С позволение на автора и медията, публикувам един изключителен материал. Теодор Караколев от сайта mediacafe.bg прави този точен и смел анализ на ситуацията в Пловдив, на която сме свидетели всички, но на никого не е изгодно за нея да се говори.
49 000 души решиха административната съдба на град Пловдив за следващите 4 години – т.е. кой ще бъде кметът, кое ще е представителното лице на града пред света. И вероятно на балотажа направиха по-добрия избор. Демократичната ни система (и съответното ѝ медийно отразяване) обаче има едно странно изкривяване да гледа на хората само като на проценти, а не реално вдигнали се от вкъщи хора да пуснат бюлетина за този или онзи, за тази или онази идея. И така, служейки си само с проценти и закони, писани от бивши и настоящи комунисти, се получават различни парадокси: 1,8 млн души, гласували на референдума с „да“ не са достатъчен израз на народната воля – но широката коалиция, която в момента управлява страната ни е избрана с гласовете на няколко стотин хиляди по-малко.
По същия начин 90 000 души в Пловдив гласуваха с „Да“ за имагинерния и почти обречен референдум. Тези хора явно ги вълнува и искат да могат да гласуват, без да чакат по половин час на опашка. В цялостната активност на референдума пловдивчани отбелязват малко над средната активност и от шестте големи града – повече от тези в София и Русе, наравно с Варна, малко под Бургас и Стара Загора. Гражданите на Пловдив не са нито заспали, нито назадничави неграмотни селяни.
Същите съотношения важат и за първия тур на самите местни избори. На втория тур обаче нещата се промениха. 32% активност – или около 99 100 души (от 287 000 имащи право на глас) – отидоха до урните на 1 ноември, за да гласуват за (или срещу) един от двата кандидата. И победителят – без значение кой от двамата – всъщност ще управлява града с подкрепата на около 17% от имащите право на глас.
И въпреки, че всеки може да съставя психопрофили на избирателите според това доколко лесно са дали победата на един или друг кандидат, колко са тъпи всички, че не са гласували и т.н. и т.н., аз си мисля, че гласът на хората не е толкова първичен.
Една от тезите, които пробутват първи и единствени медии, е че „цигани, неграмотни и пенсионери“ (каква ужасна група хора, нали, по-добре да ги няма) са гласували за Славчо Атанасов. Теза, която се въртеше и преди 4 години. Ако приемем, че е така то или „циганите“, или неграмотните са намалели с 20 000 души за този период, което е чудесно, нали, ха-ха… Ами всъщност не – спадът с 20 000 гласа на балотажа спрямо 4 години по-рано показва, че пловдивчани не искат Славчо Атанасов за кмет.
Да, обаче гласовете за Иван Тотев също спадат с 20 000. Как се получава така, че след „успешно управление“, спечелване на титлата Европейска столица на културата, видими резултати – оправени булеварди, фонтани на всяко кръстовище, нова Цар Симеонова градина, супер готин квартал Капана, възроден дух на града и прочее и прочее, и не маловажно – притеснителен първи тур – се стигна до този фотофиниш. Как така 20 000 души повече гласуваха за никому непознат областен управител от ГЕРБ преди 4 години, а най-успешният ни кмет от 89-а насам едва бе преизбран.
Никак не ми се вярва вината да е в мързеливите пловдивчани. Ако има нещо, в което пловдивчани вярват повече от айляка, то е в тяхното честолюбие. И въпреки безспорните резултати – по-хубави тротоари, редица оправени булеварди, велоалеи, спечелената титла Европейска столица на културата и доста по-съвременна визия на града, много хора останаха обидени – пряко и косвено.
Защото освен безспорните резултати, управлението на града имаше и безспорни издънки. Упорстването за проекта за Небет тепе и очевидното лъгане („Няма проект“, при положение, че целият град разбра, че вече са кандидатствали с този несъществуващ проект за финансиране по т.нар. „Норвежка програма“), чаканият иначе проект за Зоологическа градина, който се случва при доста сериозно обществено (но не политическо!) несъгласие, този така забавен за цяла България фонтан и кръгово на Водната палата, пародията „фонтан на стълбите на Каменица“, спорната Цар Симеонова градина (за по-малко хора от естетически подбуди, но за мнозинството хора – от безсмислено потъналите милиони в безсмислени фонтани).
Хората не са идиоти и не са слепи. За разлика от останалите, които паркират с джип на самата Главна, те живеят в града, посещават и други градове. Виждат, че „уникалните пеещи фонтани“ са уникални само за рамките на Община Пловдив – същите имат в Крумовград, Варна, Плевен и прочее провинциални градчета. „Уникалните спирки“ ги има в Димитровград и Нова Загора. Ако има недоволство то не е, защото хората не искат фонтани, Зоопарк или Небет тепе – а защото за хората е по-важно не дали, а КАК. И на никого не му пука „кой“ – важното е „как“.
Хората отказаха да гласуват, защото не са доволни от управлението в последните 8 години. И ако за последните 4 то дава доста повече видими резултати, за последните 8 си прилича много по-едно – лицемерието и надутостта на управителя, който е застанал на честолюбивия град Пловдив. Ако пловдивчани подкрепят управление тип Бойко Борисов – „И аз съм прост, и вие сте прости“ (гласували за ГЕРБ през 2013-а, и после отново през 2014-а по 62 000 души), то не подкрепят управление тип Иван Тотев „Вие сте прости и мързеливи, че не гласувате за мен, но аз съм най-великият кмет на града“ (49 000 на втори тур вчера). Веднага след първия тур, в който Иван Тотев бе единственият кмет в големите градове, който не успя да спечели с над 50%, вината за този изборен резултат бе видяна навсякъде: черната кампания, многото противници, но и ниската избирателна активност. И цялата седмица слушахме само това – „всичко е наред, градът цъфти, но не се знае дали ще продължи да цъфти, защото пловдивчани сте мързеливи, тъпи селяни и може да преизберете Славчо Атанасов“.
Ами, не се прави така. Не и в Пловдив.
Преди Пловдив да стане Европейска столица на културата, Пловдив беше столица на Българското Възраждане. Градът на култура, литература, предприемачи в тежкото османско време, на вярващи и учещите се, на първата гимназия. На онова Възраждане, което чествахме именно в деня на балотажа. На онази непросъществувала България, на върха на която е Васил Левски – този с право митологизиран от всички простосмъртни нас, който обаче в своите си очи може да каже „Любезни ми, Кършовски… кажи ми това и това ти е грешката, та да се поправя, ако съм чист човек“.
Обидно е за собствената ти култура да кажеш, че пловдивчани са мързеливи, прости или слепи. Освен това е и автогол. Пловдивчани (а, вярвам и всички българи, всъщност) оценяват гордите и активни хора, но и задължително – хора, които имат смелостта да кажат „Аз сгреших, кажете ми как да се поправя“.
Да, за това се изисква смелост – която липсваше на управлението както на Иван Тотев, така и на Славчо Атанасов. И двамата кандидати на балотажа загубиха – загубиха по 20 000 от хората, които преди 4 години са станали и са ги подкрепили. И загубата им се дължи не, защото, говорейки меко, са обявили война на Либия или са автори и защитници на най-глупавия фонтан плюс кръгово кръстовище в историята на България. Нито заради Небет тепе, Цар Симеоновата градина или Зоологическата градина.
Загубиха, защото нито веднъж не се изправиха пред тези, които ги подкрепиха – и другите, които не ги подкрепят, но са управлявани от тях – и не им казаха: „Пловдивчани, аз сгреших. Кажете ми кое ми е грешката, та да се поправя, ако съм чист човек“.
Ако бъдещият кмет е чист човек, ще го направи – няма да се тресе от параноя, че щом някой не харесва Зоопарка или Втория гребен канал, значи е върл БКП-ист и герговист, а ще попита тези 240 000 пловдивчани, които не гласуваха за него и на балотажа – и след 4 години може и да се похвали с такава подкрепа, като в Стара Загора или Бургас.
„…Защото всеки бърка, па не може (сам) да се съвземе. На драго сърце трябва да обичаме онзи, който ни покаже грешката, инак той не е наш приятел. „(Васил Левски)
Автор: Теодор Караколев, http://mediacafe.bg/
