Попаднах на изложбата на професор Десислава Минчева случайно, но вълнението от картините й излъчващи ефирна нежност, лекота, изящество, грация и аристократизъм, бе силно и разтърсващо. Картините са заредени с особена, рядко срещана в днешно време чувственост, силно естетическо, философско и морално внушение, устрем и вдъхновение.
Проф. Минчева е изобразила Жената в различни състояния. Тя е и ефирна балерина с въздушна нереалност, и нежна кокетка, крехка и ранима, тя е и замечтана в очакване, но и силна и властна… Дамските портрети не скриват несъвършенствата, за да могат да се докоснат до душата с нейните неизречени стремежи, необясними желания и необятни хоризонти.
Вероятно на някого картините на проф. Минчева ще се сторят твърде класически, твърде академични или консервативни, но лично върху мен те въздействаха на най-дъблоко, дори бих казала физическо ниво – директно, силно и разтърсващо. Стоях пред тях се възхищавах на чистотата, нереалната им ефирност, искрената чувственост и ренесансова красота!
Техниката, която Минчева използва е специфична и уникална – сух пастел в комбинация с темпера върху платно. Смесването на тези материали придава лекота на нюансите, призрачна светлина и прозрачност. Това сякаш придава на образите небесна безплътност и нереална чистота, а плавните преходи между полутоновете контарстира с резките очертания и експресивен рисунък, за да придаде емоция, която веднага грабва, хваща за гърлото и прокарва тръпки по тила. Това са картини с подсъзнателен стремеж към съвършенство, пресъздадено чрез цвят.
Да, може би днешният свят ни е отдалечил от тези критерии и възприятия и се нагърбваме да търсим провокацията, изкривяването на действителността и асоциативното мислене, но колкото повече го правим, толкова повече сякаш ни се иска да преоткрием красотата живия човек със земни черти, скърби и радости.
Въздействащата изложба е подредена в клуб-галерия U P.A.R.K.
