петък , 29 август 2014
Водещи Новини
Начало » Туризъм » Триград – една перла в короната на Родопите

Триград – една перла в короната на Родопите

Триград е село в община Девин. Местното население е съхранило богато културно-историческо наследство.

Къщите са накацали по скалисти възвишения, заобиколени от внушителни скални масиви. През селото минава река Триградска, която заедно с р. Буйновска дава началото на р. Въча. Населението на селото е 854 души. Предполага се, че води началото си от три по-малки селища, откъдето идва и името му – Триград или Триибрия.

Малкото селце ще ви заплени с гостоприемството си и приказната гледка. На мегдана ви посрещат редом малка църква и джамия, допълващи спокойствието, лъхащо от планината.

Край Триград се намират три от стоте национални туристически обекта – Ягодинската пещера, пещeрата Дяволското гърло и Триградското ждрело.

На около 3 км под село Триград е най-импозантната част на едноименното ждрело. Малката ивица небе над теснината е единственият светъл щрих в това страховито място. Долу, надълбоко, се виждат скали грамадаци. Водата е пропаднала под тях, за да се появи на няколко километра оттук като бистроструен поток. Прокараният в скалите път се провира през тунел, след което се стига до пропастната пещера Дяволското гърло. Водата на реката скача в дълбока пропаст, разбива се на дребни капчици и водният прах като пушек от комин излиза от съседното отверстие. По-долу в скална пукнатина е направен вход за подземния мир.

Един от феномените на Триградското ждрело е пропастната пещера Дяволското гърло. Водите на р.Триградска навлизат в пещерата, където образуват 12 подземни водопада, най-големият от които е с височина 42 метра (един от най-високите в Европа) и се появяват отново след 530 метра като буен карстов извор. Местните жители разказват, че нищо, влизащо в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от нея. Съществува легенда, която разказва, че от пещерата Орфей проникнал в подземното царство на Хадес, за да спаси своята любима Евридика.

Пещерата работи от 8 до 18 часа, като дори в неактивен сезон можете да я посетите, ще се намери кой да ви упъти. Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонeн парапет (старият метален е подменен). Температурата в пещерата е около +8°C.

Изходът на пещерата е достъпен за посещение с надуваема лодка, каквато можете да наемете на място

Ако имате късмет да сте в Триград в началото на август, може да станете свидетел на възраждането на Орфическите мистерии и на неповторимия ритуал на „прогонването на дявола“ … Когато грохотът на десетките кукерски звънци отекне в Триградското ждрело, ще разберете какво е било усещането на вълшебния певец Орфей, когато е слизал в ада заради любимата си Евридика…Само си резервирайте места при мама Зарка по-рано , защото селото по това време е препълнено!

Как да стигна?

Достигането до Триград е трудно, предвид особеностите на терена и качеството на пътната мрежа. Пътят към селото минава през Девин. Ако пътувате с обществен транспорт, то стигнете до Смолян и от там се придвижете до Девин. Друг вариант е това да стане от Кричим. Няма изградена ж.п. линия в региона.

София 220 км. Батак 97 км. Благоевград 210 км. Бургас 378 км. Варна 487 км. Велико Търново 315 км. Видин 459 км. Враца 321 км. Доспат 60 км. Кърджали 149 км. Пампорово 55 км. Перущица 85 км. Плевен 377 км. Пловдив 90 км. Русе 426 км. Силистра 518 км. Сливен 270 км. Смолян 65 км. Стара Загора 205 км. Хасково 187 км. Чепеларе 65 км. Шумен 404 км.

Къде да отида в региона?

Ягодинска пещера се намира на 3 км. югозападно от село Ягодина. Входът е направен по изкуствен път. Това е една от най-дългите и най-интересните пещери в България и най-красивата в Родопите. Ягодинска пещера има 5 нива с обща дължина 10 километра. Превърната е в истинска туристическа атракция с изградена 1100-метрова пътека, електрофикация и изкуствен тунел на 30 метра по-ниско от естествения вход на пещерата. В залите на Ягодинска пещера могат да се видят чудни сталактити, сталагмити, сталактони, а също така драперит, синтрови езера, хелектити, леопардови кожи (различно оцветени скални слоеве), както и традиционната „стена на греха“, върху която се лепят монети.

В землището на с.Триград се намира Харамийската пещера, която е от пропастен тип, предлагаща атракция на границата между класическия и екстремния туризъм. Тя е една от седемте пещери в района, които са били обитавани в древността. Първобитният човек е намирал в нея сигурно убежище още през енеолита.

Защитена местност „Чаирите“ се намира на 19 км източно от с.Триград. Тук са се запазили от квартернера шест причудливи естествени свлачищни езера, сред които е и феномена „Пияната гора“. На 25 km югоизточно от селото се намира резерват „Шабаница“, където се опазва вековна буково-смърчова гора на възраст над 200 години, а на отделни смърчови екземпляри и над 350 години.

Не забравяйте да посетите и Девин. Към читалището в града функционира и исторически музей, в който са изложени над 2 000 експоната. Те са разположени в археологическа, етнографска зали, както и зала бит и култура.

В защитената местност „Чаирите“ може да се насладите на причудливите свлачищни езера, ливади и букови гори. В района на Девин се намират и три резервата – „Казаните“, „Шабаница“ и „Кастраклий“, съхраняващи вековни борови и смърчови гори.

Какво трябва да знам?

Местна легенда разказва, че когато Орфей засвирел, вятърът затихвал между клоните на дърветата, сякаш заслушан в неговата музика, птиците спирали във въздуха и животните спирали по горските пътеки, а зверовете се укротявали. Когато Бакханте разкъсал певеца и го хвърлили в реката, всяка капка от кръвта му се превърнала в красиво планинско цвете, наречено силивряк, чиито нежни цветове са разпръснати по планинските поляни.

Развитието на курортно-туристическата дейност, базираща се на природните дадености и ресурси, е безспорно най-перспективния отрасъл в местната икономика. Наблюдава се целогодишен туристически поток от български и чуждестранни туристи, привлечени от уникалното съчетание на девствена природа, запазени традиции, богато културно наследство и традиционно родопско гостоприемство.

[dopwgg id="10"]

 

EuroPlovdiv Media