Приключи и тазгодишното издание на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“. Отново със свои постановки гостуваха столични и извънстолични театри. Отново имаше пълни салони, много цветя, бурни аплодисменти и мъничко сълзи.
За поредна година изкушените от театралното изкуство пловдивчани и гости на града се редиха на опашка, за да си купят билети за култовите заглавия, които се играха на сцените на Драматичен театър – Пловдив.
Но с всяка изминала година сякаш се затвърждава усещането, че един фестивал не може и не трябва да си поставя за цел единствено силна фестивална програма и да не държи сметка за пълноценния контакт между публиката и гостуващите трупи. Направи ми впечатление, че голяма част от екипите пристигаха броени часове преди спектакъла и още по експресно бързаха да си тръгнат. Разбирам и причините за това – натоварената програма на предстоящия сезон, премиерните заглавия, които повечето от тях подготвят и ангажиментите в кинопродукции на голяма част от актьорите. Тази година направи неприятно впечатление и факта, че Драматичен театър – Пловдив, който е театър домакин, не участва във фестивала с нито една своя продукция.
Всичко това не допринася за създаването на онази истинска фестивална атмосфера, която би трябвало да подклажда интереса, да създава връзки и да изгражда мостове.
Един от малкото, с които успях да разговарям по време на фестивала „Сцена на кръстопът“, бе актьорът и директор на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ Калин Сърменов, който беше част от актьорския екип на пиесата „Терапевти“.
Разговаряхме по темата какво е нужно да се промени в концепцията на театралните фестивали, за да не се превръщат те само в обикновено ходене на театър. Според Калин Сърменов, в последните години в България се наблюдава пренасищане на културният календар с фестивали от всякакъв род, а зрителският контингент не нараства с такива темпове. И, ако един културен форум иска не само да запази публиката си, но и да се развива, много внимателно трябва да преосмисли стратегията си. Той препоръча на организаторите на театралният фестивал в Пловдив, да обърнат внимание на развитието му по посока на създаване на подходяща среда за пълноценни срещи между актьорите и публиката, обмяна на опит и идеи между самите творци. Според него и времето, в което се провежда фестивала – в началото на есенния сезон, не е съвсем удачно, защото отнема доста голяма част от аудиторията на театъра домакин. „Съгласете се, че хората не могат да отделят твърде голяма част от семейния бюджет, за да гледат всичко онова, което им се предлага. Те избират няколко гостуващи постановки, които са нашумели, което изчерпва възможностите им. Това непременно рикошира върху интереса към представленията на базовия театър“, изтъкна Сърменов. Той сподели, че не е нужно един фестивал да се превръща в маратон между различни театрални постановки, а да изпълни програмата си с ново съдържание, което не само ще привлече зрители, но и ще засили интереса на публиката към театралния афиш в града.
Попитах го, дали няма усещането, че в последните години се отгледа нов вид публика, която посещава само онези представления, в които участват познати от големия или телевизионния екран актьори и именно такива постановки се радват на огромен интерес и пълни зали.
Калин Сърменов не сподели това мнение и ми даде пример със спектакъла „Вечеря за тъпаци“ от Иржи Менцел, която се радва на нестихващ зрителски интерес повече от 18 години, още от времето, когато нито той, нито Христо Гърбов са били известни актьори, участвали в телевизионни сериали. „Тогава ние бяхме никому неизвестни и за това не вярвам, че критерият се крие в известността на актьорите, а в качеството на онова, което представяш пред хората. Този принцип се стремя да спазвам аз и като актьор, и като директор на Сатиричния театър“, обясни Сърменов.
Попитах го и за мнението му за новата методика на финансиране на малките театри и дали това ще доведе до съкращаване на персонал и дори до закриване на театри.
Сърменов уточни, че според него не е коректно да се използва терминът „закриване“, защото е по-реалистично да се мисли в посока на преобразуване на малките театрални трупи в продуцентски структури, които да генерират собствени средства и да имат мотивация да правят качествена продукция, а не да разчитат единствено на субсидия от държавата. Според него, в момента в страната има твърде много театри в малките населени места, които не могат да изпълнят с качествено съдържание театралния афиш. Според него преобразуването им в продуцентски звена ще има дисциплиниращ ефект и ще доведе до подобряване на финансовото им състояние. „В никакъв случай не смятам, че е добро решение да бъдат оставени без работа професионалистите, които от години работят в театрите. Реформата трябва да върви в посока на намиране на работещи решения, а не в посока на съкращаване на екипи или затваряне на театри. Надявам се, нашите идеи да бъдат чути“, сподели Сърменов.
Директорът на Сатиричния театър не пропусна да покани всички приятели на театъра в напълно обновената театрална зала, която ще бъде открита на 1 октомври с хитовата пиеса „Терапевти“ . Той каза, че залата е изключително добра в техническо отношение, с напълно променена визия и отлична акустика. Сърменов разкри, че са се постарали да отправят своя дълбок поклон към всички онези актьори, които са работили и свързали блестящата си творческа кариера със сцената на Сатиричния театър, като на част от седалките в зрителна зала ще бъдат поставени табелки, на които са изписани имената на големите български актьори Нейчо Попов, Георги Калоянчев, Невена Коканова, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Константин Коцев, Катя Паскалева, Григор Вачков, Хиндо Кисимов, Васил Попов, Димитър Манчев и др.
Той покани всички приятели на Сатиричния театър, за да споделят заедно празника!
