Снежана Фурнаджиева, председател на Дружеството на пловдивските художници беше член на делегацията, съставена от хора от общината и представители на някои от творческите групи, която посети Европейска столица на културата 2016 – полският град Вроцлав. Нейното участие предизвика разнопосочни коментари и интерпретации от различни кръгове и повдигна различни въпроси. Читателите на europlovdiv.com са първите, които, освен че ще узнаят подробности от това посещение, ще разберат и причините, които са накарали председателя на най-старото творческо сдружение в града под тепетата да приеме поканата на кмета Иван Тотев и да се включи в делегацията и то в компанията на Асен Асенов. В медиите излязоха множество коментари и различни трактовки по темата, за това ние ще ви разкажем от първо лице за случилото се.
Г-жо Фурнаджиева, току-що се завърнахте от Вроцлав. Нека първо внесем яснота, чия беше поканата и защо решихте да се присъедините към тази делегация?
Поканата дойде от кмета Иван Тотев. Истината е, че имах резерви и се колебаех дали да взема участие в тази делегация. Дори се наложи да събера управителния съвет на ДПХ и заедно решихме да приема поканата. Според мен в подобни делегации е задължително да присъстват творци и създатели на събитията, защото те най-добре биха могли да преценят какво точно трябва да се случи, да видят както плюсовете, както и грешките. Присъствието на Асен Асенов в тази делегация беше една от резервите ми. С него имахме много спорове, но и много разговори, в които изяснихме позициите си. Хората, които ме познават, знаят как отстоявам принципите си. Това го разбра и г-н Асенов. Мащабното събитие във Вроцлав беше осъществено чрез обединението на цялото население. Ето на това трябва и ние да се научим. Че творческите сили, които има и излъчва един народ са най-ценното нещо, когато трябва да се направи нещо грандиозно.
Ще успеем ли и как да изпълним със съдържание девиза на Пловдив 2019 „Заедно“?
Според мен е най-важно да има разговори между всичките гилдии и правилно и равнопоставено отношение на общината към нас. Нямаме никакво време и трябва незабавно да започнем да работим, защото оставащите три години и половина изобщо не са много, за да достигнем необходимото ниво и да направим нещо толкова значимо. Ако искаме да бъде забелязана силата и значимостта на нацията ни и да бъдем съизмерими с европейската култура, трябва да започнем да работим в тази посока веднага.
Конкретно вашите стъпки в тази посока какви ще бъдат? На кого подавате ръка, за да се получи наистина един истински празник?
Вече сме започнали действия в тази посока, защото е време да работим както по отстраняване на недостатъците, които пречат на работата ни, така и в изграждането на общност, която да създава и да подпомага идеите за тези събития. Ние успяхме да направим двуезично издание на годишния албум на Дружеството на пловдивските художници и чрез него създадохме много контакти. Изградихме връзка с дружеството на художниците на Вроцлав и им предложихме участие в Пловдив 2019 и съвместни изложби. Това беше една от основните ни задачи в Полша и се радвам, че успяхме да я осъществим.
Да ни разкажете какво най-силно ви впечатли във Вроцлав?
Ключовото събитие, с което символично беше даден старт на проявите, се наричаше „Пробуждане“. В грандиозния спектакъл, режисиран от Крис Болдуин, който е участвал в създаването и на спектакъла по откриването на Олимпиадата в Лондон 2012, бяха включени 1300 професионални актьори, 200 хористи, 50 войници, 300 колоездачи, 30 гигантски фигури и 5 трамвая. Но най-впечатляващо беше участието на гражданите на Вроцлав, на стотиците доброволци, на хора от различни възрасти и поколения. Самият спектакъл беше един призив към пробуждане духа на поляците и единението им. Такава беше идеята и в концертната зала, където започнаха тържествата. Там, под диригентството на ръководителя на оркестъра, всички присъстващи, цялата публика създаде музика. За целта ние използвахме първичен малък инструмент, който ни беше раздаден от организаторите преди да влезем в залата. Публиката затихна и се вля в ритъма и хармонията на професионалните музиканти. Получи се едно наистина вълнуващо изпълнение. След това започна шествие представящо четирите духа на Вроцлав. Четири потока се стекоха на централния площад за да ознаменуват началото на Европейска столица на културата 2016. От четири страни пристигаха пъстри групи, които представяха различни моменти от новата полска история. Ние бяхме в лъча наречен „Духът на потопа“, напомнящ за пагубното наводнение през 1997 г. Тогава река Одeр е заляла не само Полша, но и Германия и другите съседни държави. Показан беше и целият ужас на това драматично събитие, но и обединението на народа и неговата силна енергия. Духът на хората, поставени пред изпитанието на природата, беше представен по един уникален монументален и въздействащ начин, чрез форма, визия, цвят и звук. Участниците бяха облечени в дъждобрани, за да се подчертае усещането за вода, а ние се познавахме по червените шалове и шапки, които на раздадоха в началото на официалната част. Потопихме се изцяло в това събитие и сякаш наистина усетихме и ужаса на потопа, но и могъществото на хората и тяхната добрина. Другите три лъча бяха „Духът на сътворението“, „Духът на многоликата вяра“ и „Духът на иновациите“. „Духът на сътворението“ изобрази сриването на града по време на Втората световна война. Тогава от Вроцлав не е останало буквално нищо. Но градът е възстановен от пепелта като птицата Феникс и в неговото създаване са участвали всички хора. Символиката бе в невероятното прераждане, защото изгубили всичко, те го съграждат чрез духа и енергията на сътворението. „Духът на иновациите“ е събуждането от сън. Всичко наоколо свети и се превръща в една артистична импресия на природата и технологиите. Имаше много лазери и илюминации. „Духът на многоликата вяра“ показа мултинационалната история на поляците. Тук звучаха песнопения, изпълнени от хорове от различни националности. Тези песни имаха изключително силно емоционално въздействие. Четирите лъча се събраха в центъра на града, където върху една метална платформа имаше атрактивни акробатични изпълнения на фона на ефектна музика и разказ за силните мигове от историята на Полша. Много силен беше и финалът, когато от върховете на кулите се спуснаха три бели ангела, който започнаха да разпръскват малки пухкави перца и целият площад беше залят от бели пухчета. Кулминация на представлението беше идеята за добротата, която надделява над всичко преживяно, за победата на любовта и радостта от успешния завършек. Впечатли ме и естетическата мярка, която показаха поляците с този финал. Защото ефектът не беше постигнат чрез илюминации и фойерверки, както често сме виждали у нас и които биха опошлили тази бяла нежност, и биха го превърнали в едно циркаджийско забавление. Финалът беше един много добър пример, как мярката и интелекта трябва да надделяват при създаването на всяка една проява. Смисълът на цялото това събитие беше сплотяване, увличане и съпреживяване от всички хора.
Явно смисълът е в приобщаването и увличането към идеята на всички хора, а не само на творците на града. Как ще успеете вие да мотивирате пловдивчани да участват в подобно мащабни събитие и каква е ролята на Фондация Пловдив 2019?
Абсолютно съм убедена, че ефектът се получава само чрез участието на всички и това трябва да е и нашата основна идея. Но няма как нещата да се получат без участието на професионалисти, които да създадат образа, а след това да накарат всички останали да го почувстват и да го съпреживеят по един естествен начин. Това беше и основната концепция на „Пробуждане“ -събуждането на чувството на любовта и на единността. В интерес на истината ще кажа, че в началото, при подготовката за това събитие е имало доста напрежение и неразбирателства. И там са имали големи проблеми помежду си, но в един момент малките групи са започнали да дават идеи и предложения, и така са увлекли всички останали. И са постигнали това пълно обединение, на което станахме свидетели. Пловдивчани са хора, които много обичат града си, традициите си, ценят гордостта и достойнството си, и вярвам, че няма да бъде особено трудно да се обединим в името на общата идея и да покажем на света, колко е необикновен нашият град. Всеки един от нас трябва да положи усилия в тази посока, които ще доведат до истинско обединение на творческия потенциал на града. Имаше известни недостатъци в организацията във Вроцлав и се радвам, че ние ги видяхме, за да можем да ги избегнем. Аз много се радвам, че имах възможността да присъствам на всичко това и бих искала и в другите делегации да бъдат включени представители на различни творчески групи – артисти, музиканти, поети. Така всеки ще може да допринесе много за общата кауза и за блестящия краен резултат.
И ще завърша с думите от словото на председателя на Европейската комисия, който каза „Важно е градът, който е избран за Европейска столица на културата да попадне под прожектора, да бъде осветен и видян от цяла Европа и света, за да може да се вмести в съкровищницата на европейската ценностна система и култура“.
