Димитър Добрев и Веселин Ламбрев с „Огън и страст“ в „ARSENAL of ART“

0
816

Най-новото арт пространство в квартал „Капана“ – галерия „ARSENAL of ART“, ще представи двама творци, които макар, че се кореняци пловдивчани, по един или друг начин са свързани със Смолян и черпят вдъхновението си от невероятната красота на Родопите.

На 16 януари ще бъде открита изложбата „Огън и страст“ – изискана колекция от скулптури на Веселин Ламбрев и маслени платна на Димитър Добрев.

Скулпторът Веселин Ламбрев е роден в Пловдив, но завършва средно специално художествено училище за приложни изкуства в Смолян, след което и специалност „Скулптура“ в класа на проф. Димитър Бойков в НХА. 

Веселин Ламбрев
Веселин Ламбрев

Димитър Добрев също е роден в града под тепетата, но съдбата го изпраща в Смолян, където работи и твори цели 25 години. Там става член на Дружеството на смолянските художници и взема участие във всички общи изложби. Участва и в две Национални изложби „Родопи“.

Въпреки това, той се връща в родния си град и след известно прекъсване на творческите си занимания, в последните години отново започва да работи и да създава картини.

Димитър Добрев
Димитър Добрев

Ето какво разказва за себе си Димитър Добрев:

  • Ти си неизменна част от културния живот на града, защото няма изложба в Пловдив, която да не си посетил. Хората те познават като Бате Митко, но са малцина онези, които те познават като художникът Димитър Добрев. Защо?
  • Да, наистина така се получи. Вероятно причината е в това, че до този момент не съм правел изложба в Пловдив. И наистина, този съвместен проект с Веско Ламбрев ще е първата ми изява пред пловдивската публика. Благодарен съм на Ангел Гешев, че ме включи сред първите, които показват своите творби в най-новото арт-пространство в Пловдив. Още от самото начало участвах активно и помагах в трансформирането на това помещение, което беше в окаяно състояние. А Ангел Гешев вложи изключително много енергия и успя да го превърне в тази прекрасна изложбена зала. И според мен, „Капана“ ще се превърне в един истински „Монмартър“, защото няма друго място в България, където да има тази съвкупност от различни галерии, работилнички, ателиета, арт пространства, магазинчета и какво ли още не. Атмосферата тук е уникална.
  • Да се върнем към началото и да ни разкажеш от къде дойде любовта ти към изкуството, защото ти всъщност си художник-любител.
  • В онези години работех като художник в Окръжния център за фотообслужване и фотоизкуство. След като откриха подобен център и в Смолян, директорът ме покани да работя там. Отидох уж за малко, но останах в този прекрасен град цели 25 години. Истината е, че никак не съжалявам, защото този период беше един от най-хубавите в моя живот. Бяхме една много хубава група на художниците в Смолян и правехме много качествени изложби. След промените, през 1993 година, за съжаление живота доста се промени и за художниците стана изключително трудно, особено в такива по-малки градове. Това ме накара да се върна в Пловдив. Дори бях подготвил една последна изложба в Смолян, но не я осъществих, защото предпочетох да се прибера. Истината е, че цели десет години се занимавах с друга дейност и не бях рисувал. Подарявах на приятели картините, които бях нарисувал и нямах никакво желание да се занимавам с това.
  • А какво възвърна желанието ти за работа?
  • Не знам точно какво ме провокира. Спомням си, че месец декември на 2002 година си казах „Димитре, сядаш и почваш да рисуваш“. И така, от тогава имам страхотна дисциплина и желание за работа. Дневният ми режим е подчинен изключително и изцяло на живописта. Работя само с маслена техника и спазвам стриктно класическите методи на работа.
  • Сюжетите ти са типично български. Пейзажи от Родопите, стари къщи и църкви, натюрморти, в които има много носталгия.
  • Да, защото такава ми е душевността. Сюжетите ми наистина са типично Български. Старая се във всяка една от творбите ми да има някакъв акцент. Дали ще е красив слънчоглед или потопена във водите на язовира църква, дали ще е есенно листо, което се е откъснало от дървото в своя последен полет, червеното великденско яйце или плитка чесън, винаги гледам да име един акцент, който остава най-силно в съзнанието на зрителя.
  • Малцина хора знаят, че през миналата 2015 година ти направи самостоятелна изложба в Брюксел, която пожъна сериозен успех. Разкажи ни малко и за нея?
  • Изложбата ми в Брюксел беше в Европейската комисия. Бях кръстил експозицията си „Някъде там, в България“. Защо именно така я кръстих, ли? Защото, както казах, имам един сериозен сантимент към Смолян и преди да ме поканят в Брюксел, направих самостоятелна изложба там, която бях кръстил „Завръщане, след десет години“. Там показах над 60 работи, но имаше един цикъл озаглавен „Някъде там, в Родопите“, който беше с пейзажи от най-красивата, според мен, българска планина. Това ми даде повод, да нарека и изложбата си в Брюксел „Някъде там, в България“, защото картините ми наистина носят онзи чисто български дух и атмосфера, който го няма никъде другаде по света. Много съм доволен от представянето си, защото картините ми имаха голям успех и десетина откупки.
  • Покани с едно изречение твоите приятели и почитатели на изложбата в Пловдив!
  • Добре сте дошли и ще се радвам да ви видя на по чаша вино на 16 януари от 17 часа в галерия „ARSENAL of ART“ на ул. „Магура“ 4 в квартал „Капана“!
Предишна СтатияНоминациите за театралните награди ИКАР 2016
Следваща СтатияИзложба „Образ и подобие“ в ГХГ
Vanya Tringova
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име