„Малък театър под земята” е името, под което в клуб „Петното“ се случва форматът театър на маса. Преди няколко години именно тук беше заченат един изключително успешен театрален проект. Драматургичният текст на Елена Алексиева беше прочетен от актрисата Ивана Папазова и в последствие се превърна в прекрасния моноспектакъл „Глас“. Тази година стартът на формата беше даден отново с текст на Алексиева, но в изпълнението на Добрин Досев. Актьорът от Пловдивския драматичен театър прочете монодрамата „Жертви на любовта”. Сюжетът е базиран върху зловещата история на серийния убиец Чикатило, но се развива в една доста по-нестандартна посока и прави алюзия с психологическия феномен наречен „стокхолмски синдром“.
Ето какво сподели минути преди четенето на текста „Жертви на любовта“ Добрин Досев:
След ролята на комисаря Медвед в пиесата „Сестри Палавееви“, сега ще се превъплътиш в един злодей – серийния убиец и канибал Чикатило. Как влизаш в този образ?
Искам да кажа, че Елена Алексиева е написала тази пиеса по един изключително интересен начин. Дори на моменти самият Чикатило не изглежда никак зловещо, а напротив, неговият разказ звучи някак наивно. И даже има доста комични моменти. Така че, ако тук зрителят очаква да бъде потресен от кървави подробности и бруталност, той ще остане разочарован. Защото, отново казвам, че начинът по който е написана пиесата не предвещава някакви наистина зловещи случки. Всъщност, истински страшното прозира под наивитета, с който човекът Чикатило е мотивирал действията си. В това разминаване между поведение и действия се намира истински зловещото нещо. Но наистина аз още не съм проникнал толкова дълбоко в образа на Чикатило, защото на този етап само чета текста на „Жертви на любовта“, без да съм започнал да го играя. Това може би ще е един следващ етап.
Обикновено, когато тук се прави театър на маса, както в случая, в последствие проектите прерастват в едни чудесни моноспектакли, както се получи с монодрамата на Елена Алексиева „Глас“. Тя беше изиграна блестящо от Ивана Папазова и в последствие грабна не една и две театрални награди. Такива ли са плановете и сега?
Знам, че с „Глас“ нещата са се случили имено така. За мен това, което предприема Сашо Секулов в този посока е изключително важно и значимо. Няма да крия, че много ми харесва пиесата и имам желанието да работя по нея, за да направя един истински моноспектакъл. Но, ако ме питаш конкретно кога и къде, наистина за сега нямам никаква представа. Има такава идея и ще видим с времето как ще се развият нещата и дали, и как ще се случи. Истината е, че аз за първи път чета текст по този начин пред публика. Ще се опитам това да бъде на ръба между четене и заиграване, за да е интересно на хората, а и да усетя реакцията на публиката. За мен е много важна обратната връзка. Защото това не е лесно смилаем текст или забавляващ сюжет, макар че отново казвам, има и моменти, в които човек може да се засмее. В този смисъл, съвсем ясно е, че такива спектакли трудно се отглеждат. Публиката май свикна да иска повече забавления, отколкото пиеси, в които има дълбока философия.
Елена Алексиева обаче явно успява да направи спектакли, които са и дълбоко психологически, но и се играят доста успешно, като „Мадам Мишима“ и „Глас“.
Да, в момента се играят тези два нейни текста. Михаил Милчев е в образа на „Мадам Мишима“ на сцената на театър София, а в Народния театър се играе „Глас“. Явно това са текстове, които са изключително добри, макар и да не са чак толкова лесно смилаеми. Дано и текстът на „Жертви на любовта“ да има своето театрално бъдеще!
В следващите месеци ще четеш и още два текста. „Старецът и морето“ и „В.П.“
Точно така. И трите текста, които ще чета тук са твърде различни. „Старецът и морето“ е един от най-известните текстове на Хемингуей, но тук ще го чуете в интерпретацията на Александър Секулов. Той е обработил текста, за да изведе от него драматургията и да го направи като моноспектакъл. Вярвам, че това също ще бъде много интересно за всички, защото Сашо е успял така да адаптира текста така, че слушателят да е на ръба на вълната и буквално да съпреживява заедно с героя. А третият текст е базиран на статуси от фейсбук страницата на пианиста Васил Пармаков. Това според мен е изключително интересен експеримент, защото текстовете, които наглед са без връзка един с друг, правят една силна житейска позиция, когато са заедно. Написани са по невероятно забавен, но и саркастичен начин. И ще бъде най-светлият и забавляващ текст от трите.
Има ли бъдеще формата театър на маса и каква всъщност е целта на тези четения?
Да, смятам, че има бъдеще. Най-вече заради това, че тук може да се провери абсолютно директно интереса на зрителя. Това е едно чудесно изпитание за самия текст, защото така се получава най-живата, най-близката връзка между написаното и публиката, както и между актьора и публиката. Между четенето и евентуалното му поставяне на театралната сцена има достатъчно време, през което и авторът, и актьорът биха могли да си дадат ясна оценка за това какво са научили. Да си направят изводи, за да допроменят и да доошлайфат нещата и да вървят по-сигурно напред в осъществяването на проекта. Това е една много добра форма, за да се случат правилно нещата.
Какво предстои в творческият ти план за 2016 година? Знам, че участваш в новия сезон на „Столичани в повече“.
В момента наистина участвам в десетия юбилеен сезон на сериала „Столичани в повече“. Имам удоволствието да играя една много интересна роля. Това е нов персонаж. Един бандит, който е колкото сериозен, толкова и нелеп. Бандитското име на моя герой е „Гробчо“, защото преди бандитската си кариера, той е държал погребална агенция и в мутренските години е бил изключително популярен, а бизнеса му е вървял много добре. Комичен персонаж и вярвам, че зрителите ще се забавляват искрено с него. До средата на март приключват снимките и към края на месеца вероятно ще излезе на екран. Предстои ми и официалната премиера на филма „Докато Ая спеше“, който ще се появи по екраните също към края на март месец. Историята е много интересна, актьорският състав е добър и вярвам, че филмът ще се хареса на публиката и очаквам с нетърпение да видя нейната реакция. В началото на лятото ще снимам в нов български игрален филм. Радвам се, че сюжетът му е приключенски детско-юношески, както любимите на нашето поколение филми „Таралежите се раждат без бодли“, „Васко Да Гама от село Рупча“, „Тринадесетата годеница на принца“ и други. За съжаление в последно време такива филми почти не се правят. Сценарият е на Ясен Григоров, а аз съм в централната мъжка роля. В него ще участва и актрисата от пловдивския театър Елена Кабасакалова, която ще играе моя съпруга. Филмът ще се казва „Лили рибката“. Вярвам, че ми предстои изключително интересна работа по този филм. В пловдивския театър ме очакват репетиции на нова пиеса, но това ще стане, след като приключи ремонта на Голяма сцена. Текстът е прекрасен и ще стане чудесен спектакъл, но ще разкажа повече за пиесата, когато започнат репетициите.
Благодаря! Пожелавам успех и на добър час на всичките ти начинания!
