Вихра Григорова представи своята живописна изложба „ПЪТИЩА“ в галерия „Сигна“. Ето какво споделя Вихра „Рисуването е моят начин за единение с природата, приемам я с респект и съзерцание едновременно. Обожавам да пътувам и да вдишвам атмосферата на нови места наблизо и надалеч. Така усещам, че съм жива. „Пътища“ е име, избрано неслучайно. Някои от тях са проправени отдавна, други са само стъпки в тревата. Но винаги човек ги извървява сам.”
Вихра Григорова е родена в Пловдив на 7 октомври 1953 година. Завършва НХА, специалност „стенопис“ в класа на професор Мито Гановски през 1976 година. Работи предимно пейзаж, има над 30 самостоятелни изложби, участва в общи изложби в България и чужбина – Берлин, Прага, Виена, Братислава, Бейрут и др. , както и в пленери в Русия, Унгария, Македония и България. Носител на наградата Пловдив за изобразително изкуство – 2013 година, присъдена за юбилейната изложба „Пейзажът е жив“.
Изложба под надслов „Шах Капричо“ на Янко Ненов беше открита в галерия „Дяков“. Цикълът от графични творби с името „Шах Капричо“, върху който творецът работи от две години, е вдъхновен от офортите на Гоя „Капричи“. „Капричо“ означава „каприз“. Играта шах се подчинява на строги правила и не допуска никакви капризи- нито на играещите я, нито пък в правилата. А в своя графичен цикъл Янко Ненов прави точно това- обръща правилата на строгата игра! Пешката, а не царят или царицата е важната фигура! Персонажите в творбите му живеят живот, различен от този в играта, те са капризни, те летят, танцуват, опиянени от свободата на движението, отдадени на радостта.
Янко Ненов е утвърден български художник. Дипломирал се е със специалност „Графика“, но неуморно търсещата му натура работи с дърво, камък, живопис, рисунка, акварел, вдъхва живот на стари предмети от бита…с всичко онова, което му помага да изрази мислите, търсенията и настроенията си.
Янко Ненов е реализирал десетки самостоятелни изложби и представителни участия в общи изложби у нас и в чужбина- не само в Европа, но и в Канада и Япония.
За своя талант художникът е премиран двукратно в Канада, а също е двукратен носител на „Награда Пловдив“ за изобразително изкуство, в това число и за изложба, реализирана в Галерия „Дяков“, носител е на годишни награди на Дружеството на пловдивските художници и на Годишната награда на Галерия „Дяков“.
Галерия Aeterna представя сборна експозиция от картини и рисунки на едни от големите майстори на българското изобразително изкуство.
Голяма част от творбите не са били представени пред широката общественост до този момент. Основно ще бъдат представени пейзажни творби и натюрморт.
В сборната експозиция ще бъдат поместени платна на Марио Жеков, Атанас Михов, Борис Колев, Васил Стоилов, Владимир Димитров- Майстора, Христо Йончев, Добри Добрев, Златю Бояджиев, Давид Перец, Цанко Лавренов и други автори.
Арт галерия-музей Филипополис ще представи живописната изложба „Споделени пътешествия“ на Иван Стратиев. Вернисажът ще бъде открит на 04 октомври от 18:30 часа. Художникът споделя „Идеята и създаването на всяка картина е едно приключение. Пътешествията на художника са изненадващи и често необясними. Създаването на колекция от картини за една изложба е път, постлан с много съмнения и страхове от невъзможността да се постигне съвършенство. Лекарството за това е споделянето на картините с приятели и публика“.
Иван Стратиев е роден е в гр.Трън. Завършва художествената гимназия в град София, след което изобразително изкуство във Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий”. Той е художник с тридесетгодишна професионална кариера, с реализирани десетки изложби в България и чужбина. Работи живопис, графика и акварел. Има реализирани концептуални проекти, пърформанси и инсталации. Приемайки „анахронистично” „авангардността” на времето, в което живеем, Иван Стратиев не търси сензацията и без да робува на модните увлечения и да измисля „свръхнови” стилове, се стреми винаги да представи на публиката нещо ново и различно във формална или идейна посока. Той тръгва от етюда, от рисуването от натура или пленер, стигайки до сложна символика в метафизичен, сюрреалистичен и анахронистичен план.
До 7 ноември можете да видите изложбата на Владимир Генадиев, която е експонирана в галерия „Възраждане“. „За да потънеш в изобразителния свят на Владимир Генадиев, трябва да разбереш идеологията на неговата рисунка, да приемеш стандарта на неговите композиции, да одобриш (в себе си) индивидите, които го занимават. С една дума – не е никак лесно смилаем този живописен свят. Изключителен български график, Генадиев въведе в графиката своя удивителен индивидуален стил, майсторството си в стари и нови графични и рисувателни техники; създаде над 2000 графични инструмента, бе и е Учителят на няколко поколения графици. Все по-рядко появяващ се в изложбената зала, Владо остава скъпоценна запазена марка“, споделя галеристът Красимира Алексиева.
На 08.10. от 18:00 ч. галерия „Възраждане“ ще представи Димитър Войнов – син с изложба живопис „Хартиен свят“. Ето кака представя изложбата галеристът Сим Алексиев „Добре познат на живописно и естетски изкушената публика, Войнов ще ни изненада с новия си цикъл картини. Авторът обръща нова страница в търсенията и въпросите относно състоянията на човешката душа. От композициите с тела, независимо дали цели или само части от тях – ръце, крака, сега са останали само очите – като най-истински и точен израз на чувствата и емоциите вътре в нас. Вторият компонент в картините са разноцветните листове хартия – измачкани, или нови и чисти, скъсани, залепени, листове като затвор или прозорец, листове като бурка … листове хартия криещи всичко, но не и очите ни. Съвременна, майсторска, изчистена – изложбата е предизвикателство към мисленето и възприятията ни, не само като тематика, идея и изпълнение, но и като размери на самите творби – централна част е триптих с размери 1.50 на 3.20 м., подкрепен с две опорни картини с размери 1.80 на 1.00 м“.
Изложбата на Илияна Манукова „Острови“ е подредена в галерия „Червеното пони“ и може да бъде посетена до 10 октомври. Манукова очарова с експресивно и изпълнено с вълнения творчество. Тя неотклонно следва своя път и не спира да търси мечтания остров, в който цари любов и спокойствие.
Ценителите на живописта ще имат удоволствието да се потопят в богатия творчески свят на Недко Итинов, да прекрачат от есента навън в есента вътре, където тя е много по-ярка, цветна и богата и да се насладят на майсторството на един наистина голям творец. До 15 октомври, зрителите ще могат да разгледат мащабните живописни платна, рисувани от художника през последната година специално за пространството на галерия Аспект и представляващи обединен пейзажен цикъл. „ Есента е другото име на живописта и аз ще продължавам да я рисувам”- споделя той за любимата си тема. Недко Итинов притежава изключително развита зрителна памет, за него не представлява необходимост да наблюдава мястото, което иска да пресъздаде на платното, напротив – за да стане една картина, са му необходими няколко гледни точки, които творческото му въображение обединява в една съвкупност, от която се ражда композицията. Така в картините му местата са уж реални, но всъщност не са, пейзажите му са специфична симбиоза от конкретика и въображение. За Недко като творец композицията е изключително важна, чрез нея той предава посока, движение и баланс на картината, което пък е предпоставка за спокойното възприятие на зрителя. Големите формати са благоприятни за разгръщане на неговия тип живопис – декоративен, плосък стил, плоско предаване на формата. Характерният му пластически почерк подсилва въздействието на цветовете, в цялата експозиция есенните багри избухват, превземат, омагьосват зрителя, потапят го в мекото безвремие, застинало сякаш на границата между жаркото лято и студената зима. Оранжево-червено, охра, землисто кафяво, сиво и приглушено зелено са цветовете, оформящи основата на Недковите картини. Между тях надничат загатнати фасади на къщи, в далечината се мяркат куполите на италиански църкви, меките извивки на пловдивските тепета. И изведнъж на преден план изскачат сапфирено сини дървета, ярките петна на стилизираните сгради и дървета се открояват на фона на жълто или розово небе. Италианските сюжети са любими на художника, те му пасват на въображението и натюрела и го връщат в Италия, която е за него неизчерпаем източник на вдъхновение, както и тепетата на родния Пловдив. Но говорейки за сюжет, трябва да направим уговорката, че живописта на Недко Итинов е преди всичко абстрактна и декоративна, в нея няма разказ и сюжетността е по-скоро усещане и настроение.
До 15 октомври имате възможност да видите и изложбата на Вежди Рашидов „Страсти“, подредена на двата етажа на залата за временни експозиции улица „Княз Александър“ 1.
На първия етаж са подредени около 40 творби, собственост на Рашидов. Бившият министър на културата разказа при подреждането, че ги е събирал около 40 години. Не съм акцентирал на дадени имена или течения, а ги избирах по собствен вкус, без значение от автора, добави още скулпторът. Работите са от автори от XVII, XVIII и XIX век.
На втория етаж Рашидов представя множество акварели, които е рисувал през годините. Освен тях той показва и неговите основни работи – различни скулптури. Сред тях има много портрети на различни лица. Част от тях са на известни пловдивчани – Енчо Пиронков, Йоан Левиев, както и на популярни български или световни имена – Петьо Блъсков, Гауди и други. Те са подредени в последната зала на втория етаж – където има и фотографии на други скулптури, извън изложбата. Една от залите е посветена и на фотографии – портрети на самия Рашидов. Също както снимките на скулптурите, те са творби на Иво Хаджимишев.
Арт клуб и Галерия САВОВ откри есенния си сезон с изложба на известния български скулптор, художник и писател професор Евгени Кузманов.
Изложбата представя характерни за стила на Кузманов платна и скулптури. Тук присъства и гранитната скулптура Черен орел, чийто по-голям събрат, създаден също от Кузманов, величествено стои в сградата на Белият дом във Вашингтон.
Евгени Кузманов е роден в Радомир и днес продължава да живее в родния си град. Започва да пише като студент по скулптура в Художествената академия. Професор е по изобразително в Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Автор е на 11 книги – романи, повести, разкази. Носител е на наградата „Гравитон“, 1996. Негови пластични творби и рисунки са притежание на Национална художествена галерия, СГХГ и частни колекции във Франция, Холандия, Белгия, Германия, Русия.
През 1983 г. антиутопията „Чайки далеч от брега“, която представя пътя на едно общество към диктатурата, е иззета от книжарниците. Едва през 2016 г. е издаден пълният текст на книгата, а през 2018 г. по мотиви на романа е заснет филма „Далеч от брега“, представен неотдавна на „Киномания“.
