Днес е денят на лятното слънцестоене, предвестник на дългоочакваното лято, заредено с нова енергия, емоции и надежди. Това е най-дългият ден и най-късата нощ през годината. От времето на Лятното слънцестоене слънцето започва да чезне. Пътешествието към Сезона на жътвата започва.
По целия свят, денят на лятното слънцестоене се отбелязва с различни празнични ритуали. В този ден се събират билки, плетат се венци и се правят магьоснически и лечебни ритуали, а с танци и огньове под открито небе се отбелязва връзката между човека, земята и слънцето.
В България подобен празник е Еньовден, който се чества на 24 юни. И той е тясно свързан с обичаите на много от славянските народи, с брането на билки и закичването на девойките с венци. Билките, брани на този ден, могат да лекуват всякакви болести, защото в тях е съсредоточена най-много от живителната слънчева енергия. Според християнската традиция, това е рожденият ден на Св. Йоан Кръстител.
В Скандинавските страни също отбелязват денят на лятното слънцестоене с един от най-тачените празници Мидсъмър. Той се празнува с много пъстри и атрактивни ритуали. Шведите танцуват около дървен кол, наречен Майско дърво ( Maypole ) украсен с цветята и венците, които младите момичета са свили от набраните от тях букети. Вечерта се палят огньове, които да пречистят хората. Има и много традиционна храна, музика, танци.
Денят на лятното слънцестоене е натоварен с много символика. Енергията на Слънцето – живителна, унищожителна и пречистваща, достига своя връх. Дали вярваме или не, това всеки си знае. Но има нещо в този така дълъг ден, нещо мистично. През този сезон може да видим красотата на живота, екстазът от страстта, възможностите за съзидание и изненадващата нежност на любовта. Защото това е страстта и любовта, която е карала човечеството да разбере някои от най-ценните си съкровища и най-крайните си посегателства.
