Пиесата „Великденско вино“ от Константин Илиев е сред най-новите заглавия в афиша на Драматичен театър – Пловдив. Постановката е дипломна работа на режисьора Никола Стоянов, сценографията и костюмите са на Тодор Киряков, а музиката е дело на Стефан Вълдобрев. В спектакъла участват актьорите Христо Пъдев и Троян Гогов.
Пиесата поставя въпроси за истината и митовете в нашата история, за предателството, за чувството на вина и разкрива гледната точка на поп Кръстю за случилото се при залавянето на Левски.
Христо Пъдев изгражда образ, който е раздиран от стремежа и страха, за срещата с Бога и чувството за вина. Един образ, който е нужен на българина, не само защото попива вината около погубването на Васил Левски, а и защото персонифицира предателството изобщо. Името на Кръстю Никифоров се е превърнало в нашенския синоним на предател, така както библейският Юда е предател в общочовешки план. Но омърсеният поп е необходим на българина, за да очисти чернилката на греха, натрупана в подмолите на душата му.
Константин Илиев, който присъства на представлението в Пловдив, сподели, че е доволен от трактовката на младия екип и е приятно изненадан от решението за включване на образа на Немия Гочо в пиесата. В ролята без думи, но със силно сценично присъствие, се справи чудесно актьорът Троян Гогов.
Публикувам и едно интервю, което големият български драматург Константин Илиев даде за europlovdiv.com преди време, когато беше представена книгата му „Великденско вино и Франкенщайн“: „След като излезе моята пиеса, установих с огромна изненада, че се пишат неща и се градят аргументи претендиращи за нов поглед върху проблема за заявяването на Васил Левски и предателството на поп Кръстю, които за мое велико учудване са взети от пиесата, а тя е художествена измислица!”, каза големият български писател и драматург Константин Илиев. Писателят заяви, че в неговата пиеса поп Кръстю е само един литературен герой и да се градят каквито и да било исторически хипотези върху него е напълно несъстоятелно.
„Едно от последните фрапиращи „исторически” манипулации е прехвърляне на вината за залавянето на Апостола върху Марин Поплуканов и аналогията, която се търси в несъществуващото му родство с Андрей Луканов”, каза още авторът. Илиев сподели, че модерните напоследък хипотези, че видите ли Васил Левски е заловен поради някаква негова немарливост също са напълно неверни. „Истината около залавянето на Дякона едва ли ще излезе някого на яве, защото няма никакви доказателства, но има доста сериозни улики в посока на извършеното предателство. Но независимо, че в моята пиеса „Великденско вино” поп Кръстю е централно действащо лице, тя е посветена на Левски. След дългогодишни битки, мостът, на който е станало залавяне на Васил Левски в Ловеч е превърнат в историческото място, което с право може да се нарече „Къкринската Голгота”, каза драматургът.
Книгата „Великденско вино и Франкенщайн“ не е роман, а сборник от различни текстове. В нея, читателите ще могат както да прочетат самата пиеса „Великденско вино”, така и да видят интервюта и статии по този въпрос, както и изследване, което е в духа на историческото писане с позоваване на документи, факти и цитати.
