Професор Валентин Старчев гостува на пловдивската галерия Резонанс с изложба рисунки и пластика.
Интимност и чувственост – така накратко може да се опише настоящата изложба на скулпторът, който гостува сравнително рядко в Пловдив. За разлика от сина му Камен Старчев, чието творчество пловдивчани познават от изложбите в галерия U P.A.R.K.
И макар, че Валентин Старчев вече минава 80-тата си годишнина, той изглежда забележително свеж и в завидна творческа кондиция.
Творчеството на проф. Старчев обхваща широк спектър – от кавалетна скулптура, до монументални скулптурно-архитектурни творби, портрети, ордени и дори монети. За близо шестдесет годишната си творческа дейност, скулпторът има самостоятелни изложби в България, Австрия, Дания, Франция, Япония, Латвия. А една от най-спорните му творби, е монументът 1300 години България пред НДК.
В Пловдив Валентин Старчев представи женствено-еротична серия рисунки и чувствени бронзови пластики.
Пределно изчистените и артистични рисунки, разкриват интимния женски свят. Актовите картини са обърнати към жената, с нейната крехкост, чувственост, красота. От тях блика еротична наслада от извивките и красотата на формите и изкусителното изящество на женското тяло. Това е жената, останала насаме в будоара с личните си проблеми в живота и обществото. Това е един поглед не само към чувствеността, но и към крехкостта на нежният пол.
Творбите в бронз също създават внушение за нежност, загадъчност, еротика и красота на голотата.
Като част от представянето на проф. Старчев, беше и разговор за паметника 1300 години България, чиято съдба още е доста неясна, защото той от години се руши и се търсят начини или за неговото спасяване или за демонтажа му.
Скулпторът заяви, че паметниците имат стойност като пазители на спомена за исторически събития и личности. „Това е един символичен паметник, чиито три тела се въртят в спираловидна система, върху която има няколко 7 метрови скулптурни фигури, разделени от темите за книжовността, признателността и съзиданието. Отделните скулптурни композиции са тематични – „Цар Симеон и книжовниците“, олицетворяващи Златния век на България; „Пиета“ с образът на скърбяща майка, като израз на почитта към падналите за България и „Съзидателят“ с образа на обикновения работник. Тези три посоки имаха за цел да обединят понятието България“, каза Старчев.
Но идеята на галеристката Антония Димитрова, да бъде коментиран в града под тепетата един проблем, който засяга главно столичани, беше малко страна. И то на фона на занемарената и пустееща Братска могила, която от години е в окаяно състояние, с демонтирани и обезобразени скулптури, дело на друг голям скулптор – Любомир Далчев.
Да се надяваме, че на следващата лекция ще бъдат поканени хора, които могат да предложат идеи за възстановяване и опазване на паметниците, независимо от режима, при който са построени, защото това е живата история както за нас, така и за идните поколения.
