Имах удоволствието да посетя Дрезден и да почувствам енергията, която притежава този уникален, красив и магнетичен град, наричан не случайно „Флоренция на Елба“. И именно тази емоция, която ме вълнуваше в продължение на половин месец, реших да споделя, заедно с многото снимки, които направих там.
Дрезден – столица на провинция Саксония, красиво разположен на двата бряга на Елба, който притежава специфичен дух и атмосфера. Но тук има и нещо, което не може да не те „хване за гърлото“ и да не те развълнува. Защото се оказа, че Дрезден възкръсва от пепелта като птицата феникс, защото е град, помирил с историята и гледащ в бъдещето, въпреки превратностите на съдбата.
Известен е фактът, че градът е почти напълно унищожен по време на Втората световна война от бомбардировка на съюзническите самолети. Сринати със земята са стотици културни и исторически паметници и цели квартали, дадени са и десетки хиляди човешки жертви. Впечатляваща обаче е енергията и всеотдайността с която жителите на града се захващат да възстановят всичко. И в момента Дрезден е един блестящ град, възвърнал старата си слава.
Можете да му се полюбувате, ако гледате този клип направен от Пламен Трингов:
Изключително удоволствие е, човек да се разхожда из улиците в централната градска част, където буквално всеки камък има своята история. Забележително красиви са и кварталите, повечето от които имат типично немска строга красота на къщите в неокласически стил, баухаус, ампир или сецесион. Където фасадите на сградите излъчват и сурово великолепие и надменност, но и покоряват с изисканост и стил.
Невероятно красива е и река Елба, която се лениво протяга снагата си през града. В момента по нея плуват туристически корабчета, в които пъстри и шумни туристи щракат с апаратите си, на брега семейства са довели малките си деца на разходка или плаж, а някой влюбен младеж е направил огромно пясъчно сърце, с което изразява любовта си към красива девойка. Но реката не винаги е така благосклонна към хората. През пролетта на 2002 година, нивото на реката се покачва многократно и залива града, с което нанася огромни щети и отнема човешки животи. По този повод, на един от мостовете е поставена възпоменателна плоча и е отбелязано нивото, до което е стигнала реката.
Дрезден е много лесен за туристите, защото почти всички забележителности са разположени на пешеходно разстояние, а Елба е хубав ориентир за тези, които лесно губят посоката. Прекосявайки стария мост над Елба, стигаме до централната градска част, където са разположени повечето старинни сгради.
Още от далеч се виждат куполите на католическата църква „Хофкирхе“, величествения протестантския храм „Фрауенкирхе“ и приличащия на гигантска лимоноизтисквачка стъклен покрив на Художествената академия, бароковите форми на галерията Цвингер и Дрезденска опера.
„Фрауенкирхе” е призната за една от най-впечатляващите протестантски църкви в цяла Европа. Построена от Георг Бер, „Фрауенкирхе“ е завършена окончателно през 1743 г. Както повечето сгради тук и тази църква е била срината по време на бомбардировките, макар че в нея са се били приютили хиляди дрезденчани с надеждата да намерят спасение. Възстановена е в пълния си блясък и то благодарение на дарения от цял свят. Впечатляващо е, че при реставрацията са използвани част от материалите и останките на разрушения от бомбардировките храм, които с черния си цвят силно контрастират на новите бели камъни и напомнят за човешкото безумие.
„Кройцкирхе“ или „Църквата на кръста“ е главната протестантска църкви в Дрезден сполетяна от подобна не лека съдба. Възникнала още през 1168 година, тя е претърпяла множество реконструкции, защото три пъти е горяла и два пъти е разрушавана. Възстановена е само 10 години след бомбардировките през 1945 г. „Църквата на кръста“ има прекрасна архитектура, съчетание готически стил, късен барок и елементи на класицизъм. „Кройцкирхе“ е известна и с прочутия Дрезденски църковен хор на момчетата, които е един от най-старите в света. За приемствеността и поддържането на традицията на хора, говори паметника, намиращ се точно до един от входовете на храма. На фона на бронзовата скулптурна композиция, изобразяваща група хористи е застанало момче в цветна униформа, което изглежда съвсем реалистично и привлича туристите за снимка.
Католическият храм „Света троица“ е известен като „Хофкирхе“ или „Дворцовата църква“. Той е една от най-впечатляващите сгради на Дрезден, построен от италианският архитект Гаетано. След като е била почти напълно разрушена от бомбардировките, църквата е възстановена през 1979 година. Изключително зрелищна е отвън с пищен бароков стил и 78 уникални статуи на исторически и библейски фигури, които украсяват покрива и стените. Вътрешността на църквата пък впечатлява с изчистени обеми, величествени колони, високи тавани, огромен олтар, изработен от мрамор и позлатен бронз, над който се извисява картината на Антон Рафаел Менгс „Възнесение Христово“. На второто ниво на катедралата е разположен прекрасен орган, а в криптата на църквата са погребани 49 важни членове на семейството на саксонския крал Август Силни и в специална урна се съхранява сърцето му.
Носещ обаче най-голяма световна слава туристически обект безспорно е Цвингерът. Невероятно пленителен бароков изложбен комплекс, изграден по поръчка на Август Силни през 1732 година. Комплексът има шест павилиона, свързани с невероятно красиви галерии, обграждащи прекрасен парк с четири езера. До една от галериите има приказен фонтан, заобиколен от десетки прекрасни скулптори. Единият от входовeте на Цвингера се е превърнал в най-ярката му емблема, защото го е увенчала огромна златно-медна корона, която е дала и името му Kronentor. Крилото, където е разположена Дрезденската картинна галерия е издигнато в последствие. Строежът на сградата в неоренесансов стил започва през 1847 година от архитектът Земпер, чието дело е и Дрезденската опера, но конструкцията е завършена през 1855 година от архитекта Крюгер. В галерията могат да се видят едни от най-добрите и известни произведения на бележити световни майстори като Рафаело, Рубенс, Тициан, Вермеер, Ван Дайк, Рембранд. Тук е и забележителната творба на Рафаело „Сикстинската мадона“. Туристи от цял свят се стичат на това изключително красиво място. Тук срещнах дори будистки монаси, а като забавен елемент, който допълваше аристократичната атмосферата, беше срещата ми с дама облечена в кралски одежди, придружавана от „свита“ туристи.
Дрезденската опера, по-известна като Земпер опера, също е забележителна постройка, изградена в стила на късния италиански ренесанс. Тя с пълно право носи славата на един от най-красивите оперни театри в Европа. Интересно е, че в операта Земпер са се състояли премиерните представления на много от творбите на Рихард Вагнер, който идва в Дрезден година преди постройката да е окончателно завършена. На Театралния площад, през 1889 г. е поставена статуята на Саксонския крал Йохан, дело на скулптора Йохан Шилинг, който е и автор на композицията с Дионис и Ариадна на квадрига, теглена от четири пантери, увенчаваща покрива на операта.
Забележителен е и Дрезденският Кралски дворец, резиденция на корфюрста на Саксония и кралете до 1918 г. Резиденцията е една от най-старите сгради в града и събира в себе си различни архитектурни стилове. Красивата сграда, както и повечето от архитектурните забележителности на града, е била опожарявана и разрушавана многократно, но днес приютява една от най-богатите музейни сбирки под наименованието „Зелените сводове“.
Днес замъкът е дом на пет изключително богати музея, които пазят невероятно красиви произведения на изкуството, монети, оръжия, ориенталски предмети и съкровища на саксонските крале. Между вторите етажи на двореца и католическата катедрала е изграден колоритен дървен преход, по известен като „Мостът на въздишките“. 
От кулата с часовника „Хаусман“ се разкрива великолепна панорама към града. Цялата външна стена на бившата конюшня при двореца е заета от огромно пано с изображения на 35 владетели от династията на Ветините, управлявали Саксония в продължение на 800 години. Паното е известно с името „Поход на князете”, а процесията започваща с маркграф Конрад (XII в.) и завършва с Крал Георг (XX в.). Направено е от 23 000 порцеланови плочки, изработени в Кралската порцеланова манифактура на Дрезден. Първоначално картината е била изпълнена с техниката сграфито, но бързо била повредена от външните условия и трябвало да бъде подменена. Интересното е, че порцелановите плочки оцеляват след пожарите и бомбардировките през 1945 г., и много малка част от тях са подменени.
Конюшнята към Резиденцията се намира се зад стената с Похода на князете и в двора й са били провеждани рицарски турнири.
Успоредно на реката е разположено парковото пространство на Брюлската тераса, по известно като „Балконът на Европа“, което предлага изключителна гледка. Терасата на Брюл, която някога е била укрепление, сега представлява уникален архитектурен комплекс обкръжен от величествените здания на Художествената академия и музея Албертинум. Не могат да не ни впечатлят позлатените статуи над Дрезденската академия за изящни изкуства, която е и една от най-старите по рода си в Европа, създадена през 1764 г.
Кварталът, разположен от северната страна на реката, се нарича Нойщат и известен като артистичния квартал на града. Стотици малки магазинчета, ресторанти, които предлагат италианска, гръцка, турска, арменска и още много екзотични кухни, кафенета, галерии и магазини за сувенири, та дори и чилхаус магазини в които се продават наргилета и различни „развеселяващи“ субстанции, но само в рамките на закона. В пешеходната зона в началото моста, който свързва Нойщат с централната част е паметникът известен като Златният ездач, изобразяващ саксонския курфюрст и полски крал Фридрих Август I.
В града има изключително много красиви храмове, като църквата „Лукаскирхе“, в която се провеждат много симфонични концерти, заради прекрасната акустика на залата
и Гарнизонната църква „Свети Мартин“. Гарнизонната църква е построена за нуждите на дрезденския гарнизон и освен с впечатляващата си архитектура, е интересна с това, че е разделена на две – католическо и протестантско крило. В момента функционира само католическата част, а в църквата се съхраняват и куклите на Дрезденския куклен театър.
В близост до „Свети Мартин“ в Нойщат е Военноисторическият музей на Дрезден. В него са експонирани оръжия, военна техника и съоръжения от древността до днес. Към старата фасада на музея е интегрирано нови крило, което я прави изключително атрактивна, а гледката от върха е неповторима.
Забележителна е и сградата на Дрезденската синагога, макар, че тя се отличава с модерния си стил. Изградена е на мястото на старата синагога, която също е проектирана от Земпер, но разрушена през 1938 година по времето на така наречената „Кристална нощ“, с която се слага началото на активната фаза на холокоста в Германия. От старата синагога е останала единствено златната звезда на Давид, която е била спасена от пожарникар, а в момента стои на входа.
Главната търговска улица – Прагер щрасе е най-престижната улица в града, свързваща Централна гара със Стария пазар. Пешеходната зона е изпълнена с множество хотели, магазини, пейки и фонтани, а разходката ще ни отведе до площад „Altmarkt“, на който се провеждат различни събития като бирени фестивали, базари, джаз вечери и дори се играе плажен волейбол. 
Точно на такъв турнир станахме свидетели и ние.
Голяма част и от обществените сгради в Дрезден впечатляват с различни архитектурни стилове.
Кметството, което е увенчано с красива часовникова кула, а полицията наподобява стара бастилия с кули от страни. Не близо до центъра, но силно впечатляващо е присъствието на постройка, излязла сякаш току що от приказки Шехерезада, която привлича погледа с ориенталския си вид и минарето си. Оказва се, че това не е джамия, както биха си помислили повечето от нас, а бившата тютюнева фабрика, превърната днес в офис сграда Yenidze. Интересно е, че тази сграда е създадена от баджанака на Хитлер, архитекта Мартин Хамич. С ориенталския си купол и комин, приличащ на минаре, с украсата си от цветно стъкло по фасадата, постройката тотално контрастира с бароковите сгради в центъра на града и точно поради тази привлича неудържимо интереса на туристите. Разбира се, че и тази сграда е била силно повредена по време на войната, но в последствие реновирана, защото е изключителен архитектурен паметник. В предната „куполна част“ е ресторантът, който се оказа, че е най-високо разположената бирария в Дрезден. Той е отворен само през лятото.
Сред впечатляващите модерни сгради, създадени през последните години в Дрезден, може с право да наредим и търговския комплекс, наречен „Световен търговски център“. Цилиндричната стъклена конструкция е вписана перфектно сред околните сгради, без нито за миг да създава чувство за дисхармония. И точно в този модерен център е разположен макет на града, който показва на всички желаещи как ще са разрасне Дрезден в близките години. От макета можем само да се поучим как се преви перфектна градска планировка и се изгражда цялостна концепция за градоустройствен план.
Дрезден е забележителен и с многобройните зони със семейни градинки, в които има малки къщички заобиколени със зеленчукови и овощни градини и цветя, които току изникват насред строгата градска архитектура. В пълен противотежест на живота в бетонните сгради и сред асфалтовите настилки, тези Schrebergarten допринасят за хармонични междуличностни отношения и пряк контакт с природата. Прекрасни са и крайните квартали на Дрезден. Построени буквално сред нивята, спретнати къщи с китни дворове съжителстват с конни бази и еко хотелчета.
Вероятно нетипична за туристите дестинация са градските гробища, но в Дрезден те приличат по-скоро на красив парк, отколкото на последно убежище на телата ни. Входът на гробищния парк е сред най-добрите образци на монументалната италианска архитектура от 19 век, а погребалната зала е проектирана в неоренесансов стил, богато украсена с колони, арки и портици и орнаменти, декорирана с готически орнаменти и ангели. Сред вековните кленове и брястове, оформени в красиви алеи, се редуват надгробни паметници, голяма част от които са истински произведения на изкуството. Тук са погребани много и погрзвестни личности, като немския пионер авиатор Херман Раинхелт. Фотограф и художник, Райнхелт започва да се занимава с въздухоплаване и усъвършенства самолетния двигател, с който печели в множество състезания за далечни полети. В гробището има и мемориали в памет на жертвите, дадени по време на двете Световни войни. Върху големия каменен кръст са изписани началната и крайната дата на войните, а паметникът „Мир и надежда“ изобразява ранен човек, над когото е коленичил войник.
В околностите на града се намира и Кулата на Бисмарк. Подобни кули са изградени на много места в страната и имат типова архитектура. Монументът е превърнат в туристическа атракция. В кулата може да се влезе и да се човек да се изкачи до площадката на върха й, от където се разкрива изумителна гледка върху целия град.
Районът на Дрезден е известен и с производството на порцеланови изделия, познати на всички като майсенски порцелан. Още през 1708 г. в Дрезден за пръв път извън Китай е открита формулата за производство на порцелан, а през 1710 г. започва производство му в близкия да Дрезден град Майсен.
В Дрезден и околностите му има и множество замъци, които пленяват въображението с романтична нотка и разкази за живота реално съществуващи принцове и принцеси.
Ловният замък Морицбург е една от забележителностите, която не бива да бъде пропусната. Намира се в селището Моцрибург, отстоящо на 15 км. от Дрезден.
Замъкът е построен през 16 век като ловна хижа за херцога на Саксония Мориц. Изключително красивата барокова архитектура на замъка се вписва великолепно в заобикалящата го вековна гора и кристално чисто езеро, в което разбира се плуват прекрасни лебеди, патици и гнездят червеноклюни гмуркачи. Вътрешността на замъка също е впечатляваща. Почти всички помещения са облицовани с тапети от кожа, покрити със златен варак, върху които са изобразени различни ловни и библейски сцени.
Огромни салони и бални зали, съдове от най-фин китайски порцелан, прекрасни портрети на обитавалите замъка благородници и най-впечатляващите килими, които човек може да си представи, изработени от милиони разноцветни птичи перца, са гордостта на това изключително ефектно, красиво, пищно и царствено място. 
Дори и Атанас Далчев е бил пленен от красотата му, защото през 1976 написва стихотворението
„Ловният замък на Морицбург“
На Норберт Рандов
При входа по стените голи и студени
катереше се сякаш стадо от елени:
рога, еленови рога чак до тавана!
Подрънкваше от стъпките ни порцелана.
Редяха се салони мрачни и самотни
с тапет от кожа на убитите животни.
Тоз ден във този кралски замък на Саксония
си бяха дали среща всичките сезони.
И времето ежеминутно се менеше:
ако в единия прозорец сняг валеше,
във другия бе пролет, бляскаше тревата,
във третия пак мрак, и облаци, и вятър
лък правеше от дръжките на знамената.
Последна беше стаята на Колвиц Кете.
Излязохме. Видяхме слънцето да свети.
Реших да кръстя материала „Да съпреживееш Дрезден“, защото емоцията от пребиваването там е буквално като да се влюбиш от пръв поглед.
Ако всичко това е докоснало по някакъв начин и вас, не се колебайте да го посетите час по-скоро.
