Галерия „Възраждане“ представя творбите на един изумителен художник. Тони Тодоров не е сред най-познатите имена на пловдивската публика, защото дълги години той е живял и творил в малко селце на остров Кипър. От известно време художникът се завръща в родината си, но отново е намерил усамотение и творческо вдъхновение в отдалечен планински район близо до Своге.
Платната, които творецът показва в Града под тепетата са силно въздействащи. Библейските, митологични и философски сюжети са комбинирани с езотерика, мистицизъм, фентъзи и провокативна естетика, която търси отговори на сакрални и житейски въпроси „Какъв е смисълът на човешкият живот? Защо живеем и какво става след като умрем? Преражда ли се човешката душа? Как е възникнал светът? Има ли Бог?“
Картините демонстрират умението му да създава прецизна и изящна рисунка и са изпълнени в характерния за него символистичен стил. Платна са изпълнени с митологични образи, в които се усеща вечният дух на Ренесанса и красотата на голото човешка тяло, но и тъмните дебри на човешкото подсъзнание с неговите низши страсти и изкушения.
Една от темите, които присъстват в повечето от картините му е темата за кръговрата на живота, а текстовоте, които авторът е приложил към картините си, доказват, че изкуството не е само наслада за сетивата, а трябва да провокира към размисли.
Ето само част от авторовите бележки към някои от творбите:
„Бездна“ представлява пропадащ през стихийни небеса кон – „Дълго, безкрайно пропадане. Никаква опора, никаква надежда. Една притегателна сила, неустоима и вечна. Вечна, като въпросът – От къде сме?; Кои сме?; Къде отиваме?“
„Между небето и земята“ реещо се сред небесната шир женско тяло, здраво вкопчено в дърво с огромни корени, от които блика жива вода – „Стремежът към живата вода – Духът. Основата на Земята. Кръст, на който разпънаха Истината, за да може Лъжата да тържествува. Кръстът – прастарият символ, не визира уреда за убиване.Той донесе Светлината за Живота. Защо издигнахте надгробни кръстове на своите сумрачни храмове.“
„Самсара“ голи мъжки, женски и детски тела преплетени в лудешкия танц на насладата, рождението и смъртта – „Самсара е понятие от някои източни религии. Буквално означава „кръговрат“ (санскрит). Това е веригата на ражданията и смъртта под формата на колело, които винаги е в движение. Когато тази верига бъде прекъсната, съществото получава освобождение (мокша) и встъпва в Нирвана.“
