24-ят фестивал „Сцена на кръстопът“ – Необичаен, нестандартен, емоционален

0
1476

Театралният фестивал „Сцена на кръстопът“ 2020г. за много хора, както и за мен  беше необичаен. Необичаен, поради пандемичната обстановка, в която се проведе и строгите ограничения, свързани с коронавируса.  Необичаен, поради крещящото  отсъствие на създателя на фестивала Стефан Данаилов. Необичаен, поради факта, че тази година организаторите заложиха на не толкова популярни за широкия кръг зрители театрални форми, като артистични ателиета, четения на драматургични текстове и театрални дискусии.

На пръв поглед би могло да се каже, че 24-ят фестивал не е имал блясъка и лъскавината на предишните си издания. На пръв поглед може да се каже, че той е занемарен и изоставен. На пръв поглед би могло да се направи извод, че отсъствието на огромната фигура на Стефан Данаилов обрича на крах създадената от него с огромна любов театрална сцена …

Но всичко това е само на пръв поглед!

И, ако не само преданият почитател на театралното изкуство,а и любопитният зрител се е потопил в атмосферата на тазгодишния фестивал, той със сигурност е останал удовлетворен. Защото именно тази година, всички, които се довериха на превърналия се в емблема на Пловдив театрален фестивал, почувстваха именно онази неподправена енергия, именно онзи будителски порив и възторжена нагласа, която театралното изкуство е носило в зората на своето зараждане.

Не искам да изпадам в излишна патетика и затова ще спра дотук с анализа на случилото се, но искам изредя да само някои от събитията, които лично на мен ми направиха силно впечатление. Признавам си, че не успях да присъствам на всичко, което се случи през тези дни, но мога с ръка на сърцето да кажа, че онова, което видях, за мен имаше огромна стойност.

Съвсем естествено поантата на тазгодишния фестивал беше почитта към паметта на основателя на фестивала – големия Актьор, Преподавател и Човек Стефан Данаилов, който ни напусна преди половин година, но остави едни от най-паметните образи в киното, забележителни актьорски превъплъщения на театралната сцена, няколко випуска талантливи актьори, които са сред звездите на родното кино, както и паметни срещи  и общуване с колеги, приятели, почитатели и безброй непознати.

Снимка: Сцена на кръстопът

Стефан Данаилов беше емоционално свързан с Пловдив и неговата интелигентна публика. Именно благодарение на тази негова любов, Пловдив се сдоби с прекрасна Камерна зала, която официално вече носи името „Стефан Данаилов”. В знак на почит пред таланта му и приноса му към театралното изкуство в Пловдив беше открит барелефът, изработен от скулптора Димитър Рашков, която краси стената на залата.

Емоционалното откриване на фестивала бе дадено с прожекцията на филма на Георги Тошев „Монолог“. Една изключителна изповед, която актьорът прави в последните месеци на живота си. Да, след прожекцията имаше сълзи, но и много радост и любов, защото харизмата и очарованието на незабравимия Ламбо са всепроникващи!

Тази година фестивалната програма беше нетрадиционна, но наситена с едно по-различно като формат съдържание.

Театралните ателиета на Силвия Лулчева и Асен Аврамов предоставиха възможност на млади актьори и музиканти да се срещнат с утвърдени професионалисти и да получат изключително ценни съвети.

„Думи в действие“ на известния български театрален композитор Асен Аврамов се превърна в истинска театрална лаборатория, в която всеки, изкушен от артистично-музикалните изкуства, успя да експериментира чрез музика и слово. В ателието участваха както професионални актьори и музиканти, така и студенти по режисура и актьорски майсторство. Присъствах на работния процес и бях впечатлена от начина, по който Асен Аврамов се стараеше да развие уменията на актьорите в територията на перформативното слово и способността им да провеждат словесни сценични акции. Участниците имаха възможността да обсъждат, да надграждат и да намерят точния начин, по който да интерпретират музикално избрания текст.  Те се научиха да усещат експресията на текста чрез неговия ритъм и да изразят емоцията на творбата. А дали са се справили, може да прецените, ако разгледате прикачените от видео файлове.

Журналистът Георги Тошев бе един от специалните гости на фестивала „Сцена на кръстопът”.  Фестивалната програма беше открита с филма му „Монолог“ за Стефан Данаилов. Наситена с емоции бе и вечерта, в която беше отдадена почит и към друг голям български актьор – Наум Шопов. В годината, в която отбелязваме 90-годишнината от рождението на артиста, публиката имаше възможност да си припомни големите му роли и истории, отразени в книгата „Наум Шопов. Бележки от един живот”. Разноликата същност на един от най-успешните артисти в историята на българското кино и театър беше представена и чрез прожекцията на филма „Личен разговор“, заснет от Тошев преди десет години.

Стефан Вълдобрев също представи своята книга „Книга за песните“, но по типичния за него начин – чрез двучасов концерт. Вечерта премина с много настроение, песни и усмивки.  Както винаги той отвори сърцето си и сподели лични емоции с присъстващите в залата. На сцената прозвучаха „Аз ли съм или не съм”, „Обичам те, мила”, „Тази песен не е за любов”, „По-полека”, „Лепило за брада” и други.
Особено забавен бе моментът, когато към Стефан се присъедини Мая Бежанска. Актрисата прочете забавна история от детството на Вълдобрев, опитвайтки се да го имитира. За финал изпяха култовата „Обичам те, мила”. В купона се включи и талантливата пловдивчанка Керана, която изпълни хитовата песен „Аз ли съм или не съм”.

Театралният фестивал превзе и нови пространства. В галерия „Червеното пони“ беше представен драматургичния текст на Радослав Чичев „Звездата на Планк“, с  участието на актьорите от Драматичен театър –Пловдив Елена Кабасакалова, Мариана Йотова, Алексей Кожухаров и Венелин Методиев.

Фестивалната програма на „Сцена на кръстопът“ завърши по един безапелационен начин. На сцената на кино „Орфей“ се състоя вълнуващ финален хепънинг – обяснение в любов на бандата на Ламбо към любимия учител. Част от талантливите млади хора от осемте випуска на Мастера, си дадоха среща в Пловдив, за да споделят своите „Истории с Ламбо”. Участие в спектакъла взеха Ваня Щерева, Рада Кайрякова, Радина Боршош, Стела Димитрова, Пепа Николова, Дона Вълова, Башар Рахал, Владислав Карамфилов-Владо Въргала, Валери Йорданов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Павел Иванов. Те разказваха любовно-невъздържано, умерено нецензурно и безразсъдно смешно за своите срещи с техния Учител. Всички актьори направиха своето емоционално и въздействащо споделяне, което представи големият актьор по един изключително човешки начин – както с неговите странности и съмнения, така и с огромната му грижа и бащинско отношение към тях. А публиката изпрати актьорите с бурни аплодисменти, стоплена от любовта на учениците към Учителя.

Да живее фестивалът!

Предишна СтатияПразниците на Стария град продължават
Следваща СтатияЕсенни изложби в Пловдив
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име