„Арт Белозем“ за пета поредна година посрещна гости от цялата страна в Европейското селище на белия щъркел.
И ако трябва до определя усещанията си само с няколко думи, ще кажа –пъстрота, удоволствие, възторг и гостоприемство!
Благодаря на любезните домакини, които за пореден път показаха, че липсата на средства може да бъде само оправдание, но не и причина, за да се случват прекрасни събития, независимо дали са в големия град или насред китния двор пред къщи. Когато има силно желание, креативен дух и добронамерени хора с позитивна енергия, нещата се получават по най-добрия начин!
Празникът и тази година започна с великолепен концерт в двора на католическия храм „Свети Франциск от Асизи“. След кратко приветствие на отците от храма, гостите имаха удоволствието да се насладят на великолепния класически концерт, който изнесе Иван Жеков. Той виртуозно изпълни части от произведения на Бах, Хендел, Моцарт, Хайдн и развълнува слушателите с прекрасното Адажио от „Лунна соната“ на Лудвиг ван Бетховен и „Аве Мария“ от Франц Шуберт. Уникалната атмосфера в храма, статуите на светци, голямото разпятие и прекрасните витражи, направиха въздействието на великолепната музика още по-силно.
В прикачения звуков файл, можете да чуете част от концерта:
На излизане от храма, не пропуснахме да видим и щъркелите, с които Белозем се гордее пред Европа и за които се грижи. Основната част от двойките щъркели гнездят на покрива на СОУ „Гео Милев“, където са им направени специални стойки, върху които те са стъкмили гнездата си, Няколко двойки пък са избрали са своя „обител“ православния храм „Свети Георги Победоносец“.
Следващата „спирка“ беше гостоприемният двор на Франц Чавдаров, Зелената морава и белите стени, на които бяха накачени с картини на участниците в импровизираната изложба, бяха допълнени остроумно с десетки разноцветни чадъри. 
Пъстро и приповдигнато беше и настроението на гостите, който освен, че имаха възможност да се полюбуват и да се снимат с картините на Константин Анастасов и Йосиф Чавдаров и да разгледат фотографиите на Франц Чавдаров, имаха удоволствието да се насладят на прекрасните родопски песни, изпълнени от очарователна млада певица, подкрепяна от майстор на гайдата.
Гостите опитаха и от вълшебното вино, собствено производство, което Фрац всяка година приготвя специално за приятелите си.
Не като част от фестивалната програма, но като не по-малка атракция, беше и появата на един колоритен местен образ, който беше „паркирал“, самоделно направеното от разнообразни подръчни материали колело точно пред входа.
Но изненадите на фестивалната програма тепърва предстояха. Китния двор пред къщата на Хари Нигохосян, бивши журналист, завършил класическа китара, и от години изявяващ се в още едно направление – живописта, беше превърнат в истинска галерия на открито.
Пейзажите му, рисувани само с пръсти, прекрасно се „връзваха“ с околната зеленина и естествената светлина в градината. Накачени по стените на къщата, върху стволовете на дърветата или на стативи сред цветята, бяха и картините на другите участници – Снежана Фурнаджиева,
Константин Анастасов, а цигуларят Мичо Димитров и този път присъстваше, но с живописна изява.
Възхитителни бяха и скулптурите на Спас Кирчев, „накацали“ върху дънерите в двора.
И тук не мина без концерт, но този път с акустични китари, върху които майсторството си демонстрираха Хари Нигохосян, Марко Томов и Константин Анастасов. Те си „хвърлиха ръкавицата“ и започна истинско надсвирване. 
А за вкусните „глезотии“ от арменската кухня, с които ни почерпиха любезните домакини, дори няма нужда да се разказва, защото просто трябва да се опита.
След китарния концерт, всички се отправиха към следващата „дестинация“, която се намираше в двора на къщата-замък на галериста Ганьо Ганев- Ганди. И тук програмата беше много разнообразна. Вечерта започна с моноспектакъл на Радослав Гизгинджиев „Моето име“ в изпълнение на Стефан Иванов – Джоса. По стените на приличащата на средновековен замък къща бяха окачени платната на Борис Богданов, Петър Петров, Цветана Гумелия, Гергана Качакова, Константин Отонов, Стоян Кавалов, Ели Станчева, Мария Върбанова, Костадин Костадинов и Димитър Мицев, а за доброто настроение на гостите се грижеше пианистът Иван Жеков.
Уникалният празник завърши с невероятен залез, който озари небето в златни и розови багри и остави усещането за съпричастност на природата към всяко едно духовно и красиво начинание.
Неделният ден беше посветен Концерт на класическата китара, гости на който беше и Мандолинен оркестър от гр. Пазарджик.
Благодаря на сърцатите домакини от Белозем, които освен, че отново доказаха, че милеят за изкуството в различните му проявления, са и пример за отличното съжителство на източноправославната и католическа религии, не робуват на стереотипи и правят всичко с чисто сърце и голяма любов!
