След като „приобщихме“ Марица, сега ще „трансформираме“ Тютюневите складове

0
513

След като „приобщиха“ река Марица и квартал „Капана“, агресивните арт формирования хвърлиха око и на Тютюневите складове.

Снощи  в Дома на културата „Борис Христов“ се състоя нещо като обществено обсъждане за „трансформирането на Тютюневия град“, организирано от Фондация „Пловдив 2019“. На срещата се разкриха сериозните интереси, които предизвикват старите сгради в района от Сточна гара до ул. „Иван Вазов“. И върху които арх. Мария Стоянова заяви, че имат намерение да направят „градски трансформации със средствата на изкуството“.

Без изобщо да са водени каквито и да било разговори със собствениците на сградите, 100% от които са частни, различни хора дебатираха върху съдбата на старите складове и едва ли не се разпореждаха с чужда собственост.

Безспорен е фактът, че сградите на по-голямата част от тютюневите складове са в окаяно състояние и дори някой от тях в момента са оставени да се саморазрушат, вероятно с идеята на тяхно място да  изникнат нови луксозни сгради. Но и да се правят каквито и да било сметки върху чужди имоти звучи просто нелепо. Не е много ясно и защо срещата със собствениците на сградите е насрочена чак за 19 октомври, седмици след общественото обсъждане. Нека припомним на фондациите, чиито апетити доста се изостриха в последно време, че одържавяването беше възможно преди 25 години и не е зле да уважават частната собственост, защото вече започват да преминават всякакви граници. Все по-агресивни и безогледни стават действията на някои кръгове, които използват модерните напоследък думички „приобщаване“, „трансформация“, „творчески индустрии“ и др., под които наименования прозират чисто икономически интереси. На дебата стана ясно, че погледите на приближените творчески формирования са насочени и към други сгради и монументи, познати ни от недалечното минало като Братската могила, зала Лотос, кино Космос.

Относно запазването на сградите на тютюневите складове в първоначалния им вид, присъстващите се обединиха върху идеята, че е необходимо те да бъдат регистрирани като недвижими паметници на културата. Но вече се прокраднаха и мисли за провеждането на архитектурен конкурс за идеи, както и за съставянето на нов градоустройствен план. И без да имаме пророчески способности, сме убедени, че организирането на бъдещия конкурс отново ще бъде възложен на Кръга Едно.

Организаторите на общественото обсъждане постоянно приканваха присъстващите да дават предложения за реално приложение на градската трансформация. Това остави усещането, че няма никаква яснота какво точно се цели да се случи там, а интересите са насочени основно към апетитния градски терен. Предложенията, които даваха присъстващите, варираха от смехотворни, до налепи. Като активен оратор на срещата се прояви и младеж, незнайно защо облечен в карнавален костюм, който предложи в някоя от сградите на тютюневите складове да бъде създаден независим университет за култура, в който да работят лектори от училищата в „Столипиново“ и арменското училище. Той беше убеден, че по този начин районът ще се превърне в център за алтернативно образование, а друг даде идея сградите на изоставените фабрики за тютюн да се ползват за луксозни офиси от големите фирми за софтуер и високи технологии.

В края на срещата арх. Стойчо Цветилов поиска общината да изясни намеренията си към съдбата на старите сгради и на целия район, а Емил Миразчиев предложи тя да откупи 2-3 сгради на складовете и да даде пример как може да се съживи Тютюневия  град, но се оказа, че няма кой да даде отговор на тези въпроси, защото зам.-кметът по културата Стефан Стоянов вече бе напуснал залата.

В края на двучасовата дискусия, архитект Робърт Чакъров много точно сравни идеите за Тютюневия град и реалността  с думите „Всичко това прилича на сватба в чужд двор“.

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име