Пловдивската художничка Михаела Иванова се завърна преди няколко дни от Германия. Там тя представи страната в програмата за обмен на художници между българското СБХ и мюнхенската галерия GEDOK. Програмата е разработена специално за жени художници, които след като спечелят конкурса, пребивават на гости на немските си колеги в период от един месец. СБХ работи по подобни проекти и в още един немски град – Швандорф, както и със Сите де-з-ар в Париж. Пловдивчанката Михаела Иванова тази година е фаворитът за GEDOK. Програмата осигурява на българката прекрасно ателие, в което да изяви творческия талант, а след това реализира и изложба с творбите, направени по време на престоя или подготвени специално за изложбата. Михаела работи в продължение на един месец в комплекс от ателиета, в които творят и художници от цяла Европа. За нея е било истинско предизвикателство и удоволствие да контактува и да „свери часовника“ с колегите си.
Реципрочно, българската страна осигурява условия на една немска художничка, която има възможност да работи и твори у нас. В края на месец август, по програмата в България ще пристигне художничката Елизабет Хендел, която ще прекара три седмици в Търново и една в София, след което ще направи изложба. Михаела се надява, че Елизабет ще намери време и за разходка из бъдещата Културна столица на Европа – Пловдив.
В Мюнхен, Михаела работи предимно с акварел, защото според нея, акварелът е изящен като поезията в литературата. Вдъхновена е от пътешествията си в Баварските Алпи. Там тя се запознава със семейство пловдивчани, които я водят из приказно красиви места в Бавария. Природните красоти я зареждат с много силни емоции. Освен че, прави няколко картини вдъхновени от околностите на Мюнхен, в изложбата в GEDOK тя представя и два от най-добрите си български цикъла – „Блажените острови“ и „Планински извори“. Последният включва пейзажи от изворите в Рила и Пирин, но пречупени през специфичната за художничката философска интерпретация на темата. Михаела черпи емоцията си от природата и платната й пресъздават натурата, но достигат до по-задълбочени философско-поетични послания. Именно този различен поглед се оказва много интересен за немските колеги, които споделят, че начинът й на изразяване и интерпретация на пейзажа е уникален. Изложбата на Михаела се приема изключително възторжено, а колегите й коментират, че скоро не са виждали подобна силна концептуална и вдъхновена експозиция.
