Казват, че познаването на историята е най-верния път към изграждането на едно по-добро бъдеще. В забързания свят днес става все по-трудно да отделяме време за спомени и равносметки. Именно поради тази причина е важно да не пропускаме моментите да отдадем почит на събития, чиято значимост има пряко влияние върху нашето настояще. Един изключителен документален филм ни разказва 100-годишната история на една колкото емблематична, толкова и обвита в мистерия софийска сграда – бившата дирекция на милицията и полицията, жълтата сграда на столичния Лъвов мост ще бъде представен днес и в Пловдив. Прожекциите са на 02.12.2015 от 11.30 часа в залата на Културен център „Тракарт“ и в Зала 1 на Лъки – Дом на киното от 19ч. като част от програмата на „Златен ритон“.
„НАРОДЕН ДОМ НА ТЕРОРА“ е потресаващ разказ за забравени събития и хиляди съсипани човешки съдби. Продуцентът, сценарист и режисьор на проекта Стойчо Шишков е едно от най-големите имена в българското кино. Той работи над лентата с години в битка с времето и умишленото изтриване на народната памет. Филмът представя наниз от имена, факти, документи, разкази и свидетелства и хвърля светлина върху случилото се преди и след 9-ти септември 1944 г.
Зловещата сграда на Лъвов мост и до днес остава безмълвен декор на националния геноцид, променил живота на хиляди българи преди повече от 70 години и имащ пряко влияние върху техните наследници днес. На показ са извадени редица дълбоко заровени проблематики – корените на множество съвременни политически и социални казуси.
„Младото поколение трябва да разбере кой, кога и какво е направил в полза или вреда на България, защото само по този начин можем да проследим причинно-следствените връзки и да осмислим от къде тръгват толкова много неща, които резонират и днес, променяйки нашето настояще.“ – споделя Стойчо Шишков. Той отдава и огромна почит към хората, превърнали идеята в реалност.
Оператор на филма е Мартин Димитров, а композитор на музиката е прочутият Ценко Минкин. Основна роля в създаването на продукцията има Тони Тодоров, а специално внимание заслужават историкът Ангел Филчев, Лъчезар Иванов, Климент Филев и Петър Ненов.
ЗА СТОЙЧО ШИШКОВ:
Продуцентът, сценарист и режисьор на проекта „Народен дом на терора“ Стойчо Шишков е завършил българска филология в Софийски университет през 1965 г. От 1966 до 1991 година работи в Студиа за игрални филми „Бояна” като асистент режисьор, втори режисьор и кинорежисьор.
Като втори режисьор Стойчо Шишков е работил с почти всички големи режисьори в българското кино: Методи Андонов, Людмил Кирков, Любомир Шарланджиев, Бинка Желязкова, Борислав Шаралиев, Въло Радев, Милен Николов, Янош Вазов, Неделчо Чернев, Георги Стоянов и др.; във филми като „Козият рог“, „Шведските крале“, „Момчето си отива“, „Оркестър без име“, „Равновесие“, „Петък вечер“, „Белият кон“, „Катина“, „На всеки километър“, „Константин философ“, „Пантелей“ и др.
През 1982 година дебютира като автор с новелата „Малкият, дългият и момичето”, която веднага прави впечатление на зрителите и критиката, с награди от редица студентски фестивали.
От тогава досега Стойчо Шишков е направил повече от 50 филма от всички жанрове – документални, научно-популярни, телевизионни, репортажни, рекламни и музикални клипове. По-известните от тях са:
- „Футболна рапсодия” – филм за шампионския отбор на „Левски” през 80те години
- „9те крачки” – световноизвестният филм за Стефка Костадинова
- „Да промениш света” – филм за всички астронавти, космонавти в света
- „Спомени от лодките” – сага за световното гребане
- „България благодари” – за Европейската помощ към България след 1989 г.
- „4ти февруари” – филм за драматичните „януарски” събития през 1997 г.
- „120 години Министерски съвет” – юбилеен филм за правителствата на България след Освобождението
- „Изминаха 10 години” – ретроспекция на първите десет години от демократичните промени в България
- Документално-историческата поредица „Министър-председателите на България” – филм за властта в България и начинът на употребата й.
- Игрално-документалният филм „Футболни хамелеони”
Носител е на повече от двадесет международни награди, между които „Бронзов лъв” – Торино, „Специална награда” – Палермо, „Специална награда” – Билбао, „Специална награда” – Милано, „Специален приз” – Москва, Първа награда – ЕВРАЗИЯ ФОРУМ ТВ – Москва, четири „Гран при” от Будапеща, Пекин, Краня и МОСФИЛМ.
През 1991 година на „Фотокино” в Кьолн получава Първата европейска награда за спортно документално кино, която носи престижното название „Европейски Оскар”. В конкурса участват 560 филма от цяла Европа.
