Ивана Папазова най-сетне бе отличена с „Аскеер“

0
133

Седмицата, в която празнувахме деня на светите братя Кирил и Методий, донесе изключително силни вълнения и емоции на много хора. Бяха връчени награди „Пловдив“ за за събития, които през 2016 година са допринесли за въздигане нивото на културния живот в Града под тепетата, хиляди хора излязоха, за да изразят почитта и уважението си към делото на светите братя с шествие по главната улица, пловдивският клуб „Ботев“ спечели купата на България, но лично аз изпитах най-голяма радост и удовлетворение от наградата „Аскеер“ за поддържаща женска роля, с която тази година заслужено бе отличена Ивана Папазова.

Еуфорията и радостното усещане, че най-сетне трудът на една от най-стойностните пловдивски актриси бе удостоен с награда, беше голяма, но ме накара да се замисля, защо през всички тези години, в които беше номинирана за множество силни театрални роли, Ивана не беше отличавана. Някой могат да кажат, че съм пристрастна и аз няма да крия, че с Ивана ме свързва дългогодишно приятелство, и силно емоционална връзка. Но не мога да отмина факта, че едно великолепно представление, каквото беше моноспектакълът й „Глас“, по текст на Елена Атанасова и режисура на Калин Алексиев и което беше отличено и от Обществото на независимите критици, и от Международния фестивал на моноспектаклите BGMOT Габрово 2014, и от Националния фестивал на малките театрални форми-Враца 2014, получи и награда „Пловдив“ през същата година, беше неглижирано от фондация „Аскеер“ и остана само с номинация за „Главна женска роля“. Този моноспектакъл, който за съжаление вече не се играе, показа истинската сила, страст и творческа мощ на таланта на Ивана, но той не получи заслужаващото внимание от страна на гилдията. Да, тази година Ивана Папазова най-сетне държи в ръцете си статуетката за друга своя роля – Икония в пиесата „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Далчев, режисьор Диана Добрева (която взе наградата за режисурата си) за поддържаща роля. Вероятно за някои това няма да е толкова огромен успех, защото ролята не е централна. Но съгласете се, че най-трудно е да те забележат именно когато имаш една-две минути на сцената и през това време трябва не само да направиш своето послание, но и за завладееш публиката (а и критиката). Няма да забравя подържащата роля на Джуди Денч като кралица Елизабет във „Влюбеният Шекспир“, за която тя грабна „Оскар“. Двеминутното присъствие на тази велика актриса е взривяващо, вълнуващо и разтърсващо. Изпълнението на Ивана във „Вълци“ е еталон за артистично превъплъщение, което носи своята силна страст, енергия и може да бъде образец за израстването на всеки един актьор, събрано в две минути.IMG_0108

Щастлива и горда съм с наградите „Аскеер“, които спечелиха Ивана Папазова, Диана Добрева и Петя Диманова за работата си по пиесата „Вълци“.

Изключително радостна съм, че един от най-големите български драматурзи Константин Илиев получи статуетката за цялостно творчество, което включва прекрасните пиеси „Музика от Шатровец“, „Босилек за Драгинко“, „Великденско вино“, „Нирвана“ и на още много други изключителни литературни текстове.  „Театърът е нещо, без което не се умира. Не може без хляб и вода.Само че човек живее именно заради тези неща, без които не се умира. Може да се живее без любов, само че животът без любов няма никаква стойност“, каза големият драматург при получаване на наградата си.IMG_0073

Ето и останалите отличени:

Като най-добър актьор в главна мъжка роля беше отличен Свежен Младенов за ролята му на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев (Общински културен институт Театър „Възраждане“). Меглена Караламбова бе обявена за най-добра актриса във водеща женска роля – за образа на Майката в „Разговори с мама“ по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, която се играе в Театър 199 „Валентин Стойчев“. „Аскеер“ за съвременна българска драматургия бе връчен на Николай Гундеров, за пиесата „Пробен срок“. Отличието за най-добро представление отиде в Младежкия театър – за „Еквус“ от Питър Шафър, постановка на Стайко Мурджев. Призът за изгряваща звезда отиде у трима актьори: Боян Крачолов, Димитър Крумов и Иван Николов, за играта им в „Това НЕ Е Хамлет“ на Театрална работилница „Сфумато“. Йордан Ръсин грабна приза в категорията „Второстепенна мъжка роля“ за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Чехов – постановка на Григор Антонов от афиша на Театър „Възраждане“. Свила Величкова бе отличена за костюмите, създадени от нея за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Андерсен, представяна в Театър „София“. Величкова получи и втори „Аскеер” – за сценографията на същия спектакъл.

СПОДЕЛИ
Предишна СтатияВълшебно представление на третокурсниците от класа на доц. Веселин Ранков и ас. Ивана Папазова
Следваща Статия10-то юбилейно издание на концерта „Вечер на партньорството“
Vanya Tringova
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име