На 12 януари се навършиха седем години от ненавременната загуба на един от най-колоритните и многопластови български творци, незабравимият Кольо Карамфилов.
Нестандартен художник, изразяващ се чрез всички съвременни жанрове на визуалните изкуства – графика, скулптура, живопис, пърформанс, инсталации, декори за театрални постановки и фестивални концерти, създал първия си и единствен филм Казабланка, душата на компанията, заразяващ с уникална харизма, неподправено настроение и дрезгав глас всички приятели.
Ярката индивидуалност на Кольо спохожда често мислите ми. Незабравими ще останат вечерите, в които той стоеше зад бара с питие в ръка и изпълняваше парчета на Сачмо на своя измислен език.
В негова памет искам да припомня едно наше интервю, което направихме няколко дни преди откриването на поредното издание на Пловдивския джаз фест през 2012 година. И, макар че в него не говорим за изобразително изкуство, а за джаз, то до голяма степен демонстрира мисленето и нестандартния подход на Кольо към всичко, с което се захващаше.
Спомням си, че тогава той беше направил прекрасни декори за джаз фестивала и седяхме заедно с Теодосий Спасов (по това време артистичен директор на джаз вечерите) и възхитителната Ялдъз Ибрахимова, която участваше в проекта „Осем звезден проект“ (включващ Теодосий Спасов-кавал, Марио Станчев-кавал и вокал, Борис Динев-пиано, Анатолий Вапиров-саксофон, Симеон Щерев-Банана-флейта, Огнян Видев-китара, Йълдъз Ибрахимова-вокал и гост Ром Хек-бас), и говорехме за джаза, за провокацията и за идеите.
Ето какво ми сподели тогава Кольо Карамфилов:
- Кой те покани да направиш декорите за джаз вечерите в Пловдив?
- Истината е, че имах огромен късмет, преди четири години Теодосий да ме покани да направя декора за джаз вечерите. Реших, че ще работя за това чудо наречено ДЖАЗ, макар, че според мнозина той не се родее с моите картини. Истина е, че аз правя много крайни и мистични неща, но знаех, че мога да се справя и с това предизвикателство, и за мен беше огромна чест да приема. За да се впиша изцяло в стилистиката на джаза, реших да изиграя един ход и сцената да заприлича на ателието на странен и див художник като Джаксън Полък. Намигането ми към Джаксън Полък е съвсем естествено, защото той е един истински джазмен в изкуството. Той пръска боята върху платното и заявява, че платното е място за действие. Джаза е абсолютно същото усещане. Сцената е място за действие и импровизации. Когато Били Кобъм беше гост на джаз вечерите в Пловдив, той беше изключително вдъхновен от моята сценична работа. Радвам се, че този декор се вписва прекрасно в идеята на феста вече четвърта година, и то само с малък ъпгрейд.
- Ти имаш подчертан афинитет към музиката и съм убедена, че доста хора са присъствали на твои спонтанни музикални вечери. Ти свириш на китара и пееш страхотно. Кога възникна тази любов?
- Имам уникалния шанс да се познавам отдавна с Теодосий и Ялдъз, които тогава бяха част от „ Джаз линия”. А аз бях луд по рока. Това беше музиката, която моето поколение откри през 70-те и 80-те години на миналия век. Мисля, че в тези години все още у нас „джазът беше млад”. Но имахме един приятел, който ни заведе на уникалния джаз фестивал в Сопот. Тогава аз нито за миг не си бях представял, че джаза на живо може да е с ефект на рок концерт. По това време и Пловдив вече беше започнал да се оформя като една своеобразна джаз столица, защото изкарваше най-много стойностни джаз музиканти. И макар, че фестивала в Сопот отдавна вече не съществува, а на негово място се появиха нови, като Банско, аз все още вярвам, че пловдивските джаз вечери са и ще останат още дълги години едно стойностно събитие. Като гледам участниците тази година и звездното присъствие на Бил Евънс, Ялдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов и всички останали, с гордост мога да кажа, че това е една „космическа джаз програма”!
- Теодосий сподели, че точно тук в Пловдив е и неговото първо съприкосновение с джаза. Разкажи ни нещо от вашите младежки сбирки?
- По това време се събирахме доста и редовно се случваше да „посвирим” заедно. Най-често забивахме в несъществуващия вече ресторант „Бъчвите”. Вярно е, че по това време Теодосий свиреше на кавал, а аз на кашон, но атмосферата беше извънземна! Тогава слушах и невероятни импровизации, които до ден днешен няма да забравя. Това ми беше от голяма помощ и в изкуството. Просто има картини, които започваш, разсипваш идеята, после темата се разпилява и те повежда нанякъде и най-накрая се събира в едно уникално цяло. Винаги съм се питал как при джазмените нещата се получават дори без репетиции и когато се съберат на джемсешъни, някой подава темата, а всички я подемат, сякаш са го правили милиони пъти. Ето това е магията на джаза!
- Днес Теодосий каза, че се събират на сцената за да си „поиграят с играчката наречена джаз“.
- Ето на това аз казвам истински джаз. Защото има и по-премерен и подреден джаз, но истинските творци, според мен са тези които никога не свирят на сцената това, което можем да чуем в албумите им. И точно това имат предвид, когато казват, че трябва „да се наиграят с играчката наречена джаз” и това е уникалното на джаза.
- Какво за теб е джаза?
- За себе си се опитах да дефинирам абревиатурата ДЖАЗ. Ето какво ми дойде на ума. Д-това е движение, Ж-желание, А-абстиненция и З- заминаване. Просто това беше моето обяснение, когато се запитах какво може да значи думата джаз. Това е едно еуфорично емоционални състояние, което изпитва всеки, които се докосне до тази велика музика. И само мога да кажа нека се радваме на джаза в Пловдив, да пълним залите и да съхраним тази прекрасна традиция!
Ние те помним, Коле! Светло да ти е! Препрочитайки отново нашето интервю, си дадох сметка, че по един прозорлив и лаконичен начин Кольо описа собствения си житейски път – Д-движение, Ж-желание, А-абстиненция, З-заминаване.
Почивай в мир, Кольо! Приятелите ти те помнят и в петък ще изпият по чаша вино и ще пеят в твоя памет.
