В Пловдив беше представен танцово-визуалният спектакъл „Neo Dervish“. Любопитството ми ме отведе на този танцов пърформанс, защото преди години имах удоволствието да видя и да се запозная с философията и смисълът на ритуалността на този танц. Честно да си призная, терминът „Neo Dervish“ не ми говореше нищо и за това реших, че ще е нещо, което си заслужава да бъде видяно.
Съвременният авторски прочит и философия на въртящите се дервиши – Мевлеви, които са част от многото различни суфииски ордени на Исляма, ме провокира да напиша тези редове.
Искам да започна с това, че ритуалната практика въртене – Сема, символизира универсални ценности като любов и служение на другите, изповядвани от всички суфи. Суфи в мюсюлманската религия е мъдрец, който се стреми лично да усети Бога. Името произхожда от „суф”- вълнено облекло на първите суфи. Обществото на дервишите е част от общата суфитска система. За да влезе в обществата на дервишите, мюсюлманинът се оттегля от външния свят за 1001 дни, изискване, към което неминуемо трябва да се придържа. След поредица от изпити дервишите се обучават в танца Сема. Всяко движение има своето значение, дрехите на дервишите също са символ. Дервишкият танц носи своите корени от древно ислямско учение суфизъм. Красивият танц представлява въртене, по време на което дервишите изпадат в транс или вид медитация, абстрахират се от земното си тяло и се свързват с Вселената. Всяка една част от дрехата и всяко едно движение на дервишите имат определена символика и предназначение, а въртенето се свърза с въртенето на планетите.
Спектакълът на Античния театър, представен от артиста от световна величина Ziya Azazi, който е хореограф, танцьор и дервиш, ме остави с двуполюсни чувства. Няма да скрия, че талантливият танцьор, койтое роден в Антакия, Турция и е представял спектаклите си пред кралските семейства на Дания, Мароко, Холандия, Тайланд, беше перфектен в изпълнението си. Но лично на мен ми направи впечатление, че философията на дервишите, които чрез ритмичното въртене в кръг с високо вдигната дясна ръка, чрез която търсят съприкосновение с Бога и лява ръка, отпусната надолу, за да се свържат със земята, тук беше пренебрегната напълно.
Пърформансът на Ziya Azazi беше по-скоро техно вариант на танцов спектакъл, в който не долових нито за секунда енергията, която посветените на това “ чудо “ излъчват.
Меко казано, за мен представлението беше странно, да не говорим за няколкото момента, в които танцьорът се прекръстваше по християнски обичай, след което с дясната си ръка правеше движение, с което дясната му ръка преминаваше като с нож през шията. Не искам да си мисля, че символиката на това движение означава нещо, което накърнява религиозната ми толерантност и за това няма да го коментирам, на съм убедена, че Руми или Мевлана, който е най-великият мистик, философ и поет на Селджукския султанат , и основател на братство, наречено Мевлеви или Въртящите се дервиши, би използвал този многозначителен жест в дервишкия танц.
Междувременно си задавах въпроса как така преди толкова години, един човек, останал верен на своята религия, но проумял и стигнал до прозрението, че света е един, че хората по начало се раждат, за да са добри и единни, излиза извън рамките на разума и заявява, че все Бог е един, а днешният свят непрекъсното противопиставя религии, общества и хора !?
Този, който е проповядвал тази мъдрост, ширеща се и днес сред духовно извисените, за достигналите може би най – високо ниво на съзнание, е казал:
“ Да се говори на един и същ език е родство и привързаност.
Ела, който и да си, пак ела. „
Той е Мевляна. . . Руми.
Останалото са подробности и кой, както иска да го възприема.
