Residenzschloss – перла в короната на Дрезден /снимки/

0
241
Дрезденският музей Residenzschloss.

Колекционирането на красиви и значителни неща датира много назад в историята, а музеите не само показват, но и пазят тези предмети на изкуството за бъдещите поколения. Представям ви един от най-престижните музеи в Германия, които притежават някои от най-големите и важни колекции и антики на планетата – Дрезденският музей Residenzschloss.

Резидентският дворец на саксонските царе е една от най-старите дворцови сгради в Германия, която е била постоянно седалище на саксонските владетели. Историята на сградата започва още през 13-ти век, но строежът на по-голямата част от  настоящия дворец е започнал през 16-ти век. През годините обликът на сградата е претърпявал доста промени, докато в края на Втората световна война тя е почти напълно разрушена при въздушните нападения над Дрезден. Непокътнати са останали само част от Историческия Зелен свод и мазетата, които са съхранявали голяма част от колекцията. Новопостроената външна фасада, която съчетава неоренесансов и бароков стил, по-скоро умишлено съпоставя  различни времеви пластове, като свидетелство за постоянния процес на промяна, съпътствал престижната сграда в нейната дълга история.

Вътрешен двор на Дрезденския музей Residenzschloss

Residenzschloss приютява многобройни колекции – Историческият Зелен свод и Новият Зелен свод представят уникални владетелски колекции от бижута, красиво изработени съдове и подаръци, церемониални брони и оръжия, дворцови облекла и предмети, изработени от злато, сребро, скъпоценни камъни,  порцелан, емайл, слонова кост, кокосови орехи, щраусови яйца, раковини, корали и кристали. изключителна колекция от предмети, бижута, оръжия и облекла. Тук може да се види и най-големият обработен естествено зелен диамант. Голямата зала е оръжейницата и в нея са представени сцени от рицарски турнири в естествена големина.Турската зала приютява една от най-пълните колекции на османското изкуство, а в нея е разположена огромната шатра от 17-ти век. В Монетната зала е събрана изключителна нумизматична колекция.

Една от интересните постоянни експозиции е наречена „Мощ и мода“ и може да се види в ренесансовото крило на Дрезденската резиденция. Открита през пролетта на 2017 г, изложбата представя символите на властта чрез модата. Експозицията е съставена от 27 ритуални костюма, които разкриват силата и великолепието на саксонските владетели, започвайки от тъканите, бродериите, украшенията, дантелите и гарнитурите от злато, сребро и коприна. През вековете властта винаги е търсела своите средства за утвърждаване и величествено представяне чрез модата. Дрезденските представителни тоалети са сред добрите образци на европейското модно и текстилно изкуство от възраждането и ранния барок. Дрехите, доспехите и оръжията са украсени и силно орнаментирани, като признак на величие и достойнство.

Подготовката и реставрирането на тези уникални дрехи е продължила близо 20 години, а екипът от 40 специалисти – реставратори на текстил и метал, учени, фотографи и дизайнери по костюми, са реставрирали облеклата в оригиналния им вид, за да може висшата мода от 1550 до  1650 г. да заблести с нов блясък. Всички показани облекла са истински произведения на изкуството, правени за конкретен владетел и по конкретен повод.

Особено впечатляваща е така наречената ландшафтна пелерина на курфюрста на Саксония Йохан Георг I (1585-1656), бродирана с пейзаж от поречието на Елба около Дрезден и Майсен. Върху пелерината е избродиран фриз, на който е изобразен долината на река Елба, със селското стопанство, хората, животните и Дрезденската резиденция. Това е бил коледният подарък от майката на владетеля Софи (1568-1622), по случай коронацията на сина й, който е трябвало да поеме управлението след внезапната смърт на брат си през 1611 година. Символиката на наметалото е съвсем ясна – новият суверен вече носи отговорност  за поверените му земи в долината на Елба около Дрезден и Майсен и буквално стои в центъра им, за да се грижи за управлението и запазване на наследството. Когато курфюрсът е обличал тази мантия, той е давал своята заявка, че стои в центъра на своето владение и управлява със силата и волята на своите пълномощия.  Тържествената мантия на Йохан Георг I е истинско произведение на изкуството.

Пелерина на курфюрста на Саксония Йохан Георг I

Тук може да се види и тържествената митра на Алберт V –  Епископ на Магдебург, която е украсена с перли и скъпоценни камъни. Впечатляващият й вид създава усещане за тържествена тайнственост.

Тържествената митра на Алберт V – Епископ на Магдебург

Интерес предизвикват и дамските тоалети, които са изключителна рядкост, защото много трудно се съхраняват. В експозицията може да се види церемониалната рокля на Магдалена Сибила Саксонска, която е от периода около 1610-1620 г. и в нея се долавят ясни препратки към венецианската булчинска и празнична мода от онзи период. Това  квалифицира собственичката й като изявен моден познавач.

Церемониална рокля на Магдалена Сибила Саксонска

Бившата голяма бална зала на замъка е превърната в оръжейна зала, в която са представени тържествени доспехи, оръжия и облекла на саксонски курфюрсти. Сцени от рицарски турнири, пресъздадени в естествена големина, впечатляват посетителите. Конете препускат в галоп, чува се звукът от сблъсъка на стоманата и се демонстрира истинската рицарска мъжественост и сила.

Оръжейната зала

Залата не случайно носи името „Голямата зала“, защото заема площ от 741 квадратни метра. След смъртта на Август Силни през 1733 г., замъкът губи това изумително помещение, защото синът му, Август III. (1696-1763) го разделя на по-малки помещения, в това число и параклис за съпругата му Мария Жозефа Австрийска. Но 280 години след това, през 2013г., Голямата зала отново грее в оригиналните си размери и е превърната в оръжейна зала с близо 350 предмета от 15-ти до 17-ти век. Тук има великолепни рицарски церемониални и бойни брони и оръжия, копия и мечове, украси за коне и ездачи. Интересно е да се види, че през  тези векове мъжете военни са носили пухкави панталони и поли с златни дантели, чорапи и обувки на ток. 

В музейната сбирка може да се види и библията, пистолетите и ризниците, които шведският крал Густав II Адолф е използвал по време на 30 годишната война с неговия противник граф Йохан  Церклас Тили, както и великолепни тържествени брони, изработени от антверпенския майстор Елизиос Либертс.

Залата, наречена „Новият Зелен свод“ впечатлява с изящните произведения на един от най-известните барокови бижутери Йохан Мелхиор Динглинджер, който е бил придворен майстор на корфюрста на Саксония и крал на Полско-Литовската област Август II Силни. Великолепните творби на  Йохан Мелхиор Динглингер будят истинска възхита и респект пред таланта на този изумителен майстор на ювелирното изкуство, наричан с пълно право от съвременниците си „вълшебник“.

Едно от най-изумителните произведения на брилянтния майстор е фигуралната композиция, наречена „Прием в двореца Делхи за рождения ден на Великия Могол Аурангзеб“. Произведението отразява представата на европейските монарси за великолепието на индийския  двор, защото нито Август Силни, нито Динглингер някога са били в Индия.  Великолепната творба е създадена единствено възоснова на материали от книги  и легенди, чрез които ювелирът се е запознал с индийските традиции и изкуство. След дълга и трудна работа  в периода от 1701 до 1708 г., с помощта на братята си Георг Фридрих и Георг Кристоф и още 14 чираци, се появява тази уникална композиция с миниатюри от черешово дърво, украсена с 5223 диаманти, 189 рубини, 175 изумруда, един сапфир и 53 перли. Композицията е съставена от 3 отделни стаи – сребърна, златна и тронната зала на Аурангзеб. Този шедьовър струва курфюрста на Саксония колосаната сума от 58 485 талера, което се е равнявало на годишния доход на хиляда служители.

„Банята на Диана“ е друг известен шедьовър – декоративна халцедонова купа със скулптурен образ на римската богиня. Създадена е през 1705 г. и е украсена с перли, диаманти, емайл, орнаменти върху сребро и стомана и скулптурни образи на животни. Основата на вазата е направена под формата на емайлирана еленска глава.

„Банята на Диана“

Тук е и уникалното бижу (фибула) с най-големият полиран естествено зелен диамант, който е 41 карата (8,2 грама). Той е закупен от Август III на панаира в Лайпциг, след което е възложено на сина на Йохан Мелхиор Динглингер, който след смъртта на баща си също става придворен бижутер, да изработи красивата фибула, която сега е част от най-голямата барокова съкровищница в Европа. Предполага се, че цената е била приблизително 400 000 талера, което е колосална сума в онези дни.

„Дрезденският зелен диамант“

„Турската зала“ приютява сериозна колекция от оръжия, брони, накити, облекла, потрети, артефакти и образци от османското изкуство от 15-ти до 18-ти век.

Но най-известна е огромната копринена палатка от лагера „Зейтайнер“.

Палатка от лагера „Зейтайнер“

За колекцията в Историческия Зелен свод ще разкажа в отделен материал, защото в този великолепен музей се съхраняват едни от най-ценните съкровища в света, събирани или поръчани лично от Август Силни и сина му, за да поставят началото на първата по рода си съкровищница за обществен показ.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име