Лятото все още сипе щедрите си слънчеви лъчи над нас и за това, дори да сме използвали вече дните от лятната си ваканция, не пропускаме уикенд в който да се отдадем на развлечения и пътешествия до различна краища на страната.
Днес искам да разкажа за едно уникално място, което посетих съвсем скоро. Това е парк-галерия „Оргиналите“ в село Осиковица. Отстоящо на по-малко от 70 километра от София, селото е скътано сред горската зеленина в пазвите на планината. Но най- впечатляващо тук е нестандартното арт пространство, което е превърнало горската поляна в галерия, а огледалната повърхност на близкото езеро, в постамент за творбите на един от най-големите български скулптори – Павел Койчев.
Ефектът на нестандартното преживяване започва да се усеща още от мига, в който зад завоя на тесния път изсниква пред погледа чудна гледка. Сред върбовите клони съзирам триметров овчар, нарамил гегата на раменете си, наметнал ослепително жълто наметало и шапка в същия цвят, който води стадото по повърхността на езерото. Овчиците кротко си пасат сред водните лилии и тръстики, а в огледалната повърхност на езерото се отразяват облаците на небето. Ефектът на скулптурната композиция „Водна паша“ е неочакван и поразителен, а човек остава с усещането за нещо мистично и библейско. Признавам, че бях виждала снимки на тази скулптурна група, но въпреки това дъхат ми буквално спря, когато я съзрях пред себе си.
Няколкосотин метра ме делят от парк-галерия „Оригиналите“. И тук гледката смайва. Насред зелената поляна са пръснати десетки бели скулптури. Някой от фигурите са полегнали за почивка, други са устремили своята енергия в незнайна посока, но всички те сякаш се допълват и дори общуват на свой собствен, неразгадан от нас език.
Това са оригиналните гипсови модели на скулптурите на Павел Койчев, правени от средата на седемдесетте години до днес. Тук са „Свирачът“, „Семейството“, „Човекът с налъмите“, „Поклон“, „Почивка“, „Двама“, „Пастир“… и много други прекрасни творби, които проследяват пътя на един от най-големите български скулптори. Голяма част от моделите са били отлети от бронз и в момента са притежание на колекционери или красят градините и площадите на големи европейски градове. Друга част никога не са имали участта да се превърнат в бронзови пластики, но пък сега снежнобялата им снага създава усещане за виталност и хармония насред зелената поляна. 
Фигурите на всички експонати в изложбата, както и на „Водна паша“ са изработени от гипс и са покрити с фибропласт, за да бъдат предпазени от капризите на времето, а „ходещите по вода“ обекти са закрепени за дъното на езерото върху леки понтони и са придържани от здрави стоманени въжета, които подсилват ефекта от композицията.
Из младата горичка тичат разноцветни, изкушени от слънцето и любовта фигури, и дърпат своите пъстри хвърчила, които сигурно един ден ще ги изтръгнат от прегръдката на преплетените клони и ще ги понесат из облаците на радостта и красотата. А изкушените от страстта Адам и Ева потъват в своето грехопадение из дъбовата горичка. Това са експонатите от втората изложба, озаглавена „Явления и изкушения“.
Изкушенията за сетивата тук наистина са много, а ефектът от всичко това няма да е завършен без обитаемата къща-скулптура „Градежът“ или, като Павел Койчев я нарича пластика, която може да се обитава. Къщата наистина е впечатляваща с пъстротата и нестандартната си конструкция, която до някъде прилича на колоринта симбиоза между паяжина и кошер на диви пчели. Каменните основи наподобяват стара родопска къща, а върху тях са построени два етажа от измазани с кал и слама преплетени пръчки. Това е стара технология за градеж, която е била много популярна преди столетия в северозападна България. Къщата е обзаведена с всичко необходимо и сама по себе си е произведение на изкуството, защото дори мебелите и дървените вани, тоалетни и мивки имат художествена стойност. От терасата, с която е опасан вторият етаж се разкрива чудна гледка към цялата „изложбена площ“ насред моравата.
В основата на цялото това арт начинание стои собственикът на имота в Осиковица, бизнесменът Мирослав Михайлов. Той е приятел и меценат на Павел Койчев. Миро сподели, че преди години е имало проект, да бъде изградено еко селище от къщите – скулптури на Павел Койчев, но в последствие бизнесмените, които са имали интерес към нестандартните жилища, са се отказали от проекта. Единствено той в момента притежава уникалната къща, произведение на изкуството.
Спокойствието, вдъхновено от компилацията между създадените от човешка ръка творения и природните красоти на мястото е вдъхновяващо и зареждащо с много творческа енергия.
Ако през някой от летните уикенди се чудите къде да отидете, не се колебайте да посетите това кътче на уединение, спокойствие, творческа енергия и красота в село Осиковица.
