, може с право да наредим и търговския комплекс, наречен „Световен търговски център“. Цилиндричната стъклена конструкция е вписана перфектно сред околните сгради, без нито за миг да създава чувство за дисхармония. И точно в този модерен център е разположен макет на града, който показва на всички желаещи как ще са разрасне Дрезден в близките години. От макета можем само да се поучим как се преви перфектна градска планировка и се изгражда цялостна концепция за градоустройствен план.

Дрезден е забележителен и с многобройните зони със семейни градинки, в които има малки къщички заобиколени със зеленчукови и овощни градини и цветя, които току изникват насред строгата градска архитектура. В пълен противотежест на живота в бетонните сгради и сред асфалтовите настилки, тези Schrebergarten допринасят за хармонични междуличностни отношения и пряк контакт с природата. Прекрасни са и крайните квартали на Дрезден. Построени буквално сред нивята, спретнати къщи с китни дворове съжителстват с конни бази и еко хотелчета.

Вероятно нетипична за туристите дестинация са градските гробища, но в Дрезден те приличат по-скоро на красив парк, отколкото на последно убежище на телата ни. Входът на гробищния парк е сред най-добрите образци на монументалната италианска архитектура от 19 век, а погребалната зала е проектирана в неоренесансов стил, богато украсена с колони, арки и портици и орнаменти, декорирана с готически орнаменти и ангели. Сред вековните кленове и брястове, оформени в красиви алеи, се редуват надгробни паметници, голяма част от които са истински произведения на изкуството. Тук са погребани много и погрзвестни личности, като немския пионер авиатор Херман Раинхелт. Фотограф и художник, Райнхелт започва да се занимава с въздухоплаване и усъвършенства самолетния двигател, с който печели в множество състезания за далечни полети. В гробището има и мемориали в памет на жертвите, дадени по време на двете Световни войни. Върху големия каменен кръст са изписани  началната и крайната дата на войните, а паметникът „Мир и надежда“ изобразява ранен човек, над когото е коленичил войник.

В околностите на града се намира и Кулата на Бисмарк. Подобни кули са изградени на много места в страната и имат типова архитектура. Монументът е превърнат в туристическа атракция. В кулата може да се влезе и да се човек да се изкачи до площадката на върха й, от където се разкрива изумителна гледка върху целия град.

Районът на Дрезден е известен и с производството на порцеланови изделия, познати на всички като майсенски порцелан. Още през 1708 г. в Дрезден за пръв път извън Китай е открита формулата за производство на порцелан, а през 1710 г. започва производство му в близкия да Дрезден град Майсен.20150626_164100

В Дрезден и околностите му има и множество замъци, които пленяват въображението с романтична нотка и разкази за живота реално съществуващи принцове и принцеси.

Ловният замък Морицбург е една от забележителностите, която не бива да бъде пропусната. Намира се в селището Моцрибург, отстоящо на 15 км. от Дрезден.

Замъкът е построен през 16 век като ловна хижа за херцога на Саксония Мориц. Изключително красивата барокова архитектура на замъка се вписва великолепно в заобикалящата го вековна гора и кристално чисто езеро, в което разбира се плуват прекрасни лебеди, патици и гнездят червеноклюни гмуркачи. Вътрешността на замъка също е впечатляваща. Почти всички помещения са облицовани с тапети от кожа, покрити със златен варак, върху които са изобразени различни ловни и библейски сцени.

Огромни салони и бални зали, съдове от най-фин китайски порцелан, прекрасни портрети на обитавалите замъка благородници и най-впечатляващите килими, които човек може да си представи, изработени от милиони разноцветни птичи перца, са гордостта на това изключително ефектно, красиво, пищно и царствено място. Дори и Атанас Далчев е бил пленен от красотата му, защото през 1976 написва стихотворението
„Ловният замък на Морицбург“
На Норберт Рандов
При входа по стените голи и студени
катереше се сякаш стадо от елени:
рога, еленови рога чак до тавана!
Подрънкваше от стъпките ни порцелана.
Редяха се салони мрачни и самотни
с тапет от кожа на убитите животни.
Тоз ден във този кралски замък на Саксония
си бяха дали среща всичките сезони.
И времето ежеминутно се менеше:
ако в единия прозорец сняг валеше,
във другия бе пролет, бляскаше тревата,
във третия пак мрак, и облаци, и вятър
лък правеше от дръжките на знамената.
Последна беше стаята на Колвиц Кете.
Излязохме. Видяхме слънцето да свети.

Реших да кръстя материала „Да съпреживееш Дрезден“, защото емоцията от пребиваването там е буквално като да се влюбиш от пръв поглед.

Ако всичко това е докоснало по някакъв начин и вас, не се колебайте да го посетите час по-скоро.20150623_184423

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име