Диана Добрева: „Вълци“ е българска притча за това, какво е да живееш без вяра

0
516
Снимка: theatre.art.bg

Тази вечер на Голяма сцена на драматичен театър – Пловдив ще  се състои премиерата на очакваното с голям интерес представление на пиесата „Вълци“, изградена по книгата „Трънска разкази“ на Петър Делчев. Режисьор на спектакъла е Диана Добрева, а  драматизацията на Александър Секулов, вади есенцията от тези своеобразни български притчи.

Диана Добрева е режисьор със собствен стил, който и носи и много театрални награди. През 2006 г. получава награда „Аскеер“ за режисьорски дебют и номинация за награда „Икар“ за  „Медея“, постановка на „Сфумато“, през 2008 „Аскеер“ за костюми и музика за „Макбет“. През 2009 г. в театър „Сълза и смях“ Добрева поставя авторския спектакъл „Казанова“, с който участва на престижния театрален фестивал в Авиньон, Франция. През 2014 г. поставя спектакъла „Къщата на гнева“ в театър „Възраждане“, който е номиниран в 4 категории за „Аскеер“ и печели наградата за „Най-добро представление“ през 2015 година.

Постановки на Диана Добрева участват в почти всяко издание на „Сцена на кръстопът“. През миналата година пловдивската публика имаше удоволствието да гледа „Декамерон“, а тази година талантливата режисьорка работи с екипа на Пловдивския театър по пиесата „Вълци“, чиято премиера е включена в програмата на театралния фестивал.

Снимка: ДТП
Снимка: ДТП

С Диана Добрева се срещнахме броени часове преди първото представление на „Вълци“, за да ни разкаже за творческия процес и за екипа, с който заедно създадоха поредния театрален шедьовър.

  • В последните години Драматичен театър – Пловдив наложи една тенденция да се поставят текстове на съвременни български автори, които обаче разискват класически теми и носят духовни послания. Но за теб работата по текстовете от „Трънски разкази“ на Петър Делчев, които се превърнаха в пиесата „Вълци“, е своеобразен дебют. На първата репетиция ти сподели, че този проект е голямо предизвикателство. Успя ли да се справиш с него и как се чувстваш преди премиерното представление?
  • Драматизацията на Сашо Секулов наистина е перфектна и той е използвал текстове от различните разкази на Петър Делчев, за да създаде един компактен и завършен драматургичен текст за пиесата „Вълци“. Наистина е много трудно такива текстове, каквито са „Трънски разкази“ на Петър Делчев и „Възвишение“ на Милен Русков, да бъдат адаптирани за театър. Защото това са материали, които много по-лесно могат да се направят в киното. Те са пълни с много образи и места, където се случва действието. Но аз наистина съм възхитена от драматизацията, която Сашо направи. Тя ми позволи да се концентрирам върху една от всичките теми, заложени в „Трънски разкази“, да се концентрирам върху изграждането на образите. На този български бит и български мит, и да създам една наша българска притча за това, какво е да живееш без вяра. В този смисъл не беше много лесно, защото това изискваше и по-особена работа с актьорите. Градене на по-особен маниер на изказване на думите. На търсена на архитипни образи, които позволяват да се влезе в тази библейски притча. А не да останем на ниво национално затворено представление, което разказва история. Един от зрителите, който беше на затвореното представление, каза нещо много вълнуващо „Все едно, че не гледам представление, а цял космос“. И аз силно се надявам, че сме успели да се издигнем до някаква друга стратосфера.

    Снимка: ДТП
    Снимка: ДТП
  • Твоята работа е известна с това, че изграждаш едни визуални картини на сцената и спектаклите ти имат изключително въздействащ, бих казала  кинематографичен ефект. Това ли да очакваме и сега?
  • Това представление също ще носи своята визуална уникалност, но в същото време пространството на сцената е доста по-сурово, защото и самият текст не предполага някаква ренесансова пищност. Естествено, че ще го има и кинематографичния ефект и спектакълът ще прилича малко на кино. Но това съм го постигнала с много интересната игра с осветлението, което в новия пловдивски театър  е на много високо ниво. Може да се каже, че в случая осветлението е голямата магия на представлението. Сценографията също е впечатляваща, но е доста сурова, защото това е част от внушението.

    Снимка: ДТП
    Снимка: ДТП
  • Музиката е на Петя Диманова, композитор с много награди за театрална музика, с която работиш от доста години. Нейната работа по „Вълци“ вероятно също доразвива твоята идея?
  • Да, разбира се. Ние никога не сме работили една без друга и вече десет години сме тандем. Аз нямам представление, което да съм направила без нея и толкова добре се разбираме една с друга, че по някога е нужно само да се погледнем, за да разберем какво е нужно. Абсолютно сме вплели мислите и светоусещането си и все едно аз пиша музика, а тя режисира.
  • Предизвикателство е и фактът, че за първи път ти използваш един човек, който не е актьор. Как се случи това, как го откри и защо избра именно Иван Костадинов, който да изиграе ролята на отец Никодим?

    Снимка: ДТП
    Снимка: ДТП
  • Това не беше хрумка, а буквално Божия промисъл. Всеки ме пита как го видях и от пръв поглед съм разбрала, че това именно е моят човек? Не мога да обясня това! Само знам, че в мига, в който видях Иван, аз знаех, че това е точният човек. В момента, в който този човек ме погледна н очите и ми каза „здравейте“ аз усетих такова почти ангелско присъствие, което ме вкамени. В този момент знаех, че точно такъв човек трябва да влезе в представлението и то именно в ролята на свещеника. Опитвах и с някои от актьорите, но не се получаваше не за друго, а защото просто това не беше роля. Това трябваше да бъде едно различно присъствие на сцената, което да не бъде театрално, а да стои въпреки театъра, въпреки сцената, въпреки всичко. Какъвто е и самият персонаж. Този Иван, който е нощен пазач в театъра, всъщност е един великолепен човек и има такова силно милосърдно присъствие, каквото много рядко вече може да се усети в света.
  • И всъщност именно той е връзката между битието и вярата?
  • Точно така. Той е връзката между битието и вярата и той е този, който се опитва насред тази глутница от човешки вълци да говори с Божието слово. Но дали то се чува, дали стига до някого? Това вече сами ще видите в спектакъла.

    Снимка: ДТП
    Снимка: ДТП
  • Основният актьорският състав също е прекрасен. Как се сработихте?
  • Мога да кажа, че това беше един изключителен процес на много силна взаимовръзка между мен и актьорите. Това беше много силна и наистина разтърсваща любов. Аз и екипът на пловдивския театър успяхме просто да се влюбим един в друг и то да се влюбим през една наистина тежка работа. Не мога да каже че не беше труден процес. Но всички те бяха великолепни и с пълно доверие докрай в мен. Защото и аз имах своите колебания, а и те са имали много силни съмнения. Всеки творчески процес, особено когато се търси нов начин да се обиграе сцената е доста труден и много хора могат да се откажат по пътя. Но те не се отказаха, нито пък аз и въпреки тежкият път, ние си повярвахме и съградихме нещо добро. Знам, че когато си тръгна от тук на 13 септември ще ми бъде много тежко, защото след такива процеси много трудно се разделям и усещам една пустота в себе си. От първата секунда, заедно с актьорите, ден след ден търсихме пътя. Не беше процес, в който аз предварително съм начертала плана и съм им казала какво и как да правят. Просто ние заедно вървяхме по пътя и изграждахме представлението. Всяка стъпка правехме заедно и това е най-важното в театъра – екипността.

    Снимка: ДТП
    Снимка: ДТП
  • Пловдивският театър много залага на българската драматургия и то тази, която носи внушения. Това не са пиеси за масовия вкус. Може да се каже, че това са елитни представления.Правилна ли е тази посока, според теб?
  • Според мен е много важно да се драматизират български текстове, защото театърът е място, в което трябва да се експериментира и най-вече да се търси. И когато това се случва, особено през български текстове, това е много вълнуващо. Аз самата преди да се случи това не вярвах, че е възможно да работя българска драматургия. Много съм благодарна на Кръстю Кръстев, че ме бутна в тази посока. Той ме провокира, защото още в самото начало му казах, че е луд да кани именно мен да правя „Трънски разкази“. Но той отново доказа, че е директор с изключително силна интуиция и е изключителен мениджър. Цялата трилогия „Възвишение“, „Сестри Палавееви“ и „Вълци“, която се направи на пловдивската сцена, и в чиято основа разбира се стои и драматургът на театъра Александър Секулов, донесоха на вашия театър едно друго лице. За това, според мен е много важно да има драматург, който да мисли „на едро“ за лицето на театъра, да търси такива провокации, да залага по-големи и внушителни проекти и проекции, за да се случват такива чудеса.

    Снимка: ДТП
    Снимка: ДТП
  • А и да не забравяме, че е пловдивската публика е изключително благоприятна за това, защото тя е изключително културна и добре подготвена и има изграден театрален вкус.
  • Така е. Това нещо не може навсякъде да се случи. Пловдив е един от най-значимите културни градове в България. Почти всяка година имам по едно мое представление на „Сцена на кръстопът“ и винаги съм била впечатлена от публиката в залата, която реагира изключително адекватно. Тя е разбираща, интелигентна с отношение, с разум, с чувство и със сърце. Пловдив е изумителен град, пълен се ежедневни прекрасни културни събития. Аз скоро ще си тръгна от тук, но от сега знам, че много ще ми липсва и се надявам, че скоро пак ще се върна!
  • „ВЪЛЦИ“ по „Трънски разкази” от Петър Делчев, постановка – Диана Добрева, драматизация – Александър Секулов, сценография – Петър Митев, костюмография – Диана Добрева, музика – Петя Диманова, фотограф – Георги Вачев. Участват: Герасим Георгиев – Геро, Добрин Досев, Ивайло Христов, Венелин Методев, Красимир Василев, Димитър Банчев, Алексей Кожухаров, Димитър Димитров, Троян Гогов,Симеон Алексиев, Ивана Папазова, Мария Генчева, Анелия Ташева, Русалина Чапликова, Костадинка Аратлъкова, Иван Костадинов.На добър час!
СПОДЕЛИ
Предишна Статия„Възвишение“ се завърна за 20-то издание на „Сцена на кръстопът“
Следваща СтатияБългарска адвокатска кантора предлага експертна правна помощ в Мюнхен
Vanya Tringova
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име