Това сме ние! Аз и вие!

0
392

Днес публикувам четвъртия разказ на талантливата Виолета Стайкова. В „Това сме ние! Аз и вие!“ тя ще ни припомни болезнената истина за нас самите, за нашите нрави манталитет, народопсихология и поведение, които ни пречат да се  доближим поне малка до народите, които ние сами наричаме „цивилизовани“. Какво ни липсва ли? Ами хайде да се погледнем през погледа на един млад човек и надявам се, че ще се вземем поне мъничка поука!

Трудно ми е да ви пожелая „приятно четене“, но наистина си заслужава да обърнете внимание на следващите редове.

Това сме ние! Аз и вие!

За всички, които останаха

Живея в България. Останах. Не избягах. Харесва ми! Социални условия, медицина, образование, справедливост… Всичко е на дъното – там, където има само помия. Но на мен ми харесва. И на вас ви харесва. Харесва ми да се самосъжалявам. Харесва ми да се оправдавам с другите. Харесва ми да гледам мизерията наоколо. Харесва ми да съм дребнава. Харесва ми да си избивам комплексите върху околните. Харесва ми да обиждам, да не проявявам уважение, разбиране, толерантност. О, да, и на вас ви харесва, знам. Често се срещаме по улиците и вместо поздрав, разменяме псувни. Понякога и юмруци. Харесва ми да съм безпринципна. Та то кой не е, та аз ли ще съм най-голямата будала в тая държава? Харесва ми да мрънкам. Харесва ми да се оплаквам. Харесва ми да подлизурствам. Харесва ми да съм да съм свиня. Харесва ми да съм в помията. И на вас ви харесва. Иначе не виждам друго обяснение на факта, че стоим задружно в нея.

Тук просто си е така и в това е чарът на България. Това е нашата уникалност. Нашето призвание. Да се грижим кочината ни винаги да бъде мръсна и истерично да грухтим някой да дойде да ни я почисти. И когато този някой се появи и изрине помията, колко време мислите ни е нужно да се осерем пак? Ние сме си такива и тук е така. Манталитет, народопсихология, орис, съдба, патология – както искате го наричайте. Това сме ние. Аз и вие.

Не можем да се обединяваме около каузи, но можем да се разединяваме около партии и идеи. Не можем да отстояваме лични интереси, но можем да заклеймяваме всичко чуждо. Не можем да следваме идеали, но можем да отричаме миналото си. Не можем да градим, но можем да рушим. Страх ни е да се изправим срещу силния, но имаме куража да стъпчем слабия. Не можем да даваме, но щедро грабим. Не можем да заявяваме себе си, но можем да прекланяме глава. Не можем да подаваме ръка, но можем да сочим с пръст. Ламтим за власт, но бягаме от отговорност. Това сме ние! Аз и вие! И тези, които първи го отрекат, са затънали най-дълбоко. Въпросът е искаме ли да бъдем други.

Автор: Виолета Стайкова

СПОДЕЛИ
Предишна СтатияБългарски поети и майстор на късия разказ в юбилейното издание на „Ревю периодик”
Следваща СтатияЛовни соколи, обучение по стрелба, изложба на гълъби и много цветя на „Природа, Лов, Риболов 2016“ /галерия/
Vanya Tringova
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име