Пъстрата палитра на пловдивските изложби /галерия/

0
1550

Пловдив не случайно е наречен Град на художници. Пъстър и разнообразен във всяко едно отношение, събрал в себе си творци от различни поколения, начини на изразяване, виталност, творчески търсения, провокации или просто „опипване на почвата“. Но, каквато и да е причината, не може да се отрече, че в градът под тепетата кипи бурен и интересен артистичен живот.

И тази седмица отново беше наситена с изключително пъстра палитра от изложби на творци, с различно мислене, концепции и оригинален поглед. Ще се постарая да ви ги представя, без каквито и да е претенции за изкуствоведски разбор или лични пристрастия. Просто ще оставя на непредубедената публика да направи своя избор, като предоставя галерия от снимки, направена с помощта и на Димитър Добрев, която сама да разкаже за това, което се предлага на арт пазара в Пловдив.

„Рисунки голям формат“. Както и да ви звучи, то значи само едно – изложба с рисунки, която направи Емилия Арабаджиева в галерия Ромфея. И наистина, рисунките примамват, но не само с формата, а и с чувствеността и изяществото си, с финеса и елегантността на изразяването, както и с темите, заложени в тях. Древност и съвремие са в единно цяло. Вакханките, играещи хоро над тялото на Орфей и девиците, обгърнали с телата си Дионис, са пренесени в днешно време и сякаш са неизменна част от настоящето ни. И конете, които пасат кротко в полето, също напомнят за онези еднорози, за които можем да помечтаем само четейки приказки. Дали съвременната реалност или въображаемите персонажи от приказки и легенди са по-силни няма никакво значение. Важното е, че рисунките на Емилия Арабаджиева докосват най-нежните струни на душата, затрогват и ни карат да мечтаем. Сигурна са малка хората, които не знаят името на Емилия Арабаджиева и нейната творческа биография, но въпреки всичко, ще спомена по-важните дати и събития, които очертават пътя й. Освен, че е първата жена носител на наградата Мечът на Ромфея през 2010 година, Емилия Арабаджиева е дългогодишен директор на Национална гимназия по сценични и екранни изкуства и сценограф на множество театрални и телевизионни постановки.

Димитър Кирчев също откри поредната си самостоятелна изложба. Този път тя е експонирана в галерия Резонанс. И сякаш чуваме ритъм и музика от това виртуозно боравене с цвета, който не е подвластен на формата, а само я загатва, за да пресъздаде ново внушение, усещане и силен емоционален ефект. Изчистените и опростени цветни петна ни обгръщат, а тоновете сякаш избухват, за да накарат сетивата да се докоснат до въображението на художника и да ни разкажат неговите цветни сънища. Абстрактни и многопластови са картините на Кирчев и зрителят трябва да се възползва максимално от въображението си, за да усети онази прекрасна история, която стои зад всяко едно от платната. Изкуствоведът Борис Китанов откри изложбата, на която присъстваха и двама от доайените на пловдивската живописна школа – Иван Поповски – Джовани и Радул Шишков. А вечерта беше уважена и от един от най-големите български колекционери Димитър Инджов, който е и съгражданин на Кирчев /двамата са родени в Хасково/. Той беше и основният спомоществовател на събитието.

В Пловдив непрекъснато се роят и нови, алтернативни арт-пространства, в които се изявяват интересни художници, търсещи не само провокацията, но и различен начин да представят творчеството си.

В подобно алтернативно пространство беше организирано и събитието, наречено „Стаята на чудесата“. Идеята е на художника от Украйна, който от години живее и работи в Плавдив, Вячеслав Есенков. Но събитието, освен, че предложи нестандартен прочит на изкуството, се превърна и в мултикултурна акция, защото в него се включи и живеещият от близо четири години в Пловдив французин Гийом Давид. „Да се забавляваш е изкуство, което, както всяко друго изкуство, изисква отдаване. Да се отдадеш на забавление с изкуството, както всяко едно забавление, изисква съмишленици”, под това мото се забавляваха десетки гости на нестандартната изложба, защото „Стая на чудатости“ събра под един покрив изобразително изкуство, музика и танци. В „Стаята на чудатостите“, освен интересните живописни творби и скулптури на Вячеслав Есенков, имаше и музикално-танцова част с участието на младите Авия Младенова, Виктория Петрова, Галена Ганчева и Лора Тоскова. Със свои изпълнения на китара се представиха и музикантите Марко Томов и Хари Нигохосян.

Не бих искала да отмина и изложбите, които бяха открити в началото на месеца, но, които все още можете да видите.

На галерия „Дяков“ гостува един от най-стойностните български творци – Милко Божков и неговата изложба „Пътят към Атон“. С 10 прекрасни платна, Божков отдава почитта си към гостоприемството на пловдивския арт салон, в който гостува вече за десети път. „Исках да пресъздам един свят, много по-различен от нашия, който силно респектира”, казва Милко Божков за изложбата си, а „Пътят към Атон“ продължава до 14 декември.

В най-новата галерия под тепетата, открита само преди няколко дни във фоайето на Новотел Пловдив, са изложени творбите на художничката Снежана Фурнаджиева и скулпторът Веселин Ламбрев. Фурнаджиева отново остава вярна на стила си , чрез който продължава да търси красотата на духа и вярата в живота и любовта. И отново се докосва до най-нежните струни на сърцето, стаените блянове, късчетата от миналото, погледът в бъдещето и прегръдката на храма. Хилядите нюанси на синьото, от ултрамарин до тюркоазено, които са запазена марка на художничката, пленяват, вълнуват и зареждат с надежда и позитивизъм. Скулптурите на Веселин Ламбрев чудесно се вписват в концепцията на изложбата. Силни и енергични, те сякаш движат света в правилната посока, в посоката на любовта и красотата.

В галерия „Аспект“ е подредена живописната изложба на Христо Николов

В А+ е поредното издание на кураторския проект на Константин Отонов „10 автора-100Х100 Пловдивчани-2“

Градската художествена галерия представя юбилейната изложба на Трифон Неделчев

В Дружеството на пловдивските художници е експозицията на Янко Василев.

И на края, бих искала да споделя и няколко снимки от изложбата на Пламиро Дечевски, гостуваща на Културния център на РТЦ, която не успях да отразя подобаващо. Картините на Палмиро имат едно изключително силно въздействие и както обикновено, правят впечатление с колорита и мощта, която излъчват.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име