„Възвишение“ се завърна за 20-то издание на „Сцена на кръстопът“

0
507
Възвишение

20-то издание на „Сцена на кръстопът“ вече е факт. Завесата на театралния фестивал се вдигна снощи, за да представи повторното завръщане на пиесата по романа на Милен Русков „Възвишение“. Символиката в този жест съвсем не беше случайна, защото броени дни преди премиерата именно на тази постановка, преди три години пожар изпепели голямата сцена. Театърът за щастие вече е възстановен и снощи посрещна вярната си публика.OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В началото на церемонията всички почетоха с едноминутно мълчание паметта на починалия преди два дни приятел,  режисьорът Пламен Панев.

„Нека станем на крака за нашия обичан колега и приятел, който отлетя към небесния театър“, прикани водещата на церемонията актриса Елена Атанасова.

Министърът на културата Вежди Рашидов също не скри вълнението си и сподели, че още от младежките си години е силно свързан с Пловдив, където е преминала военната му служба и бурни младежки години с приятели художници, а кметът даде старт на театралният фестивал и пожела На добър час на „Сцена на кръстопът“.

Фестивалът започна с препълнен салон, много аплодисменти и безкрайни емоции. Публиката беше нетърпелива да се наслади на повторното завръщане на „Възвишение“, очаквано с подчертан интерес. Режисьорът Иван Добчев изпълни обещанието си и зрителите имаха възможност да видят един не просто възстановен, а различен спектакъл. Той беше внесъл чувствителни промени и съкращения, които не само че не на кърниха целостта, а допринесоха за цялостна формула на спектакъла.

Пиесата се занимава с идеята за възвисяването на един народ. Неслучайно тезата тръгва от мотото, което стои на стената на едно училище и което гласи „Помогни ми да те възвися“.

Актьорите бяха успели да уловят онзи въздух, онзи магнетизъм, онова завихряне и своеобразна парабола в живота на основните персонажи, които много същински и дори брутално представят живота през нашето Възраждане.

„Възвишение“ ни среща с двамата бунтовници Гичо и Асенчо, приятели на Димитър Общи – малко революционери, малко разбойници, които участват в Арабаконашкия обир, откъдето започват множеството им перипетии. Гичо и Асенчо са в основата на драматургията и са блестящо изиграни от Красимир Василев и Бойко Кръстанов. Те са събрали в себе си и патриотизма, и идеализма, и желанието за национална свобода, но и лукавостта, страха, алчността и коварството на българите.И както казва в един от блестящите си монолози Гичо, „българите стоят като камилски птиче, заровили главата си в пясъка, като чувал с картофи“… Неусетно те се включват в конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка дейност.

Музикалната конструкция на представлението бе изградена от композитора Асен Аврамов, който успява да придаде уникална мелодичност на диалозите. Чрез специфични речитативни музикални партитури, той превръща женските образи във важен акцент, върху който се гради спектакълът.

„Възвишение“ поставя големите въпроси, които и тогава, и сега все още ни измъчват: „Има ли ни като нация? Не сме ли нещо излишно? Не сме ли някаква грешка?“, и които остават да витаят в пространството. Но сякаш започваме вече да узряваме за някакво гражданско мислене и гражданско общество, започваме да разбираме къде сме, какви сме и защо сме на този хал.

„Възвишение“ на Иван Добчев се завърна на пловдивска сцена и без съмнение, този път ще го има още дълго време. На добър час!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име