Интервю с Божидар Братоев – цигулка и Валентина Гюлева – пиано
Виртуозните изпълнители Божидар Братоев – цигулка и Валентина Гюлева – пиано ще изнесат своя първи концерт пред пловдивска публика. Това ще се случи на 24 ноември в залата на Културен център „Тракарт“.
Ден преди концерта те разказаха специално за читателите на europlovdiv.com както за съвместната си дейност, така и за живота и творчеството си до момента.
- Какво би събра като творческо дуо?
Божидар Братоев:
- Чудя се да разказвам ли цялата част от историята? Е, добре, ще кажа най-основното. С Валя се познаваме от петдесет години, когато заедно бяхме студенти в Консерваторията в София. След това изгубихме следите си, защото моята кариера се разви в чужбина. Малко в бивша Югославия и много във Франция.Тук трябва да призная, че във Франция живях по-дълго, отколкото в България. В България съм бил 23 години, докато във Франция – 35. В онези години всеки от нас е тръгнал по своя път, но преди около 5 години отново, благодарение на интернет, отново се срещнахме. Всичко стана случайно, благодарение на едно кратко поздравление за рожден ден. Това беше и периодът, в който започнах да си идвам и за по-дълго в България, защото се пенсионирах. В началото просто решихме да посвирим заедно, почти на шега, а след това дойде и идеята, че можем да направим това и пред публика. И така, преди четири години се оказа, че можем да изнасяме концерти, защото имаше заинтересовани организатори, които ни канеха. Тогава започнахме да концертираме в България и обиколихме градове, като разбира се, стартирахме в родния град на Валя – Асеновград. След това Мотана, София, Добрич, Кюстендил и много други. По този начин нашата концертна дейност се разви. Наистина, никой от нас не е очаквал, че след толкова години ние ще се съберем. Но ето, това се случи и в момента нашият живот се разделя между три места – Франция, София и Пловдив.
- А как подбрахте репертоара?
- Тръгнахме с една програма, съставена от Моцарт, Бетовен и Григ, а след това си казахме, защо да не направим концерт от три шедьовъра на романтичната музика – Шуман, Брамс и Франк. И, дори малко неочаквано за нас, публиката прие това много радушно. Не искам да крия, че имахме известни притеснения, защото това е романтична музика, основно сонати, и се тревожехме да не се окажат малко скучни за новата публика. Но се оказа, че хората с голямо удоволствие слушат именно тази музика. При гостуването ни в Гоце Делчев, където в залата имаше само млади хора, се опасявахме, че публиката няма да прояви интерес и ще започне да напуска залата след 10-15 минути. Колко приятно бяхме изненадани, когато всички оставаха до края и изслушаха с нескрит интерес концерта.
- Това ме подсеща за едно ваше интервю, в което казвате, че сте били на концерт в Косово, където в залата е имало 200 войника и когато сте ги запитали дали са слушали класическа музика, а те са отговорили отрицателно, вие сте им разрешил да напуснат залата веднага, когато спре да им бъде интересно, но на финала сте установил, че само трима от тях са излезли преждевременно.
- Точно така. Това е още един от тези случаи, който е много показателен, че класическата музика не е недостъпна за хората. Случвало ми се да свиря пред неподготвена публика, но това беше най-фрапантният пример. Тук беше по-особено, защото трябваше да свиря не Шуман или Брамс, или Моцарт, а Равел и Шусон – френски импресионисти. И то пред войници косовари, които никога не са слушали класическа музика.Този случай е показателен за това, че хубавата музика, хваща човека за сърцето, стисва го и здраво го държи завинаги. В това съм убеден!
- А с какво ви въздейства нашият град?
- Аз вече станах половин пловдивчанин. И няма да скрия, че много обичам този град. И като гледам този музей /Културен център „Тракарт“/, разбирам защо вече втори път избират Пловдив за столица на културата в Европа, като сега е титуляр. Аз имах щастие до да свиря и първият път, когато Пловдив беше съпътстваща столица на културата през 1999 година. В момента, в който погледне тези старини, тези огромни плочи, по които са ходели и римляни, и траки, и прабългари, човек не може да не се развълнува и да не каже, че ние сме една велика страна. Имали сме и все още имаме нещо, което е изключително ценно не само за нас, а и за света. Тук акустиката е перфектна и си давам сметка, че може да се дължи и на духовете, които обитават това място. Това са духовете на нашите предци. Това място е магическо и трябва да бъде посетено от всички, като започнем от учениците и учителите, та до обикновените хора. Защото в този момент те ясно ще си дадат сметка, че ние сме били нещо голямо и все още бихме могли да бъдем.
- Водещата роля е на пианото или на цигулката ли е във вашето дуо?
Валентина:
- Те са равноправни партньори, а кой ще тръгне пръв зависи от това, какво е написал композиторът. В някои от частите започва пианото, а след това го следва цигулката, но, например в много трудната втора част на концерта от Шуман е обратното.
Божидар Братоев:
- Някои произведения са написани за пиано и цигулка, но има други, които са писани за цигулка и пиано. Сонатата на Брамс, която ние ще изсвирим, е написана за пиано и цигулка, защото в първата и втората част пианото излага музикалната мисъл, а цигулката я повтаря. Докато при Шуман не е така. Там основата я слага цигулката, а после започва един диалог между пианото и цигулката. И това е така, защото Шуман е бил влюбен в своята съпруга Клара, която е била една от най-големите пианисти на своето време. Той е писал музиката си за нея.
Валентина:
- На музиканта му става по-лесно, когато има партньор. Тогава се съединяват две мисли, две състояния, които са устремени към едно и става много красиво.
Божидар:
- Когато хората работят в синхрон се получава една осмоза, едно съединение между две музикални личности, ката всеки един от своя страна добавя и обогатява другия, а и музикалната мисъл на композитора. Защото всеки един от нас повтаря музикалната мисъл на композитора, но ние трябва да я обогатим и да прибавим нещо от себе си, от своята емоция. Изпълнението не е формална интерпретация на нещо вече написано. Ние непременно трябва да добавим от себе си, от своята емоция и своите чувства, за да се получи добре.
- Може би това е „любов“ в широкия смисъл на думата?
Валя:
- По повод на любовта искам да кажа, че двете сонати на Шуман и на Франк, които ще свирим тази вечер в Пловдив, са много директно свързани с любовта. Освен, че две от сонатите на Шуман са свързани с любовта му към неговата съпруга Клара Вик, третата е сватбен подарък. Написана е от Франк за негов колега, Йожен Изаи, който е бил прочут цигулар на своето време. Франк я написва и му я подарява два дни преди сватбата. И той до такава степен я харесва, че я научава и я изсвирва не само на сватбеното си тържество, но тя трайно присъства във всяка негова програма. Изаи е един от най-известните цигулари на 19 и 20 век и тази соната става нещо като негова запазена марка, шлагер. Има и една деликатна подробност, защото Йожен Изаи е бил любовник на белгийската кралица Елизабет II. Тя също е свирела на цигулка, макар и аматьорски. Под негово влияние тя създава и прочутия конкурс за пианисти и цигулари „Кралица Елизабет“. На този конкурс са се изявявали всички прочути пианисти и цигулари, които са свирели и свирят по света. Всички от тях са лауреати и имат първи награди. Ние също имаме една знаменита цигуларка, която е лауреат на този конкурс и това е Стойка Миланова. Това е и най-голямата постижение на български цигулар, освен наградата на моя професор – Емил Камиларов, който е лауреат на конкурса „Паганани“. И наистина, всичко е свързано с любов.
- С какво е свързано бъдещето ви? С Франция или България?
Божидар:
- На 18 декември ще свиря в София в зала България. С един колега органист ще предложим една много оригинална предколедна програма за орган и цигулка. Ще изсвирим две произведения, които са изключително интересни. В програмата разбира се е включен Бах, но ще представим и един концерт за цигулка и орган от един не особено известен руски композитор. Той е написал едно наистина омайващо произведение. След това имаме съвместен проект с Валя, който ще реализираме в Мюнхен и в Бордо.
- А замисляте ли се да се включите с концерт в програмата на Пловдив 2019, защото такива изпълнители като вас са изключително ценни за повдигане на имиджа на Европейската столица на културата и трябва да се гордее всяка нация ?
Божидар:
- Можете ли да си представите каква чест ще бъде за мен за втори път да участвам в това събитие. Разбира се, бих участвал с най-голямо удоволствие и дори бих довел мои колеги от Монако, за да направим нещо на този голям форум.
- Пловдивската публика винаги е подготвена и съм убедена, че на концерта ще дойдат хора, които обичат и се интересуват от класическа музика. Какво ще им кажете?
Божидар:
- Аз съм роден в София и може да се каже, че съм френски българин, но за мен Пловдив е естествената столица на България. Този град остава духовната столица на България. Искам да поканя всеки, който обича да слуша хубава музика, да заповяда на нашия концерт. Сигурен съм, че няма да остане разочарован.
Визитка:
Божидар Братоев е цигулар и диригент, роден в София. Завършва с отличен успех Музикалната гимназия – при Трендафил Миланов, и Българската държавна консерватория – в класа на проф. Емил Камиларов и Дина Шнайдерман. През 1968 г. е семинарист при Леонид Коган в Охрид, а през 1975 г. специализира в Петербургската (Ленинградската) консерватория при известния цигулар и педагог проф. Михаил Вайман.
Като член, а по-късно и един от солистите на Българския камерен оркестър (1967–1970 г.) гастролира с Камиларов и Шнайдерман в много европейски страни.
От 1970 до 1983 г. е концертмайстор на Камерния оркестър на РТВ Скопие, с който като солист интерпретира и записва многобройни произведения. Същевременно работи и като асистент на чешкия диригент Олдржих Пипек, а след неговата смърт през 1979 г. продължава да дирижира оркестъра. Паралелно концертира и със симфоничните оркестри на Белград, Любляна, Нови Сад, Скопие.
От 1983 г. Божидар Братоев живее във Франция. Най-напред е концертмайстор на Овернският камерен оркестър в Клермон Феран, а през 1986 г. след спечелен конкурс е назначен за музикален директор, солист и концертмайстор на Националния камерен оркестър от Тулуза, с който постига многобройни успехи, между които „Златен лазер“ на Френската академия за компакт диска „Бритън“. За Радио “Франс Мюзик“ реализира многобройни записи от световната музикална съкровищница.
Понастоящем работи в Монако, където води престижния клавирен квинтет „ПРО АРТЕ“ от Монте Карло, с който гастролира в Париж, Ню Йорк, Вашингтон, Монреал, Рио де Жанейро, Сан Пауло, Бразилия, Дюселдорф, Атина, Истанбул, Анкара, Тел-Авив и др. Същевременно ръководи и камерния ансамбъл “АРТИС”, съставен от млади солисти и талантливи музиканти от Монако. Божидар Братоев е и професор в Музикалната академия “Принц Рение III” – Монако.
Валентина Гюлева завършва с отличие Музикалното училище в Пловдив и продължава своето обучение в Националната музикална академия в София, в класа по пиано на доц. Г. Белчева. Специализира в Руската Музикална Академия (Москва) при проф. Л. Булатова (пиано) и при проф. Ал. Алексеев (история на клавирното изкуство). Като солов и камерен изпълнител участвува в международни майсторски курсове (Ваймар, Прага). Изучава интерпретация на съвременна чешка музика при проф. Карел Яндера (Бърно).
Професионалната активност на Валентина Гюлева се осъществява в концертната, педагогическата и научно-изследователската област. Концертира като солов и камерен изпълнител, чийто репертоар включва произведения от всички епохи и стилове, и в който се акцентира върху творби на класическата музика, които рядко звучат на българска сцена. В него тя посвещава специално място на музиката на ХХ век и особено на българското творчество за пиано, реализирайки първите за България изпълнения на редица произведения от европейски и български композитори. Публикува редица научни изследвания в областта на интерпретацията, клавирната педагогика и историята на пианото, сред които две монографии: „Листа от албума – изпълнителски ракурси към клавирното творчество на Николай Стойков” и „За явните и тайни послания на токатите за клавир от Й. С. Бах“.
В програмата:
Шуман, Брамс, Франк
Камерна зала „Тракарт“
Вход свободен
