Здравейте, скъпи приятели! Не мислех изобщо до коментирам темата с COVID 19, защото не смятам, че в сайт за култура и изкуство има място за подобни анализи, но признавам, че на шестия ден от обявените извънредни мерки в България събрах толкова много странни и разнопосочни коментари от мои близки, приятели и странични хора, че няма как да подмина ситуацията, в която се оказва, че сме попаднали. Защото културата се съизмерва и чрез нашите взаимоотношения, социалната отговорност и човеколюбие.
На първо място искам да изкажа пълната си и безусловна подкрепа на мерките, които правителството и националния оперативен щаб въвежда и да подчертая, че аз съм една от тези, които стриктно спазват забраните! И то, не защото съм обезпечена материално и мога да си го позволя (както вероятно биха си помислили някои), а защото искрено вярвам, че тези мерки са адекватни на ситуацията, от която всички сме потърпевши. Аз и моята майка (както и много други хора), живеем с една недостатъчна заплата (която в тези дни на криза мога и да изгубя) и една малка пенсия, но за мен е абсолютно важно да спазвам правилата за социална изолация, защото е очевадно, че само така може да се стопира разпространението на световната пандемия.
Аз съм от хората, за които социалните контакти са изключително важни и то не само защото професията ми го изисква, но и защото обичам хората и общуването с тях! Но моят здрав разум (и както твърдят и всички световни експерти) говори, че единственото спасение и превенция на разрастващата се с главоломна скорост световна пандемия и разпространение на COVID 19 е социалната изолираност. Защото ефектът на доминото е неминуем, ако проблемът се неглижира (за справка ситуацията в Италия, а с днешна дата и в други държави от Европа). Именно поради тази причина, аз избрах да огранича личните си срещи и социални контакти (освен във виртуалното пространство) и да бъда отговорна за опазването на здравето и живота на мен и моето семейство.
За жалост, тези дни се наслушах на толкова много нелепи коментари и абсолютно неадекватна реакция от много хора, с които общувах (по телефон или в социалните мрежи), че не мога да се въздържа да не реагирам.
От деня, в който беше оповестено извънредното положение в България (петък 13-ти) до днес се наслушах на какви ли не безумни теории: от теорията за световната конспирация и извънземен разум, който е изпратил пандемията на Земята с цел да я унищожи, през идеята, че вирус не съществува, а е само продукт на нашите мисли, до пълното безметежие и неинформираност относно случващото се в света.
Искам да изкажа абсолютното си учудване от коментари на интелигентни хора, в чиито здрав разум съм вярвала до скоро. Само няколко примера от разговори с тях ще дам, за да илюстрирам тревогата си – „Корона вирус не съществува. Това е плод на нашия страх и поддаването на паниката. Запази мислите си чисти и никакъв вирус няма да те събори.“ „Аз не искам да слушам новини, защото така ми се насаждат негативни мисли. Гледам само „Тянков ТВ“ и не ме интересуват никакви забрани.“ „Не се притеснявам, че брат ми си дойде по време на разгара на епидемията за един ден от Великобритания, за да види майка ни, нищо че има малко бебе в къщи. Вирусът няма да пипне точно нас.“ „Няма да спра да ходя на работа, макар да са ме информирали, че мога да работя дистанционно, защото така ще демонстрирам присъствие!“ И така нататък…
Примерите са още много, но мисля да спра до тук, защото обществената отговорност се култивира трудно и не за всеки е ясно какво точно означава тя!
Няма да скрия, че кадрите от безлюдните улици в Милано, както преди това и в доста китайски градове, ми направиха изключително силно впечатление. Не ми се иска и тук тези мерки да се спазват едва тогава, когато изгубим 2000 – 3000 човека! Нека да го направим тогава, когато можем да предотвратим епидемията, макар и сега да нямаме никакви симптоми!
И тук съвсем не става дума за параноя, истерия или манипулация. Нека да стане ясно на всички, които четат това, че и аз се лишавам от личния си комфорт, професионалните си и емоционални желания, финансовата си стабилност и бъдещи „творчески“ планове, в името на оцеляването не само на моята персона, а и на всички, които са около мен! Защото, нека никой не забравя това, всички сме свързани! Няма как да оцелеем в този ад, ако не мислим и не пазим ближния си!
Да не заравяме, че „И ТОВА ЩЕ МИНЕ“, но след това оцелелите ще трябва да съграждат наново разрушения си дом! И това съграждане няма как да стане без отговорност към себе си, близките и обществото, част от което сме всички ние!
Нека не спираме да мислим за това!
Искам да изкажа личната си благодарност на първо място към медиците, които въпреки непредвидената ситуация, липсата на адекватни предпазни средства и нерегламентираните все още правила, работят и ще продължават да го правят, за да минимализират последствията от пандемията! Благодаря и на службите на реда, които дежурят денонощно, за да се спазват привилата на извънредното положение! Благодаря на собствениците на хранителни магазини, които не престават да ни снабдяват с най-необходимите хранителни продукти (и нека спрем да се презапасяваме)! Благодаря на фармацевтите, които (въпреки всички упреци за недостиг на медикаменти, за което те не са виновни, а самите ние) работят в непрестанен режим и правят всичко, което е по силите им, за да има достатъчно лекарства в аптеките! Благодаря и на всички културни институции, които не се поколебаха (дори преди изричната забрана за това) да предприемат мерки за опазване здравето на своята вярна публика! Благодаря на ресторантьорите, които броени часове след издаване на разпоредбите на МЗ затвориха своите заведения! Благодаря на държавната и общинска администрация, както и на всички институции, които в момента трябва да вземат мигновени и адекватни решения!
Нека се доверим на хората, които вземат изключително важни решения в тежка обстановка! Нека спрем да хейтваме, хулим и пренебрегваме забраните! Нека да докажем, че българите сме сред най-интелигентните нации и можем да се държим адекватно!
Моля, останете си в къщи и бъдете отговорни към себе си и близките си!!!
