„Дуетът на единаците“ – Музиката е поезия и поезията е музика /снимки, звук/

В последната сряда на юни, литературният  клуб „Код червено“ ни посрещна с едно прекрасно музикално-поетично пътешествие по стихове на Радослав Коцев – Даро и авторските композиции на китариста Руслан Купенов.
След успешното си представяне в София, спектакълът „Дуетът на единаците“ направи своя дебют и в Пловдив. 

Комбинацията между прекрасна поезия и вълнуваща музика се оказа изключително подходяща за настроената романтично пловдивска публика, която препълни залата на клуб U P.A.R.K.

Радослав Коцев, който е познат сред почитателите си с артистичния псевдоним Даро, освен че е чувствен поет, е и чудесен художник, а музикалният талант на Руслан Купенов е придружен от интересни режисьорски изяви. Вероятно част от почитателите на яворовата поезия ще си спомнят пърформанса Nostalgia по стихове на великия български поет, в който участваха Рая Ангелова-вокал, Мирослав Иванов-катара и Стефан Христов-перкусии и авторска музика на Купенов.

Представянето на поезията на Радо в Пловдив беше много въздействащо и обра заслужените аплодисменти на публиката. Очаквам с нетърпение и третата стихосбирка, която ще излезе идната година.

Ето какво споделиха Радослав Коцев – Даро и Руслан Купенов пред микрофона на europlovdiv.com

• Музикално-поетичната вечер, която премина изключително успешно в Пловдив, се нарича „Дуетът на единаците“. Представете се за онези читатели, които още не знаят кои са двамата „единаци“?
• „Дуетът на единаците“ го създадохме аз – Радослав Коцев, съвместно с композитора и китарист Руслан Купенов. Проектът е базиран на мой нови стихотворения, които все още не са били включвани в стихосбирка, подкрепени от авторските музикални композиции на Руслан. В София проектът беше представен в контекста на предишната ми стихосбирка „Сказание за единак“, но тук аз предпочетох да избера нови неща, за да проверя как се приемат и какъв е контактът им с публиката. По този начин ще направя и моята селекция за третата си стихосбирка. Представям неща, които на мен ми харесват и се надявам, че те ще се харесат и на публиката ми.
• Как се запознахте с Руслан Купенов и да направите този съвместен проект?
• С Руслан се срещнахме в София и бях впечатлен от неговия проект свързан с Яворовата поезия. Не можех да си представя, че поезията може да звучи толкова въздействащо, когато е подкрепена от музика. Но се оказа, че това е много логично, защото ритъма на поезията и музиката абсолютно се допълват. Проектът му Nostalgia, който може да бъде намерен в youtube, го доказва. Руслан е голям колекционер и почитател на поезия и това много ни помогна в работата. В София публиката ни прие изключително добре и за това решихме, че трябва да го представим и пред приятелите си в Пловдив. Радвам се, че срещаме толкова силно одобрение.
• Освен поет, ти си познат и като добър художник. Съвсем наскоро откри акварелна изложба, която е подредена в компанията на скулптурите на Ангел Каравланов. Явно си любимец на музите.
• Не мога да се оплача от това! Всъщност, най-важното е да успея да ги овладея и да ги държа в някаква хармония.
• А какво те вдъхновява?
• Най-вече невидимите неща, но това не значи, че не ме вдъхновяват и визуалните провокации. Това се вижда и в акварелите, и в стихотворенията ми. Просто аз имам по-различен поглед върху най-обикновените неща, които се случват в живота. И точно това ми е целта, да се опитам да променя начина, по който виждаме ежедневните неща, в които има и много красота, и много поезия, и много хармоничност. Ако можем да променим нашето възприятие и да открием тази хармоничност, това ще не направи по-щастливи.
• Живописта ти е абстрактна, но в поезията има конкретни образи и случки.
• Да, вероятно е така, но това се получи чрез овладяване на техниката ми на писане, защото в началото и във внушенията и образите ми поезията бях много абстрактен. Когато съм ги писал, те са ми подсказвали много ясни неща, но в последствие и аз се затруднявах във възприемането им. Това ме накара, хем да търся и оригинални и интересни образи и внушения, хем те да бъдат разбираеми и допустими във въображението и съзнанието на другите.
• Третата стихосбирка предстои. В нея ще влязат част от стиховете, които публиката слуша тази вечер.
• Точно така и за това за мен е много важно да осъществя контакт с аудиторията си. Исках буквално да сверя часовника си и да усетя дали ще се получи връзката между твореца и хората, които се интересуват от нашето изкуство. Радвам се, че проектът се приема толкова радушно. Това ме кара да продължавам в същата посока и да подготвям третата си стихосбирка, която ще излезе през следващата година.
• Ще помоля и Руслан Купенов, който е композитор, музикант и част от проекта „Дуетът на единаците“, да разкаже за себе си.

  

• От София съм и имам две висши образования – Музикална консерватория и кинорижесура в НАТФИЗ Кръстю Сарафов. Преподавател ми беше моят любим професор, който е пловдивчанин – Христо Христов. Малко хора знаят, че проф. Христо Христове първият български кинематографист, който е избран за член на Европейската филмова академия. За жалост той вече е покойник.
• А как се намерихте с Радо?
• Аз много обичам поезията и с Радо се запознахме в София, и веднага разбрах, че можем да работим в тандем. Неговата ритмика е изключително подходяща за музициране и смятам, че ни се получи много добре. Много ми харесва лиричната поезия на Радо и отношението му към жените, което прозира в стиховете му. Ритмичната стъпка е изключителна подходяща за музикалните творци, а поезията на Радо я притежава. При Яворов също има един водопад от мелодия, ритмика и емоции. Музиката е поезия и поезията е музика!
• Като заговорихме за Яворов, разкажете и за вашия проект Nostalgia.
• Това е проект, в който участват страхотни музиканти като китариста Мирослав Иванов и перкусиониста Стефан Христов, както и прекрасната млада певица Рая Ангелова. Представихме 12 стихотворения на Яворов, чрез музика и вокално изпълнение.
• На финала не мога да се въздържа да не ви задам един въпрос. Правите по-елитарно изкуство и сякаш сте извън комерса. Може ли човек да преживява по този начин или просто задоволява вътрешната си необходимост от емоционално и духовно удовлетворение?
• Според мен, на истинския творец много не му трябва материално изражение, защото той има необходимост да даде творчеството си на хората. Тук е много важна и ролята на медиите, които диктуват масовият вкус. Защото знаете, че каквото се подаде от радиото и телевизията, то става хит. Според мен, един от виновниците за тази чудовищна упадъчност на ценностната ни система е самото предлагане. Аз не съм привърженик на теорията, че трябва да се предлага това, което се търси. Защото, ако в продължение на пет месеца например, всяка вечер има концерт на Бах по телевизията, това ще стане хит и хората ще започнат да го харесват. Ако, в продължение на пет месеца се показва някой, който прави неща в тоалетната, това също ще стане хит след определен период от време. Така че е много важно, именно тези, които са връзката между изкуството и публиката, да подават вярната посока. Защото не пазарът определя вкусът, а вкусът трябва да се възпитава!

Атмосферата от прекрасното представяне на музикално-поетичния спектакъл „Дуетът на единаците“, можете да усетите, ако чуете прикачения звуков файл: