Коледно – новогодишно китайско чудо 2018- 2019 /четвърта част – Заключителни концерти/

0
413

Днес публикувам и последната част от пътеписа на Кремена Миленкова.

Приятно четене!

02.01. – НАЙ- СТУДЕНИЯТ ДЕН ЗА НАС! 

Пътувахме с влака стрела, вече сме като машини- знаем кога да се качим, как да слезем, стриктни сме в организацията, няма изгубили се, няма неразбрали – всичко е под китайски контрол! След влакчето разбира се – отново автобус. След автобуса- нов хотел- този път с недостатъчно звезди. Стаите с температура под 10 градуса. Веднага затворихме прозорците (неясно защо, винаги когато се настаняваме прозорците са широко отворени). По рецепциите стоят с якета и шуби, никъде не е отоплено, все още търся отговор на това битуване тук. Имахме 4-5 часа за почивка и отново я използвахме, за да възстановим сънищата си. Отивайки обаче в залата бързо се разсънихме. Освен че беше около 9 градуса, на сцената имаше и бонус – духаше отвсякъде. Нашите организатори редовно ни раздават лепенки, които се лепят по тялото и затоплят в продължение на часове, но тук в тази зала и това не помага. Публиката на концерта си стои с пухени якета и шапки, но ние, освен че трябва да мърдаме пръсти, сме и по концертно облекло. Оркестърът е герой! Издържахме и този концерт, отново бисове и аплаузи. Всички до един премръзнали се прибрахме в хотела. Вече се научихме и как да действаме, за да са ни топли стаите винаги – оставяхме едната карта включена в стаята, за да не спират климатиците  и да топлят докато ни няма. Така и дрехите, които перем в движение, имат време да изсъхват. Въобще пълна идилия! Вечеряхме в местния ресторант към хотела и най- накрая си дойдохме на думата – събрахме се на купон в една стая. За първи път на това турне имахме време вечерта за събиране, защото на следващия ден тръгването беше на обяд! Вече заприлича наистина на турне!

03.01. – ЕДИН СПОКОЕН ДЕН!

Днес нямаме концерт! Първият ни почивен ден! Като пиша почивен, това не означава разбира се, че нямаме пътуване. На обяд тръгнахме с автобусите до гарата, там отново проверка на багажите и организирано качване на влак стрела. Пътуване от няколко часа, отново автобус до новия хотел и ….мама мия! Новият хотел е едно бижу – 5 звезден, където имитациите на европейската култура са примесени с премерен кич, но определено е много хубав и нов. Казва се Виена и Венус ! Има две имена и предполагам, че китайците не правят разлика между Виена и Венера! Важното е, че са се постарали с мебелите и цветовете. Навсякъде из хотела има музикални знаци, по стените картини, а над леглата цели изрисувани стени. На една стена видях нещо много смешно – нарисувана цигулка и написано с английски текст : Тук е мястото да напишете своя текст! Тъй като китайците наистина нямат никаква идея и знания по английски, съм абсолютно убедена, че тези, които са рисували стената нямат и идея ,че текстът им не е стих от Шекспир например, а просто едно голямо нищо!

След подсигурената ни вечеря, отново се събрахме като на турне в едната от стаите и си направихме една приятна маса с различни питиета. Така празнично завършихме и тази вечер. На следващият ден, още от сутринта излязохме от хотела  с надеждата, че ще открием нещо интересно наоколо, но се оказахме в нищото и се прибрахме отново в нашия китайски лукс.

 

Вечерта имахме дълга репетиция преди концерта и, разбира се, изправихме публиката на крака! Направихме и снимки на целия състав за спомен и обратно в хотела за вечеря и лягане, тъй като утре се става рано и в 8.30ч. напускаме хотела.

05.01. – МАЛКО ДЕЗОРГАНИЗАЦИЯ ДНЕС 

Вече сме в матрицата – ставане сутрин рано, затваряне на куфарите, напускане на стаята, товарене в автобуса, придвижване на куфарите по гарите, проверка на багажите, конфискация на ножове, тичане към влака, настаняване на всички багажи и сън по седалките, докато влакът стрела лети към следващия ни хотел. Днес сме близо до границата с Виетнам. Имахме няколко часа в хотела и тъй като беше на оживена улица, почти всички се изстреляха по магазините. Залата за концерта беше на 5 минути пеша от хотела. Тази вечер имахме честта да свирим в истинска концертна зала, където свири местен оркестър. Ние хубаво щяхме да свирим, но като тръгвахме от хотела сме забравили нашия солист и сме тръгнали без него. Добре е, че той е оправно момче и ни е настигнал. Иначе, ние вече сме едно много добре обучено стадо – един като каже “ бееее” и всички тръгват без да мислят! Концертът отново мина с голям успех. За награда имахме вечеря в едно ресторантче много близо до хотела. Ставането на следващия ден  беше в 5.30ч. и имахме само няколко часа за сън в легло. Чакаше ни 7 часов преход с влак и концерт… остават още 2 концерта до края!

06.01. –  БОГОЯВЛЕНИЕ

Днес посрещнахме Богоявление по изгрев. Още в 6.30ч. се изнесохме от хотела и поехме към жп гарата, за да се возим за последен път с китайските скоростни влакове. Ние толкова добре вече се вписваме в китайската действителност, че нищо не може да ни спре- даже и неработещи ескалатори, мъкнене на тежки куфари и инструменти нагоре по стъпалата, също и надолу, товарене в автобуса, сменяне на различни видове транспорт по-често дори и от дрехите, които носим. Настанихме се във влака от първата спирка и слязохме на последната – общо 7 часа път през половин Китай. Града, в който ще свирим тази вечер, се намира на Китайско море, близо до Виетнам. Доста по-топло е и зимните якета определено натежаха. Единственото интересно нещо, което се случи за 7-те часа пътуване беше, че на една от гарите сменихме посоката на движение. Как става това за обикновените пасажери като нас? Ами просто хващаш трите седалки и ги обръщаш наобратно – така последните стават първи, багажите ти се озовават съвсем не , където ти очакваш и керванът си продължава! Тъкмо си си преместил куфарите, намерил си всичко и си сложил някакъв ред в главата си и той, влакът, стигнал! След като открихме, че хотелът за нищо не става, излязохме да се разходим за час по улиците на този град, имайки за крайна цел да видим и морето. По улиците виждаш другото лице на Китай – там където бедността и местният бит те блъскат в лицето директно. Тесни улички, мръсотия, бедно облечени хора, повечето с моторетки и големи кошове натоварени неясно с какво. Чуваш постоянно клаксоните на моторетките, тук-таме някоя кола, но усещаш как животът кипи с пълна сила и всеки се е устремил към собствената си цел, извървявайки своя път от трудности и предизвикателства. Улиците около пристанището бяха отрупани с различни сергии – много колоритна гледка – от естествени перли във всякакви форми, гребени от кост, дървени произведения на изкуството, морски изсушени животни от всякакъв вид-за храна, както и корали и миди за сувенири.

Най- интересната находка за нас, която можеше да си купим, бяха китайски паспорти (имитации). Те бяха причина и за една прекрасна фотосесия – вече сме китайски оркестър!

Залата се намираше буквално залепена за хотела. Концертът премина отново с голям успех. След концерта бързо се организирахме и ни закараха с автобус на вечеря – отново наслада за сетивата в някакъв гурме китайски ресторант, където в единия ъгъл имаше риби в аквариуми, които ако избереш, може да бъдат приготвени и сервирани. След вкусните ястия , които ни върнаха част от доброто настроение и енергията – отново в автобуса, за да посрещнем следващия празник – Ивановден и рождения ден на нашия диригент. То на това турне всеки ден ни е празнично. А когато сме и с напълнени стомаси не само свирим, но и пеем! Поздравихме точно в 12ч. маестрото за рождения ден, напомнихме на Ивановците да не забравят да почерпят и се отправихме по стаите да наваксаме със съня. Утре е последният ни концерт , 13-ти подред – фатален брой, но със сигурен успех, българо-китайско качество! За последен път ще изсвирим хита в програмата “ I love China” и ще изправим китайците на крака, за последен път залата ще бъде озарена от фенерчетата на телефоните им, за последен път ще им пожелаем “Шин ниейн куай лъ! “ ( Честита нова година)…хубавите емоции имат край, но при нас хубавите емоции продължават с последния купон на това турне, където ще отпразнуваме отново новата година, края на турнето, имените дни, рождения ден на диригента ни и началото на славното ни прибиране към България!

07.01. – ИВАНОВДЕН И ПОСЛЕДЕН 13ти КОНЦЕРТ 

Днес отново започваме деня с автобус към града, където ще изнесем последния ни 13-ти концерт. Намира се съвсем близо до Виетнам, на брега на Южно Китайско море. Този град е построен само преди 10 години и е с 330 000 жители, но като се озовахме в него останахме без думи, виждайки огромната инфраструктура, която китайците са изградили и то само за 10 години! Уникално, наистина нямам думи…Хотелът, в който ни настаниха, съвсем ме остави без думи – в по-модерен хотел не съм била досега! Влизайки в стаята, още преди да си сложил картата си в таблотоq всичко светва, завесите се отварят, за да се открие прекрасната гледка от 9 етаж към Китайско море, започва да звучи лека музика за медитация, банята е със стъклена стена, гледаща към стаята. Паното, което е спуснато, за да скрие банята се вдига бавно и безшумно нагоре. Из цялата стая имаше датчици и малки панели с тъчскрийн за регулиране на светлина, топлина, звук и какво ли още не. Осветление имаше дори и под самите легла за нощен режим. В целия хотел се носеше аромата на лавандула, тъй като и хотелът се казва “ Lavender ”. Като стил, уют и дизайн това е хотелът, който най- много ми допадна от цялото турне, независимо ,че всички хотели , в които отседнахме бяха сами по себе си уникални.

За обяд ни заведоха в местен ресторант, след което имахме няколко свободни часа, в които се разходихме пеша и открихме невероятен парк с много зеленина.

След направени няколко километра, щастливи се прибрахме в хотела, за да се приготвим за последния ни концерт. Отново изправихме публиката на крака, а за последно им изсвирихме и китайските хитове. За последно видяхме и светещите фенерчета в техните ръце при изпълнението на “I love China”. Хитът на вечерта бяха едни китайски шапки, които открихме зад сцената и направихме безброй снимки с тях. Домакините, като видяха огромния интерес към този атрибут, зарадваха желаещите и им ги подариха.

Последва бързо преобличане в хотела и отново ни поведоха към местен ресторант , където да отпразнуваме последния концерт. Пристигайки в ресторанта ни очакваше доста интересно решение за прекарване на вечерта – трябваше сами да си готвим! В средата на всяка маса имаше огромен казан, който ври с вода и някакви съставки от неизяснен произход, а отстрани масата беше отрупана със сурови зеленчуци, треви, меса всякакви, скариди и разбира се пиене. И се започна едно готвене, едно бъркане с черпаци, едно пиене… и тъй като всичко изсипано вътре в казана дори и сготвено не беше особено вкусно се наблегна на пиенето, пеенето и пак пиенето!

Прибирането до хотела за някои беше без спомен, но на сутринта, след разбора пред автобусите, установихме ,че всички жертви са налице и липсващи няма!

08.01. – ДЕН, В КОЙТО НИЩО НЕ ВЪРВИ КАТО ХОРАТА!

Денят започна обещаващо с новината ,че импресариото и наш домакин, иска да ни подари посещение в планината, близо до последния град, в който ще нощуваме преди 3-те полета към Шанхай и България, които ни предстоят. А вечерта беше организирал прощална вечеря в хотела. Тръгнахме абсолютно навреме от прекрасния хотел. И двата автобуса се насочиха към красивите планински гледки на съседната провинция. Нямахме търпение да се настаним в последния хотел за това турне и да поемем към планината, за да се докоснем поне до частица от необятен Китай. С концертите бяхме приключили и днес го възприемахме като свободен ден. Но съдбата беше решила друго… От момента, в който тръгнахме с нашия автобус се установи ,че парно в автобуса няма и никога не е имало. Температура на въздуха 8 градуса с бонус – духаше…А ни предстояха 2 часа път… След първия час ни спряха за тоалетна, за да установим за пореден път, че ние сме коренно различни от бита на тази нация…Абсолютно всички места за спиране,  на които спряхме по време на цялото турне, са открити! Както тоалетните, така и магазините – няма къде да се стоплиш. Китайците си стоят с якета и не им прави впечатление студа навсякъде. Когато усетиш студа навън и знаеш, че в тоалетните е същото, ти се отщява да слезеш дори от автобуса…. След като отново поехме с 8 градусовия ни разнебитен автобус установихме, че този шофьор няма идея къде отиваме. На 2 пъти обърква и пътищата, а пътуването ни се превърна в едно истинско мъчение. Вместо 2 часа, се консервирахме в този автобус 4 часа. След като и няколко пъти се повъртяхме с автобуса в града, най- накрая спряхме пред хотела. Всички слязоха с цялата си останала енергия с надеждата да влезем бързо в хотела, за да се стоплим. Но там ни чакаше следващата неприятна изненада – ресторантът на хотела беше със същата температура като автобуса, но поне не духаше… Хапнахме и ние по китайски с пухените якенца и нямахме търпение да се настаним по стаите, за да установим следващото ни разочарование – по- мизерен и гнусен хотел не сме имали, а и след лукса, на който свикнахме по време на цялото турне, трудно се приемаха гледките на мухъл по стените, хлебарките и домашния любимец на ресторанта – един 40 сантиметров плъх, който спокойно прекоси стените на помещението, докато се провеждаше тържествената ни вечеря.

След кратко обсъждане по време на обяда, се реши, че на планина няма да ни водят, тъй като китайският идиот- шофьор ни беше пропилял времето за планината, а на всичко отгоре валеше без спиране навън. Затова всеки от нас имаше на разположение целия следобед за себе си и собствените си потребности.

На групички излязохме из града да се разходим и да посетим всички възможни магазини, които открием. Но това се оказа мисия невъзможна, тъй като градът беше претъпкан от огромни молове, малки магазинчета и цели комплекси , където се продаваше всичко възможно. Разбира се, дъждът по законите на Мърфи не спря да вали. Но това не ни попречи да прекараме 5-6 часа навън. Започваме да свикваме с китайското време. Вечерта премина основно в ресторанта, където нашият домакин и организатор изказа най- топлите си благодарности към целия колектив и ни беше подготвил подаръци, сувенири от града, в който се намирахме.

Най-интересна обаче беше останалата част от вечерта преди да си легнем, защото отидохме на стрийтмаркет, който беше отворен до 2 през нощта. Ние очаквахме да намерим там сувенири, а се натъкнахме на нещо съвсем различно и неочаквано. Една дълга улица само със сергии, отрупани с всякакви твари, познати и непознати – стриди, калмари, рибешки глави, плодове, сокове, хлебарки, паяци , скорпиони, пилешки крачета, одрани кози, рапани и т.н. Всичко това, в огромни размери, се продаваше за ядене!!! Един единствен колега се реши да опита тези нечувани за нас деликатеси – и успя да изяде, след изпита половин бутилка ракия на екс, един доста добре изпечен на скара скорпион и овкусен с познати и непознати подправки. Твърдеше,че е вкусен и хрупкав, но така и никой не го последва. Друг колега си хапна разни гъсеници и каза, че са идеални за мезе за бира.

След тези уникални преживявания, доста по-интересни от ходенето по китайските молове, се прибрахме да съберем 2-3 часа сън преди да поемем на сутринта към летището и да започне голямото прибиране към България.

Очакваха ни 2 дълги дни с 3 полета – един до Шанхай рано сутринта, престой от 12 часа на летището, след което 9-часов полет до Доха, Катар и още 4 часа полет до София.

09.01 . – ПОСЛЕДЕН ДЕН НА КИТАЙСКА ЗЕМЯ!

Денят ни започна отново много рано, след 3 часа сън. В 6.30 тръгнахме с два автобуса от хотела, с куфари затворени с доста усилия и умело разпределение на багажа, тъй като за вътрешните полети имахме право на 23 кг багаж, а за дългия ни полет до София – имахме право на 30 кг. Този път, самолетът към Шанхай излетя навреме и неусетно пристигнахме на летището. Нашият домакин, мистър Чен, отново ни изненада, като ни съобщи, че е подсигурил автобус, който да ни закара до центъра на Шанхай и да разгледаме, вместо да висим 12 часа на летището. Това беше неговият начин да ни компенсира за проваления вчерашен ден и да ни засвидетелства своята благодарност за добре свършената работа.

Оставихме си багажите в гардероба на летището и с радостна стъпка поехме към града на Бъдещето. Чувството да пътуваш по лабиринт от магистрали на няколко нива и да наблюдаваш през прозореца на автобуса постиженията на китайския комунизъм е неописуемо. Такава красота и палитра от цветове трябва да се изживее. За съжаление, времето отново не беше с нас. Валеше неприятно през цялото време. Но така или иначе, ни оставиха на централно място и ние плъзнахме по улиците на този невероятен китайски град. Така неусетно, в снимки под дъжда, изминаха часовете и дойде времето отново да поемем към летището. На път за там не можехме да откъснем поглед от светлините на небостъргачите, мостовете и пътните съоръжения, беше наистина приказно красиво, независимо от дъжда. Ако китайците вървят напред към светлото бъдеще с пълна сила, то ние, не само че не можем да ги стигнем, но и вървим точно в обратната посока и няма как дори да ги засечем някъде по пътя на тяхното развитие.

Благодарение на това турне, аз се запознах с една доста далечна за мен култура и много различни от нас хора. Открих много нови неща за себе си, като например, че пикантната храна тук ми харесва. Опитах доста различни специалитети, които в нашия свят се приемат за отвратителни. Разбих много митове за Китай, с които ме плашеха – храната не е отвратителна! Имат много вкусна и разнообразна кухня за всеки вкус. Китай е мръсен и не се диша – за 20 дни не видях боклук по улиците, въздухът е доста по-чист от този, който дишаме ежедневно в София. Нищетата и бедността наистина съществуват и точно това прави Китай много интересна страна. Тук има от всичко, от супер лукс и стил до супер мизерия в съседство. Високите технологии граничат с простотата и начина на съществуване на обикновените бедни хора. Вируси и болести сигурно има, но мен явно не ме ловят защото, независимо че се движех сред местното население, независимо че ядох всякаква храна от различни заведения и пазари – нямах абсолютно ни най-малък дискомфорт. Неясна ще остане за мен причината, защо навсякъде е толкова студено и ветровито и защо всички живеят с якетата си дори и в хотелите по рецепциите. Защо при положение,че в 5-звездни хотели има чисто нови има климатици, те доста често не работят? Сигурна съм, че както за мен са интересни доста неща, така и за китайците ние сме непонятни в доста отношения. Това, което със сигурност знам от нашите две момичета китайки, които бяха неотлъчно до нас през цялото турне е, че от миналата година китайското правителство е разрешило официално всяко семейство да има не по едно, а по 2 деца! И в Китай няма разлика в законите между бедни и богати – всички имат само по едно дете. Работещата класа не получава особено много – около 700лв. на месец. За да си купиш жилище трябва да платиш около 300 000 йоана (75 000 лв.) , но след това да плащаш по 3000 йоана на месец, в следващите 30 години (750 лв.). Това е цената да имаш лична собственост в Китай. Иначе бездомници и просяци не видях.

Аз обичам Китай –  заради хората, които срещнах, заради доброто отношение, заради цветовете, заради вкусовете, заради прекрасните хотели, заради радостта в очите на децата, които бяха на нашите концерти, заради хората, които идваха всяка вечер след концерта да се снимат за спомен с нас и без да знаят английски да изразят своето възхищение. Заради безбройните запалени фенерчета на мобилните телефони в залата по време на нашите изпълнения всяка вечер на тяхната любима песен “ I love China”. В тази необятна страна има много неща, които не съм преживяла и се надявам някой ден отново да се върна и да продължа пътуването във времето и пространството! Xie, Xie – Сие , сие – благодаря на китайски!

Край!

 

Предишна СтатияКоледно – новогодишно китайско чудо 2018- 2019 /трета част – Нова година/
Следваща СтатияНа гости в къщата „Ангели и котки“
Vanya Tringova
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име