PALAIS SOMMER – Летен арт-фест на брега на Елба (снимки, видео)

0
104

Днес отново искам да ви разкажа за Дрезден, но този път няма да пиша нито за Цвингера, нито за  Земпер опера, нито за Фрауенкирхе или някоя друга от прекрасните туристически забележителности на града. За този материал ме провокира една моя разходка, която ми подари неочаквано, но незабравимо преживяване. Ще ви разкажа за арт-фестивала PALAIS SOMMER, на който попаднах съвсем случайно, защото мисля, че на фона на домакинството на Пловдив за Европейска столица на културата и безкрайно закъснялата ни подготовка за него, има на какво да се научим, какво да вземем и по какъв начин да го представим. И защото винаги, когато съм в Дрезден, долавям онзи дух и артистична атмосфера, с който Пловдив се е славел и който се надявам, че ще съумеем да възродим с общи усилия.

Разхождайки се по красивия бряг на река Елба, която пресича Дрезден разделяйки ги на две досущ както Марица пресича Пловдив, съвсем случайно (или може би не?), попаднах на летния арт-фестивал, който се провежда на красивия парк на Японския дворец.

Това е едно от най-красивите места в града, а гледката бе възхитителна! Залязващото лятното слънце багреше в пурпурни краски небето и реката, а небето над града се издигаха десетки пъстри летателни балони, които вероятно участваха в някакво състезание. Великолепно и сякаш нереално видение, което не може да се забрави.

Пред двореца на зелената морава бяха подредени десетки картини на участниците в живописния пленер бяха нарисували. Платната привлякоха погледа ми със своя колорит, искреност и настроение. Разбрах, че в пленера участват както самоуки художници от различни държави, така и възпитаници на художествените академии в Тбилиси и Дрезден.

Следващите дни ще има пленери за деца, а идната събота ще бъде организирана любопитна арт-проява със заглавие „Голи ездачи“. Художници ще рисуват млади жени, които се разхождат на коне в парка.

Част от посетителите се разхождаха и разглеждаха творбите на художниците, аранжирани върху специална стена и на стативи върху зелената морава, върху която се бяха разположили стотици дрезденчани, дошли тук със семействата си, с приятели или гости, в очакване на вечерния концерт. Различни хора, различни възрасти, от старци в инвалидни колички, до младежи, деца и малки бебета. Направи ми впечатление, че всички се настаняваха на тревата, някои върху одеяла, други върху рогозки, шалтета и различни постелки, донесени от къщи, но всички заемаха „местата“ си толкова толерантно, тихо и възпитано, сякаш се настаняваха в някоя изискана концертна зала. Нямаше пререкания за по-добро място или по-добра видимост, нямаше обиди и скандали, които са чест спътник на масови прояви у нас. Цареше толерантност и възпитание, което, за жалост, трудно се среща по нашите ширини.

Оказа се, че гост тази вечер ще бъде английският изпълнител Чарли Кънингам. Признавам си, че до този момент това име нищо не ми говореше, но любопитството ме накара да остана и никак не съжалявам. Чарли ме завладя с топлината на лиричния си глас и виртуозното изпълнение на акустична китара.

След концерта не пропуснах да се поровя в интернет пространството за този прекрасен млад певец. Оказа се, че той е считан за един от най-големите нови таланти на Великобритания. Две години е учил класическа китара в меката на фламенкото Севиля, Испания, а съвсем наскоро Чарли и неговият малък бенд са издали дебютния си албум „LINES“.

Вечерта бе великолепна и заредена с много красива енергия, а над реката блестеше сребърната пътека на пълната луна.

Макар и разположен до брега на реката, PALAIS SOMMER оставя усещането за нещо изискано, стойностно и качествено. Пропуснах да отбележа, че фестивалът, в чиято близо едномесечна програма са включени множество концерти, филмови прожекции, литературни вечери, клавирни концерти, балет, джаз, салса, хорови изпълнения и изложби с участието на международни творци, е напълно безплатен. Интересни акценти в програмата са мултимедийното представяне на две радиопиеси (едната с интригуващото заглавие „Щази разпити“) и безплатното йога студио, което се провежда през деня. За реализирането на феста, освен на множеството спонсори, организаторите разчитат на доброволни дарения, които всеки гост сам преценява дали и в какъв размер да остави.

Пиша всичко това, защото имам чувството, че не трябват някакви огромни усилия, за да се реализира подобен фестивал и в Пловдив. Разбира се, че нямам предвид повторение на фиаското с недомисления проект на фондация „Едно“. Той се провали с гръм и трясък преди няколко години по няколко причини, но не смятам, че е нужно да им правя разбор.

Имам усещането, че в Пловдив липсва най-важната „подправка“, без която нито един масов културен проект няма да донесе онова чувство на пълноценно изживяване, което изпитах снощи и тя се нарича СЪПРИЧАСТНОСТ. Съпричастност и уважение към събитията, към организаторите и към участниците. Съпричастност от градската управа, от Фондацията, от творците, от творческите гилдии и най-вече от нас, гражданите на Пловдив, защото без публика и от най-прекрасното събитие не би имало смисъл.

СПОДЕЛИ
Предишна СтатияВеличествената китайска теракотена армия на гости в Дрезден
Следваща СтатияМорски полъх и пловдивски дух в изложбата на Ненко Чанев
Vanya Tringova
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име