Вихрони Попнеделев: Най-важното е да отглеждаш художника в себе си

0
730

Един разговор за талантливите млади хора, тяхната реализация и пречките, които срещат по пътя си 

Срещаме се с професор Вихрони Попнеделев на откриването на изложбата му „Автопортретът“, която гостува в галерия „Люнион“.

Автопортретите на Вихрони са завихрили около себе си един истински калейдоскоп от различни емоции, в различни периоди, с различни техники, носещи различно усещане и различни послания, за да покажат един живот, погледнат в огледалото на отминаващото време. Един живот изпълнен с любови и раздели, щастливи мигове и неудачи, приятелства и вражди, успехи и падения… Вихрони не се страхува да изобрази на платното всички, което може да изпълни мемоарната книга на живота му. Портретите са и сериозни, и гротескни, с голяма доза самоирония и чувство за хумор. Забележителна изложба, която заслужава да бъде видяна.

Щастлива съм, че отново мога да посрещна професор Попнеделев в родния му град и да поговорим за изкуство.

Вихрони Попнеделив и Русалия Кирова
Вихрони Попнеделив и Русалия Кирова

Разговорът ни неусетно се завъртя около младите хора, които изучават текстилен дизайн в Художествената академия, в Катедра „Текстил“, която професор Попнеделев ръководи. Темата, която повдигна е изключително актуална и то не само за неговите студенти, защото реализацията на много талантливи и умни млади хора, които завършват у нас своето висше образование, е много трудна, да не кажем, почти невъзможна.

Чудесно е, че се грижиш за не само за образованието, но и за реализацията на младите хора, които завършват Академията, но разбирам, че има доста проблеми. Какво всъщност те тревожи?

– Винаги съм странял от ръководни постове, но се оказа, че няма кой друг да поеме Катедра „Текстил“ в Академията и аз се захванах с тази работа. За мое най-голямо съжаление установих, че младите и талантливи хора, които завършват, нямат почти никаква връзка с реалния бизнес и не могат да се реализират лесно. Тръгват по света, за да търсят своето бъдеще, като се занимават с какво ли не. А те са изключително ценни кадри, които трябва да намерят своето място у нас. Аз се опитвам и вече успявам да ги запозная с бизнес организации и предприятия, които имат нужда именно от текстилни проектанти. Оказа се, че много от тях са установили голямата необходимост именно от такива кадри. Но връзката между бизнеса и учебните заведения или е прекъсната, или въобще не е съществувала. Радвам се, че успях да създам връзка между студентите и предприятията, които имат нужда от такива специалисти.  В много от фирмите вече започнаха да правят художествени съвети с нашите студенти и преподаватели и да имат визия за бъдещото развитие на модерния текстил. Странното е, че до момента бизнесмените в този бранш са предпочитали да купуват проекти от западните държави, което им е коствало много повече средства, вместо да се обърнат към подходящите студенти у нас. А ние имаме изключителни специалисти, които печелят награда след награда. Наскоро, моят курс специалност текстил, обра всички награди на фестивала Ден на дизайна в Москва. Смело мога да кажа, че разполагаме с изключителни кадри на световно ниво. Важното е, те да бъдат забелязани навреме, да бъдат отгледани като студенти, а тези, които имат нужда от подобни специалисти, навреме да ги видят, да ги харесат и дори да им помогнат с някакъв вид стипендия или друго поощрение, за да могат след това да ползват техните умения. Сигурен съм, че младите хора ще им се отблагодарят стократно. Разбира се, че усилията трябва да са и от двете страни. Много бих искал ръководството на самите университети да поощрява тази стиковка между бизнеса и студентите. Например, с неголеми усилия, студентите от моята катедра биха могли да  участват на световните панаири на текстила, където съм убеден, че ще бъдат забелязани и оценени. Защото ние предлагаме проекти на световно ниво, чиито проекти могат да бъдат откупувани. Разбира се и бизнес средите биха могли да бъдат много по-активни, да търсят студенти, които са им нужни, и да ги мотивират за бъдеща реализация именно при тях. Аз съм направил някои контакти, благодарение на личните си познанства и връзки, но това не може да е кардинално решение на проблема, който стои пред всички, завършващи образованието си. Аз съм морално удовлетворен тогава, когато виждам, че студентите ми са успели да се реализират. Искам отново да кажа, че Художествената академия подготвя перфектни млади кадри, които могат да се измерват със световните критерии в света на текстила и на модата, и да апелирам към бизнеса, който може да помогне на младите таланти да се реализират успешно в родината си.

Чудесен апел и се надявам все повече хора от бизнеса да се замислят върху това. Но нека сега да поговорим и за твоята прекрасна изложба. Защо „Автопортретът“?OLYMPUS DIGITAL CAMERA

– Автопортретът е един вид разголване. Рядко хората се склонни да си направят харакири,  каквото всъщност е автопортрета. Обикновено се задоволяват да покажат някаква цветност, или да се изобразят като „велики мислители“, или да си погъделичкат самолюбието. Рядко са авторите, които по този начин правят нещо като психологически анализ и самооценка и не се стараят да скрият нещата, които ги тревожат, като грозотата или налудничавостта си. Малко са хората, които са безкрайно откровени. В същото време, се оказва, че художникът е един добър барометър дори на политическите вълнения в държавата. Защото художниците сме много чувствителни и реагираме на промените, дори и когато още не са се случили. Ние улавяме и отразяваме всичко наоколо. Ние сме нещо като контактьори. Ето това ме кара да изобразявам себе си по-различен начин. Аз нямам необходимостта да се изобразявам като красавец, мислител или някакъв неземен гуру. Рисувам себе си с всички техники на живописта и рисунката, но и с една огромна ирония в отношението си към света, към временните вълнения, временните моди и всичко, което е преходно. Искам да покажа своята вътрешна нагласа.

– Тук си доста по-различен от това, което обикновено сме свикнали да виждаме на твои изложба. Няма ги  голите тела, с които си доста популярен.

– Разбира се, обичам да рисувам женски тела, защото аз съм чувствителен и ценя всичко красиво. Но дори един хубав натюрморт може да носи своето силно естетическо въздействие. Защото натюрмортът не е само тикви и ябълки… Помисли си какво огромна еротика може да има в един натюрморт. Защото всички тези неща са одухотворени, а не са само една проста композиция от плодове. Въпросът е кой как ги вижда. Същото нещо е с пейзажа. Получих изключителни комплименти за едни мои пейзажи и хората се питаха как до сега не са видели тази красота, която е била пред очите им. Аз винаги съм казвал, че най-важното е да отглеждаш художника в себе си. Защото художникът трудно се отглежда. Не е лесно да запазиш собствената си личност и да запазиш независимостта си. Това е много трудно в тези години. Аз съм щастлив човек, защото имам подкрепата на своята публика и тя ми дава свободата да съм това, което съм. Имам свободата да изразя себе си и да се чувствам независим. Аз съм просто едно Божие Създание, което се изразява с таланта, който Бог му е отредил. Това съм аз.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име