Както ви обещах, днес публикувам втората част от пътеписа на Кремена Миленкова.
Приятно четене!
27 декември – Още един запомнящ се ден!
Събуждането беше трудно, но ми беше оптимистично като знаех, че днес няма да летим със самолет. Имахме плануван преход от 2 часа с автобус. След закуска потеглихме към град Циганг, известен като столицата на солта, на динозаврите и на лампите. Не знам с каква сол е известен, тъй като в Китай никой не ползва сол за храна и въобще не ни го предлагат като подправка, но за динозаврите разбрах, че наблизо до този град има голям музей с истински кости на динозаври. За съжаление обаче нямахме възможност да го посетим. Пристигнахме в хотела точно за обяд. Хотелът беше изключително модернистичен, с изчистен дизайн.
Веднага след като се наобядвахме, плъзнахме из града по групички, за да съберем нови впечатления за местните нрави и живота тук. А той, животът, на пръв поглед не изглежда никак лош – изключително добри пътища без никакви дупки, много магистрали, осветено е навсякъде в населените места. Огромно разнообразие от различен стил сгради – многоетажни бетонни жилищни блокове, небостъргачи от американски тип, китайски постройки. Много от тях имат светещи детайли, които придават съвсем друга визия на Китай – въобще забелязвам едно внимание към детайла и стремеж към красивото. Улиците на градовете са украсени с всякакви странности – динозаври, цветя, комунистически лозунги, фенери и т.н. Това, което ми прави впечатление е, че е изключително чисто, има много дървета и растителност и въобще не усещам да е мръсен въздуха, както се твърди. А може би и след въздуха в София въобще не може да ме впечатли мръсотията тук…или просто Китай се променя и то към добро.
Има си разбира се и супер странни за нашите очи неща . Например стоящи на всеки пешеходен светофар униформени китайци с червено знаменце, които работят като …светофар! Като светне зелено те надуват свирката и мятат знаменцето докато пешеходците пресичат. Не е ясно защо тези хора са там, въпреки наличието на прекрасни големи светофари!
Другото, което прави впечатление е, че в техните очи ние изглеждаме супер странно, особено косите ни, които са различни цветове. За китайците, които не са напускали Китай – това си е истинска екзотика и като ходиш по улиците открито усещаш как те гледат и коментират. Хубавото е, че нищо не разбираш от езика им и няма как да знаеш дали те харесват или не! Но две руси колежки твърдят, че за китайците русото е нещо много страшно и непознато. На няколко пъти са станали свидетели на китайци, които като ги видят буквално зяпват срещу тях, а една жена така се е уплашила, че чак си е плюла в пазвата! Друго, което ми направи впечатление, че не виждам никакви дебели хора – търся даже целенасочено и не виждам. И в мен се заражда въпроса – при условие, че храната им е изключително тежка, пържена и смесена как така те са слаби? Може би отговорът е, че не консумират сол?
И така бързо излетяха няколкото часа за почивка и се запътихме пеша към залата. Домакините се бяха постарали много с украсата, най- вероятно не заради нас, а заради това, че концертът щеше да бъде посетен от местните политици и кмета на този малък град – само 12 милиона население!
Направихме една репетиция, за да достигнем до перфектността и в 19.30 започнахме концерта. Тук е мястото да споделя, че публиката в Китай е меко казано странна за нас. По време на концерта много от китайците са с телефони в ръце и правят видеозаписи. Звънят мобилни, други си говорят, когато свършим след всяко парче да свирим и очакваме аплаузи те очакват нещо от нас и се получава една конфузна ситуация на различните култури, с която досега аз лично не съм се сблъсквала. Когато обаче на видеостена има китайски йероглифи и най-вероятно пише кога трябва да пляскат, всички пляскат с голям ентусиазъм. Но това, че не пляскат, въобще не означава, че не ни харесват. Просто те не познават нашите поведенчески навици. Това е и причината да запомним и днешния ден. След един прекрасен концерт, в който изсвирихме всичките си бисове и вече нямаше какво друго да правим на сцената, а и след като и публиката спря да пляска оркестъра напусна сцената – нещо съвсем нормално и логично. Но местната организаторка, известна още с прякора Жената Дракон заради необуздания си характер, искаше да свирим още (след час и половина концерт без пауза, изсвирени няколко биса и публика, която спря да пляска). Това разбира се нямаше как да се случи и тя тотално побесня – започнаха се едни крясъци китайски, едни чудесии, разправии с другите китайки (нашите организатори от агенцията, които са изключително мили момичета). Една много грозна картинка, която стана още по- грозна когато въпросната китайска “дама” вместо да се успокои започна да хвърля столове по другите момичета. Тези действия се случваха след като публиката отдавна си беше тръгнала и ние от оркестъра също гледахме да се изнесем, за да не ставаме свидетели на това… Отивайки обаче в хотела в ресторанта на вечеря, независимо от нашето приповдигнато настроение по случай хубавия концерт и Стефановден, Дракона се появи, седна сама на маса да яде и както си ядеше така изведнъж скочи и отново започна да крещи нечленоразделно към момичетата, но и към нашия прекрасен концертмайстор и диригента. И така около 10 -15 минути търпение до момента, в който чашата наистина преля и нашия концертмайстор се изправи срещу нея. Сблъсъка на две тотално различни култури и една изключително достойна постъпка на единственото име, което ще споменавам тук – Мичо Димитров! И в тази нажежена обстановка, в която никой не знаеше как е най- правилно да се реагира изведнъж се появи един таблет, на който звучеше народна музика, всички наскачаха и се изви едно хоро от сърце, включиха се и китайци, охраната на хотела веднага се появи с телефоните да ни снимат, Дракона онемя, през това време едно от момчетата от оркестъра, който пее фантастично народни песни изви глас вместо таблета, запя друга народна песен, който я знаеше също пееше и така 10 минути – пълна промяна на обстановката. Преди това буквално бяхме пред война с КитайJ След хорото един от оркестрантите се жертва и отиде да успокои и без това обезоръжения Дракон с прегръдки и целувки и тя “Дракона” буквално се разтопи, даже се усмихна!!! Такива чудеса не се случват всеки ден, в такива моменти разбираш силата на нашия фолклор и единственото нещо май, което все още може да ни обединява в трудни моменти! Мдаааа….определено този ден ще бъде запомнен!
28.12. – Прекалено прекрасен ден!
Сутринта в 9 часа потеглихме към следващия град с автобус. Пътуването беше около 4 часа. Пристигнахме в хотела точно за обяд. Поредния страхотен хотел, но истинската изненада ни очакваше в ресторанта. Обяда беше превъзходен – такова изобилие на морски деликатеси от знайни и незнайни риби, миди, калмари, раци, стриди, всички видове друго месо плюс всякакви китайски чудатости не съм виждала през живота си. Имаше включително и скара бар, където ти приготвят на място каквото си избереш – стриди, октоподчета, калмари, шишчета и т.н. Всичко, което опитах беше превъзходно на вкус. След такъв обяд няма как да не направим и един още по-прекрасен концерт. Жената Дракон, осъзнала безумното си поведение ( дали го е осъзнала или не?) и организатор на концертите ни в тази провинция искаше да се извини на всички по този начин. Този хотел и обяда и вечерята ще се помнят мисля цял живот от всички, които присъствахме!
Но и китайците ще запомнят този концерт, който ние им подарихме. Не знам дали на видеостените им пишеше кога да пляскат и кога е края на концерта, но публиката този път беше изключително адекватна. Когато засвирихме китайските им хитове буквално обстановката се променяше. На една песен “ I love China”, която явно е най-известната тук, публиката светна фенерчетата на телефоните и в залата беше истинска магия! Българо-китайска магия! Този път, след изсвирените бисове се знаеше,че това е края на концерта. Драконът беше много доволен, а публиката дойде на сцената за автографи и снимки с нас за спомен. Изключително са мили китайците когато наистина те харесват. Такъв успех трябваше да завърши разбира се… отново в ресторанта на хотела с превъзходна вечеря от морски дарове. Имахме и рожденичка – нашата солистка. Изведнъж угасиха лампите в ресторанта и поредната прекрасна изненада – огромна богато украсена торта, поръчана от нашите мили домакини. След Happy Birthday последва и “Многоя лета”. Тортата беше разрязана, рожденичката ни разплакана от щастие и с препълнени стомаси и сърца се отправихме към стаите, защото имахме отново броени часове сън.
29.12. – Дните започват да се сливат
Днес денят започна много рано. Натоварихме се на автобусите и потеглихме. Имахме доста часове на автобусните седалки, настаняване в 2 хотела за 1 ден и разбира се – концерт. Защо 2 хотела? Това не ми се е случвало никога за 23 години по турнета. Защото организаторите ни са помислили за нас – да обядваме и да си починем за няколко часа преди концерта ни, да се приготвим и отново да потеглим към залата, тъй като разстоянията са изключително големи. Концертът разбира се отново мина с голям успех и след това отново ни заведоха на вечеря и продължихме още 2 часа към другия хотел. Към полунощ вече бяхме в новите стаи на втория хотел, където единственото, с което ще го запомня беше стайната температура от 16 градуса . Така или иначе бяхме толкова изморени, че се консервирахме под завивките да съберем сили за следващото приключение – полет рано сутринта към Вухан!
Следва продължение…
