Един от най-добрите български художници Андрей Даниел преди броени дни откри прекрасна изложба в пловдивската галерия „Дяков“. Проф. Андрей Даниел е родом от Русе, но е влюбен в с. Гинци и семейната къща там. Творец оценен за таланта си от публиката и специалистите у нас и зад граница. Даниел работи основно в областта на живописта и акварела, има реализирани стенописи и сценографски проекти в редица театри в София. Два пъти е представян в Националните есенни изложби в Пловдив – през 2005 г. и 2006 г., а в галерия „Дяков” е експонирал цикъл живописни платна „Спомени от Париж” през 1997г.
Този път в Пловдив, талантливият творец показва картини от три цикъла, коренно различни по своето внушение и изразност.
Изключително прям и отворен човек, любопитен към хората и имащ отношение към местата, които посещава, проф. Даниел беше така любезен не само да представи изложбата си специално за читателите на europlovdiv.com, а и да коментира причините за пропастта между конвенционалното изкуство и контракултурата, която шества из уличната среда в града под тепетата.
- Може да се каже, че изложбата ми е еклектичтна, защото в себе си съдържа картини от три цикъла. Едната група картини са натюрморти. В другата са представени градски архитектурни обекти. Третата група платна имат една малко необичайна за мен гледна точка, защото това е един своеобразен експеримент. Картините ми са опит да изобразя това, което всеки един от нас вижда, когато си затвори очите. Не във въображението. Когато си затвори очите, всеки от нас вижда една проекция на реалността. Представете си, че сте гледали към слънцето и затваряте за миг очите си. Веднага виждате една определена конфигурация от цвят, движение, форма… Това са едни реални изображения, които обаче приличат на абстрактни. Изложбата ми съдържа само 14 творби, но чрез тях зрителят може да се ориентира в различните посоки на творческите ми търсения.
- Да, всеки разбира и пречупва изкуството през собствената призма и всеки възприема нещата напълно индивидуално. Това най-вече важи за абстрактното изкуство.
- Абсолютно вярно и това всъщност е най-ценното на изкуството. Да провокира мисленето и възприятията.
- След като ни представихте изложбата, ми се иска да коментирате и една друга тема, която в последно време гравитира из творческите среди в града. Знаете, че Пловдив спечели кандидатурата за Европейска столица на културата през 2019 година, но това на практика, вместо да обедини творците, създаде конфликт между хората, които се занимават с класическо изкуство и модерните улични арт прояви. Какво е вашето мнение по този въпрос?
- Мисля, че това противоборство е породено по чисто икономически причини. Така се получава, че всички тези проекти, които са предназначени за така наречените „обществени пространства“, имат предимство пред градските власти и се спонсорират.
- Защо?
- Защото имат масовост и са някаква намеса в градската среда. Аз не го отричам, защото, ако уличното творчество е качествено, е възможно и давъзпитава, да има политическо послание, да работи дори като социално оръжие. Преди промените се появиха много алтернативни творчески групи, но те бяха сформирани като своеобразен протест на системата. Сега имат чисто икономически причини да съществуват. На времето фондация „Сорос“ финансираше в София само улично изкуство, защото така се оправдаваха средства. Сега подобно нещо се случва и при вас.
- Класическите форми са личностни прояви на художници и по традиция са спонсорирани от самите автори. Вероятно конфликтът произлиза именно от там. Смятам, че проблемът може да се реши, ако средствата, които се дават за изкуство, се разпределят по един много по-справедлив начин. Така може да бъдат избегнат караниците и да се получат много добри резултати, които да удовлетворят и градската общественост и интелигенцията и творците в Пловдив. И това ще бъде само от полза.
- В този аспект, бихте ли дал някакъв съвет на онези, които „разпределят благата“?
- Да имат очи за така нареченото „конвенционално изкуство“, което е носило и продължава да носи славата на Пловдив като град на художниците! Защото това означава, град на ярки личности и индивидуалности, на творци от висок ранг, които предлагат своите гледни точки. Това, за което се спори са проекти, които нe са направени от художници, а от арт мениджъри и дилъри на изкуството и тези проекти имат друго предназначение. Макар и да имат публичен характер, те обикновено нямат висока художествена стойност. Те може да носят характер на забавно преживяване, но не стигат високо творческо ниво. И ако градската администрация е достатъчно интелигентна, че да има очи и за истински стойностното изкуство, както го е имала през годините, защото се знае, че Пловдив преди много е помагал на своите творци, а не само за ерзац събития, ще се избегнат много от проблемите.
