В навечерието на светлите Великденски празници, повечето пловдивските галерии подредиха прекрасни изложби.
В галерия „ Аспект“ своя самостоятелна изложба представя Владимир Запрянов. Дванадесет акварела и дванадесет живописни творби са обединени под надслова „Поглед нагоре“.
Владо Запрянов признава, че провокацията за този цикъл възниква по време на живописен пленер в Хасковски минерални бани и досегът му с местният природен феномен от мегалитни скали, които го пленяват със своята монументалност и връзка с космоса. „Разположени на високо, в планините, те предизвикват човек да погледне нагоре, да се извиси към духовното, а не да гледа в краката си към делничното и злободневното, обяснява авторът и продължава: „А защо акварел? Това е трудна техника, но реших да се върна към нея след години, първата ми изложба беше акварели… Дава ми свобода, предизвиква ме… Тези акварели не са чисто абстрактни и фриволни, а по-скоро съм търсил пейзажа, конкретиката. В изложбата ще видите една тема, разрабатена с две различни техники.”
По време на Страстната седмица в галерия „Възраждане“ беше открита изложба със скулптури и релефи на Димитър Рашков.
Приятелите и почитателите на Рашков ще го видят в нова светлина. В експозицията преобладават бронзови релефи, обрамчени в прозоречното пространство на стари черчевета. Ефектът е поразителен, защото се създава впечатление, сякаш човек гледа едновременно и отвън и вътре в пространството. В изложбата „участват“ и познатите ни Рашкови персонажи – фигури на скитници, просяци, улични свирачи.
Петър Мичев-Педро гостува на галерия „Дяков“ с нежна изложба . Художникът е популярен с интересния си стил, който клони към сецесиона, но картините му стоят като фрески и икони с изключително космополитно и безгранично звучене. Образите в картините му са по-близки до изображенията на мадони от френския или италианския ренесанс, но те носят и нотки от източното индийско внушение и стилистика. Художникът разкрива своите чувства и емоции чрез характерна свежа тоналност, а жената, която е главен персонаж в платната му, е изключително фина, нежна, чувствена и ефирна.
В галерия „Резонанс“ ще можете да видите една коренно различна по стилистика и внушение изложба. Феникс Върбанов е роден в София, но изучава тънкостите на изящните изкуства в Китай. Творецът е обсебен от китайските материали, чрез които съгражда наново пъпната връв към майчините си корени. Отпечатването на различни повърхности, снемането на релефи, където тънката китайска хартия е способна да улови и най-малкото трептене, мачкането, нанасянето на туш и изглаждането при подлепването на хартията играят водеща роля. За изложбата в галерия „Резонанс“ Феникс Върбанов представя работи от различни периоди, но преобладават тези, правени през последните две години. Неслучайно тя е назована „Следи по пътя“, защото това са изповеди за случващото се по Пътя, мигове на искряща радост, но и мигове на непоносимо бреме, експлозии на чувства и мощни движения на четката, победа на вечното над случващото се, на шепота над вика.
В галерията на Дружеството на пловдивските художници беше открита традиционната пролетна изложба под надслов „Цветове“. Наистина цветна и многообразна експозиция, която представят членовете на едно от най-старите творчески обединения в страната.
Градската художествена галерия в Пловдив показа на пловдивчани и гостите на града няколко изключителни колекционерски изложби. Експозицията „Голото мъжко тяло“ е подредена в къщата с постоянната експозиция на Енчо Пиронков в Стария град. Кураторите от Софийска градска художествена галерия Аделина Филева, Рамона Димова и Пламен Петров събират и показват представителна сбирка, чийто сюжет е голото мъжко тяло. Според Пламен Петров, който откри изложбата в Пловдив, едва ли са повече от 300 произведенията за периода от средата на 20-ти век до днес, които в които е разработена тази тема. Картините в изложбата са притежание на частни колекционери, които са ги предоставили за пътуващата експозиция. До 24 април посетителите могат да видят живопис, рисунка и скулптура не само на знакови имена в историята на българското изкуство, но и на незаслужено позабравени или неизвестни за широката зрителска публика творци.
Вторият етаж на Залите за временни експозиции на ул.“Княз Александър I“№15 са приютили изложба на художника символист Георги Машев (1887-1946). Той е определян като родоначалник на диаболистичната тематика в изобразителното изкуство у нас. Георги Машев открива своите сюжети в народните предания, търси приказното и мистичното в българската история. Разтърсен от дехуманизиращата жестокост на Първата световна война, в която участва като военен художник, застигнат и от лични нещастия, творецът трансформира преживяванията си в характерна демонична образност и артистична експресия. Личното му приятелство с Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Теодор Траянов, Николай Райнов допълва и оформя уникалния му художествен мироглед. Писателят Константин Константинов пише за „В младата история на българското изобразително изкуство Георги Машев се отделя рязко от другите, неочакван и своеобразен… Днес малцина го знаят. Ала по-късно към това усамотено убежище, край което минава пътят на българското изобразително изкуство, ще се върнат, уверен съм, не един от младите, като към изходна точка, установена от първия български визионер в живописта.“
Първият етаж на галерията също представя един от изключителен български художник, но малко познат на българската публика, защото създава творчеството си основно в емиграция. Творбите на Марко Хаджиколев, които могат да видят посетителите на галерията, са предоставени от негови колекционери и близки във Виена, където той живее и твори 42 години до смъртта си.
Ето какво каза в словото си при откриване на изложбата един най-ревностните почитатели на творчеството на Марко Хаджиколев – колекционерът Димитър Инджов: Изложбата на художника Марко Хаджиколев не е една от многото. Тя не е поредната рутинна експозиция.Тя е една изповед. Плод на един 80 годишен човешки живот, преминал през различните превратности пред които ни изправя съдбата. Роден на 20.08.1924 г. в Александропулис – Гърция, в семейството на крайно бедни хора. От 4 годишен живее в Пловдив. Завършва Художествена Академия през 1957 г. при един от най-големите в българската пластическа култура – проф. Илия Бешков. Срещата със скулптура Александър Гигов, който е задържан в лагера “Белене” през 1960 г. се оказва съдбовна за Марко. Научавайки от своя приятел, че името му е в списък на обречени, поради различните политически възгледи, които изповядва, Марко заминава за Виена и се записва студент в Академията на изкуството.
С безспорния си талант спечелва стипендия, която му позволява да следва в Академията и да се установи във Виена. Там и остава – 42 години. Две хиляди и втора година е паметна за автора- той прави първата си и единствена, самостоятелна изложба в България и то ретроспективна. Естествено избира Пловдив – градът, който не спира да обича през целия си живот. Марко Хаджиколев твори основно в областта на рисунката, живопис работи рядко, има опити и в плаката. Използва широк регистър от техники – перо, молив, въглен, креда, флумастер, туш лави, пастел, четка, смесена техника, акрил, акварел, по- рядко масло или темпера. Тематичният спектър на творчеството му се отличава с голямо разнообразие и вариативност изразени в цикли: “Лагерите на тоталитаризма”, “Еротика”, “Младостта на Стария град”, “Кубистични портрети и фигурални композиции”, “Човешки характери”, “Човешки състояния”, “Настроения и размисли”, “Човешкото тяло” с особени предпочитания към женското и др.
Работите на Марко Хаджиколев се характеризират с изключителна изразителност, въздействие, силна кондензираност на идейно и емоционално съдържание. Те притежават пластически, композиционни и технически достойнства. Автора се радва на завидна зрителна памет и натурна наблюдателност. Рисунката, която е основно изразно средство в пластическото му творчество е самостоятелна, жива, динамична. Художника рисува от натура и по въображение. Независимо дали майсторски използва линеарната трактовка, изразителността на петното, мащабността на четката, щриха, лаконичността на контура с флумастер, прецизното щудиране, рисунките му са носители на експресивна сила, интимни откровения, философски размисли и обобщения. В създаването на образи и идеи посредством бялото и черното, тяхното различно съпоставяне, балансиране или степенуване, намирането на точния ракурс, постигане на кубистичен ефект чрез въздействието на конструкцията на формите, пластичната изобретателност, детайлната изработка, акцентирането, невероятното въздействие, въпреки привидно по-ограничените средства на рисунката , проличава школата на големия майстор на рисунката Илия Бешков. Но в никакъв случай не става реч за епигонство. Напротив – Марко Хаджиколев е съумял да се развие като самобитен творец и избягвайки от занаятчийското отношение към рисунката, чрез търсенията, мъките, радостите, лутанията си, бесовете и изкушенията през всичките тези години да достигне до по-голяма чувствителност на духа и да го претвори в творчеството си.
