Димитър Добрев за уникалната си колекция от старинни ютии – ТЕ СА КАТО МАЛКИ ПЛАСТИКИ

0
315

Голяма част от нас познават Димитър Добрев  – художник, общественик, верен приятел, който не пропуска нито една изложба на колегите си и акуратно, в продължение на много години фотографира и архивира вернисажите в Града под тепетата. Вероятно има и доста хора, които са наясно с друга негова страст – колекционирането на ютии. Тези дни и аз имах възможността и удоволствието да се запозная детайлно с колекцията на Митко, която вече надминава бройката 220. Останах удивена от огромното разнообразие и удивителна еволюция на този битов предмет, на когото в ежедневието май не обръщаме особено внимание.

Източници твърдят, че този обичаен и абсолютно необходим в днешно време уред е изобретен през XV век. Първите ютии били изключително тежки и трудни за използване. Те се нагрявали  предварително, за да могат да опънат гънките на тъканите. Процесът бил труден и доста опасен, защото често прекаленото нагряване чето изгаряло тъканта или гладачите. Това естествено водело до стремеж към измисляне на нови начини и техники на загряване, били внедрявани различни „иновации“ и усъвършенстване на начините за обезопасяване.

Сред най-известните стари ютии, които голяма част от нас си спомнят от своите баби, са онези майсторски изработени чугунени пособия, чиито капак неизменно беше украсен с гордо изправено петле.

Именно намирането на една такава стара ютия преди близо 20 години, разпалва страстта на Митко Добрев към колекционирането на този битов уред, който се оказва, че притежава не само изключително разнообразие от форми, големини и начини на загряване, но „дизайнерските“ решения и орнаменти на голяма част от старите ютии се доближава до пластично произведение.

Докато ми показва сериозната си колекция, която вече заема почти всички шкафове в дома му, Митко ми разказа, че всичко е започнало като на шега, когато върху един дувар в Смолян намира захвърлена стара чугунена ютия, която прибира. В последствие, негови приятели започват да му подаряват различни по външен вид и възраст пособия за гладене, а той започва да открива в тях елементи, доближаващи се до изкуството.

В колекцията на Добрев има изключително разнообразие от ютии и няма повтарящи се модели. Макар, че на пръв поглед старите чугунени ютии си приличат, Митко казва, че всяка има свой собствен орнамент, уникален детайл, дръжка или поставка.  „Някой казват, че тези, които са с петлета са еднакви… но не са. Виж тук дръжката. На нея има две рибки. Ето ги люспите, главата, опашката. На другата има петолъчка, знаме и земното кълбо. Едните са с равни дръжки, другите са изгърбени. А тази е с много разпространената гладиаторска глава. Тук пък има две пиленца, застанали едно срещу друго. Аз смятам, че те са като едни малки пластики. Има някаква красота в тях“, разказва с голяма нежност и любов Добрев.

Целия разказ на Митко Добрев можете да чуете в прикачения звуков файл:

В колекцията има интересни стари екземпляри, произведени през 50-те години на миналия век в две стари пловдивски предприятия – „ТПК Метал“ и завод „Балкан“. Разбира се, в сбирката има и ютии, произведени в други държави – Германия, Франция, Италия, Русия и т.н. Разнообразието и в размерите е огромно – тук има ютия с размер по-малък от един метален лев, както и огромни екземпляри, някои от които тежат повече от 8 кг. и работата с тях ще да е била изключително трудна.  Начините за нагряване също са различни. В по-голямата част от старите ютии са използвани въглища, но има и такива, които са „работели“ с петрол, газ, спирт или алкохол изсипван в кухината на ютията и запалван. В колекцията има средства за гладене, в чиито корпус са се поставяли нагорещени чугунени плоскости и ютии, нагрявани на открит огън или в горяща печка.

Разнообразието на материали също е изключително богато – чугунени, бронзови, никелови, медни, алуминиеви и дори керамични.

Някой от ютиите, в които са използвани въглени, приличат на мини печки с отвори, тръбички и реотан, за да се нагряват изстиващите части на уреда, както и комин, през който да излиза пушека. Шивачите имали обикновено няколко ютии с различен размер или тегло. Големите чугунени ютии били употребявани за гладене на груби тъкани. За тънките и дребни детайли на дрехите – маншети, якички, ръкавчета – били използвани малки ютии.

При по-новите ютии, които работят с електричество, също има голямо разнообразие. Митко Добрев ми показва ръчна ютия за гладене на ръбове на панталони, сгъваеми за пътуване, походни военни ютии, използвани по фронтовите линии, гладачни средства, използващи пара и такива, които са пригодени да използват ток с различно напрежение.

Най-старата ютия в колекцията му е от началото на XIX век, а последните екземпляри са буквално от преди броени дни.

Част от ютиите са подарени от приятели на Митко сред които художниците Ангел Гешев, Моника Роменска, Станимир Видев, а един негов близък зъботехник – Жоро Гайтаников изработва от амалгамена сплав най-малката в колекцията.

Колекционерът не скри, че страстта му се разпалва ежедневно и посещава различни сайтове, откъдето купува интересни и уникални видове. Цените варират в широк диапазон – от 2-3 лв. за по-обикновените, до 150 лв. за колекционерска рядкост.

Мечтата на Димитър Добрев е някой ден да събере достатъчно голяма, разнообразна и стойностна колекция, с която да направи музей за историята на ютията. В момента, с помощта на своя приятелка музеен работник, той прави каталогизиране и описване на колекцията и не крие, че би искал да гостува с на историческия или етнографския музей, стига да бъде поканен и да му бъде осигурен подходящ транспорт за експонатите, чието тегло вече достига стотици килограми.

Искрено пожелавам на Митко да сбъдне по-скоро мечтата си, а идеята за Музей на ютията я дарявам безвъзмездно на хората от Фондация Пловдив 2019!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име