С началото на Новата 2016 година реших да подновя рубриката ECCE HOMO, чиито родител и кръстник беше поетът, писател и драматург Недялко Славов.
През миналата година на страниците на рубриката гостува и председателят на Дружеството на пловдивските писатели Начо Христосков, който ми предостави за публикуване два чудесни разказа.
Сега давам старт на рубриката с едно младо момиче, което се увлича по литературата, журналистиката и творческото писане. Тя се казва Виолета Стайкова и представя своя разказ „Розе, сьомга и цигари“.
Искам да припомня, че страницата ECCE HOMO на europlovdiv.com e отворена за всички таланти, които имат нужда от трибуна.
Приятно четене!
Розе, сьомга и цигари
Страхотно начало на уикенда, няма що. Петък вечер се озовах в претъпкан с нещастни хорица хипермаркет – имах спешна нужда от розе, сьомга и цигари. Мразя ги тези места-особено в час пик за пазаруване. А откакто с последната ми любов се оказахме несъвместими, ги мразя още повече. В петък вечер единствените самотни пазаруващи са пенсионерите, изоставени от всичките си близки, и аз. Всички останали са двойки, тройки и семейства, бързащи за вкъщи в края на поредната безсмислена седмица. И аз бързам. Но не бързам да се прибирам. Бързам да се махна от тълпата. Знам какво искам и знам къде да го намеря. Розе, сьомга и цигари! Целта ми е ясна – последният щанд на магазина. Какво по-хубаво от това да влезеш с ясна цел в хипермаркета! Устремявам се стремглаво напред към сьомгата. На пътя ми се изпречква заблудено семейство с дете. И тримата са заградили тесния коридор между щандовете. Явно имат много време – разглеждат и обсъждат стоките по рафтовете сякаш са експонати в музей. Детето, разбира се, е оставено на самоуправление – в хипермаркетите има повече забавления за деца, отколкото в детската градина – от отлепяне на етикети от бутилки, кутийки и разни бурканчета, до управляване на колички за пазаруване. Казвам им да се разкарат от пътя ми, след като никой не ми обръща внимание, че бързам. Родителите ме поглеждат стъписани и се мърдат встрани, а детето изобщо и не ме забелязва, та се налага да го сръчкам малко. Целта оправдава средствата е казал някой си! Разминавам се с още дузина хорица, тръгнали на разходка между щандовете, и стигам до сьомгата. Разбира се – опашка. Нямам търпение да чакам. Тълпата ме потиска. Най-безцеремонно пререждам всички, взимам си сьомгата и тръгвам наобратно. Не обръщам внимание на възмутените забележки относно възпитанието ми – психологът ми ме учи, че общественото мнение няма значение! Грабвам бутилка розе по пътя за касите и благодаря на Бога, че там няма опашка. Обаче касиерката се оказва бавноразвиваща се. Две минути не можем да се разберем какви цигари искам. Нея я пощадих я, на слабоумните някак не можеш да се ядосваш. Излизам облекчена от хипермаркета и се запътвам към вкъщи. Вече нямам цел. Не бързам. Предстои ми среща, която отбягвам цели два месеца вече. Старая се да я отложа още мъничко и тайно се надявам розето, сьомгата и цигарите да я направят по-поносима. Всъщност вкъщи не ме очаква никой. Предстои ми среща със себе си…
Автор: Виолета Стайкова , януари 2016г.
