„Стремеж към проникване“ – един стремеж към стремеж към проникване в новото, в непознатото, в непроученото, в нетленното и вечното. С това заглавие беше наименувал своята изложба, с която отбеляза и 55-я си рожден ден Жорж Трак. Личният празник се оказа прекрасен повод, за да могат всички, които се интересуват от творчеството на Жорж Трак, а и тези, за които то още не е напълно познато, да се докоснат до него. Творецът представи най-новите си търсения в областта на мозайката от стъкло. Изключително ефирните и и нежни творения на Жорж сякаш ни разкриват символа на кръговрата на живота, с неговите цветове, звуци, ритми, аромати и усещания. Не мисля, че има по-подходящи думи, които да представят творчеството на Жорж Трак от тези, с които изказа своята благодарност за дългогодишното им приятелство и преклонението си пред таланта на художника изтъкнатата наша кинорежисьорка, поетеса и белетристка Мая Вапцарова. „Жоро е творецът, който се опитва да нарисува времето. А то се представя само с движение. Където няма движение, няма и време. Днешният Жоро и отдавнашният Жоро – това са двама души. Времената се менят и ние се меним с тях. Но той с математическа точност си дава сметка, че колкото нощта е по-тъмна, толкова звездите са по-ярки. Бог е дал на хората изкуството, а дяволът – художниците, поетите, режисьорите…Човекът по своята природа е винаги художник. В тамните и объркани моменти на нашето съвремие, Жоро настойчиво се опитва навсякъде да внесе красота. Той има вродена способност да разпределя нещата в пространството и времето. Пропорцията се намира не само в мерките и числата, но още в звуците, тежестите, времената, местата и във всякаква форма на енергията. Изкуството е самата истина. Формата е самата плът на мисълта, както мисълта е душата на формата – нейният живот във всичко онова, което авторът твори. А въображението му е окото на душата. Самият Жоро принадлежи на изкуството, но произведението му никога не му е принадлежало. Мисията на творбите му е мисия на чувство и любов.Неговото изкуство съществува, за да не загинем ние от истината, която ни заобикаля. Красотата в тези произведения прилича на планински въздух: Когато го достигнеш, не ти остава нищо друго, освен да продължиш нататък. Скритата Жорова хармония струва повече от видимата.“
Прекрасна беше вечерта, в която близки, приятели и почитатели идваха да поздравят един от достойните пловдивски творци. Жорж дълго посрещаше гостите, които искаха да разгледат изложбата, събрала най-ярките творби на художника за период от 40 години. На тържеството присъстваше огромна част от творческата гилдия и културния елит в Града под тепетата. Цветята и подаръците бяха десетки, усмивките и приповдигнатото настроение съпътстваха празника. А за вълшебната атмосфера допринесе и изпълнението на прекрасния пловдивски кларнетист Илиян Илиев и неговата любима, мецосапраното Мичико Дате, които отправиха специален поздрав към рожденика и неговите гости.
В Пловдив вече се очерта тенденцията да се показват изложби на творци от световна величина. Такъв творец, който съвсем на скоро представи творбите си за първи път пред пловдивска публика е Рени Хаим, която представи своите последни търсения в галерия „Червеното пони“.
Рени Хаим, която е завършила текстилен дизайн доказва себе си не само в дизайна и текстила, а и в живописта, е работила дълги години в Ню Йорк и Лос Анжелис /САЩ/ и прави редица успешни самостоятелни изложби. На изложбата си в Пловдив тя представя изключително ефектни живописна пана. Техниката, която е избрала, за да създаде ефирните дантелени фирми е специфична и е откритие на авторката. Тя нанася акрилната боя върху плексигласови повърхности с изключителна прецизност, за да постигне ефектът на съвършенство. Дали наподобяващи структурата на ДНК, носеща наследствената информация на живота или ефирността и изяществото на калоферската дантела, картините на Рени никога няма да ви оставят без размисъл. Освен естетическото чувство и великолепния колорит, творбите сякаш ни въвличат в динамичната спирала на живота. „Разликата между кавалетната живопис и модерното изкуство е, че последното не се ограничава с формата, а е безкрайно. Това се форми, които колкото и да ги повтаряш и да ги продължаваш, те носят своя смисъл и изграждат цялото“, обяснява Рени Хаим.
Един от най-великолепните съвременни български автори също направи подарък на Пловдив с изложбата си. Свилен Блажев показва изложбата си „Обекти“ новото пространство на галерия „Люнион“. Блажев също изненада почитателите си с нови концепции и търсения. „Обектите“ му са по-скоро арт инсталации, в които той е използвал кръга като символ на вечността. Материалите, които той използва са далеч от традиционните но ефектът им е поразителен. Това са творби, носещи носталгичния привкус на детството.
Колоритът е есенен и ни пренася в родната къща, в която ни чака и ароматът на презряла смокиня, и топлата усмивка на баба, и приятелската прегръдка на дядо. Свилен Блажев отново демонстрира и класа и вкус, на които можем само да се възхищаваме.
През изминалата седмица бях гост и на една силна изложба, реализирана на необичайно място. Михаил Лалов показа своите мащабни творби в шоурума на известна малка товарни автомобили. Провокиран от пътешествието, на което човек посещава живота си, Лалов ни развежда из душевните си лабиринти, из местата, на които е изживял своите емоционални трепети и местата, за които мечтае.
