„Образ и подобие“ събира 77 автопортрета на три поколения творци

0
1038

В Градската художествена галерия предстои откриването на колекционерския проект „Образ и подобие“, която включва 77 автопортрета на съвременни творци. Главният виновник за събитието е колекционерът Ники Неделчев, който е собственик на рекламна агенция и бих казала, че по-скоро тази изложба приличаше на добре обмислен и  пресметнат PR-ски ход (не, че има нещо лошо в това). Замисълът на организаторите е да се съберат на едно място творбите на творци от широк възрастов диапазон, които да надникнат вътре в себе си и да изкарат на показ онова, което околните не подозират. Колекцията е събрана от разнообразни както по възраст, така и светоусещане, и начин на изразяване творци, като се започне от 93 годишния Любен Зидаров, та се стигне до 27 годишната Нора Ампова, позната повече като сестра на поп идола Владимир Ампов – Графа. Именно поради тази причина е напълно разбираемо, че стиловете са във възможно най-широкия спектър на българското изобразително изкуство.

Зам.-кметът Стефан Стоянов, Николай Неделчев, Директорът на ГХГ Красимир Линков и кураторът Надя Тимова откриха изложбата
Зам.-кметът Стефан Стоянов, Николай Неделчев, Директорът на ГХГ Красимир Линков и кураторът откриха изложбата

По дразнещото, поне според мен е, че  платната на големите български живописци бяха  експонирана на горното ниво на галерията. Вероятно, като известен реверанс към тях, беше обяснявано на част от гостите, че „изложбата започва от втория етаж“. За щастие, „по-старата школа“ беше подходила към задачата си доста отговорно и на второто ниво на галерията можеше да се видят изключително интересни и качествени творби. Проф. Светлин Русев, разсякъл лицето си с кървава диря, изливаща се върху сърцето му. До него, Станимир Видев, доказващ, че е еднакво добър както в абстрактната, така и в портретната живопис. Наблизо е и прекрасния автопортрет на Десислава Минчева,  рисуван през  90-те години. Изключителният илюстратор Ясен Гюзелев се е представил с графика за „рицаря, дявола и смъртта“, а Стефан Божков е предпочел да се появи в два образа – изцяло в черно с рога на дявола, държащ в ръка зелена ябълка и окичен с ангелски крила, но стискащ в ръката си нож.  Три платна представят  Вихрони Попнеделев в три превъплъщения, носещи различни настроения. Милко Божков е заложил на колажа и не се е поколебал да използва текстилни конци, за да изобрази душевните си състояния. Няма как да пропусна и художника Любен Зидаров, който е и най-възрастният участник в тази колекция. Роден през далечната 1923 година, Зидаров е познат на моето поколение най-вече като илюстратор на любими книжки като „Том Сойер“, „Островът на съкровищата“, „Приказките на Шехерезада“,“ Граф Монте Кристо“,  приказките на Андерсен и много други. Изключително закачлив и с много чувство за хумор е неговият автопортрет, който говори за характера на твореца. Пожелавам му още дълги години здраве и творческо дълголетие! Тук ще видите и издържания в попарт стил автопортрет на Иван Кюранов, класическата живопис на Сули Сеферов – „Автопортрет с врана“, експресивния портрет на Станислав Памукчиев, както и автопортретите на пловдивските творци Румен Жеков и Атанас Хранов. Тук е и автопортретът на откритието на покойния Кольо Карамфилов – Калина Мавродиева, която през 2014 година стана носител на наградата Стоян Камбарев за изложбата си в галерия U P.A.R.K. Прекрасна е и творбата на Милена Йоич. Валери Чакалов е наредил фотоколаж с различни детайли на тялото си. На първия етаж ме впечатли малкото платно на Греди Асса, поставено точно над бронзовата глава на Вежди Рашидов. Министърът на културата буквално е изваял образа си с един замах – натуралистично, грубовато, с едри детайли и силна енергия. Силни са и скулптурните портрети на останалите участници в сбирката, като бащата на колекционера – скулпторът Трифон Неделчев, който живее повече от 25 години в Германия и продължава да създава прекрасни живописни и скулптурни творби. Интересни са и творбите на авторът на паметникът на Съединението – проф. Величко Минеков, на авторът на станалия печално  известен монумент „1300 години България“ пред НДК, за когото се водеха люти спорове и който, за съжаление, в скоро време ще бъде окончателно демонтиран – проф. Валентин Старчев, на проф. Емил Попов, на Павел Койчев и други прекрасни български скулптори. Тук е и скулптурната композиция на провокативния Спартак Дерменджиев – Парис, който стана известен с движещата се по ръба на изкуството и порнографията изложба „България курва тоталитарна“.

В залите на първия етаж на Градската художествена галерия са разположени творбите на младите художници. Всички те, според възможностите си, са се постарали да потърсят своята артистична изява и да представят концепцията си за художествено претворяване на собствения си образ. OLYMPUS DIGITAL CAMERAКъде провокативно, с изкарване на показ на кървави вътрешности, къде по-абстрактно или академично, всички те се опитват да намерят своето място в културния живот.

Експозицията е подбрана от куратора Надя Тимова, а на мисълта, че събитието е по-скоро рекламен трик ме подтикна фактът, че акцент на проявата не беше толкова изложбата с нейните автори, а монтираните на Главната улица бели платна, върху които копирайтърите на агенцията бяха написали провокиращи текстове. Те би трябвало да се възприемат като зрителски откровения, но ясно  личи, че са чист рекламен продукт. Основната акция на вечерта беше и отпечатването на впечатленията на гостите върху цветен принтер, предоставен от спонсора , а организаторите презентираха това като „ярък спомен от допира с изкуството“.OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Но, да оставим настрана подбудите и да не пропуснем да отбележим, че изложбата „Образ и подобие“ заслужава да бъде видяна, най-вече заради нейната художествена стойност.

Предишна СтатияПловдивчани почетоха днес 138 години от Освобождението на града
Следваща СтатияРозе, сьомга и цигари
Vanya Tringova
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име