В изложбена зала „2019“ на ул. „Гладстон“ №32 беше открита изложбата „В сърцето на София“. Подготвена от екип на Софийска градска художествена галерия за 140-та годишнина от обявяването на София за столица на България, експозицията ще бъде показана за първи път пред българска публика, след като беше представена в културните ни институти в Прага, Виена и Лондон. Изложбата представя отразеното в творбите на известни български художници архитектурното наследство в съвременния образ на София. То свидетелства за яркото присъствие на европейски архитекти в страната, както и на български специалисти, голямата част от които са получили своето професионално образование в Чехия, Австрия, Италия, Германия. Подбраните за пътуващата експозиция творби са на изтъкнати майстори на четката като Никола Танев, Найден Петков, Цанко Лавренов, Александър Стаменов, Деню Чоканов, Владимир Кавалджиев, Тодор Хаджиниколов и др. Сред увековечените в платната им архитектурни паметници са Народното събрание, Паметникът „Цар Освободител”, Народният театър „Иван Вазов”, Орлов мост, Софийският университет, Баня Баши джамия, Софийската синагога, средновековните емблеми на града – църквата „Света София” и ротондата „Свети Георги”. Подбрани са и произведения, които показват фрагменти от близкото минало на страната, което през последните години е повод за активен обществен дебат, сред които са Паметникът на Съветската армия, Партийният дом, унищоженият вече Мавзолей. В направата на всички тези архитектурни обекти, които разкриват богата и многовековна история на българската столица, участие са взели редица изтъкнати архитекти като Вацлав Прошек (Чехия), Фридрих Грюнангер (Австрия), Лудвиг Рихтер (Виена), Херман Хелмер (Германия), Петер Паул Бранг (Румъния), Виктор Румпелмайер (Словакия), Арнолдо Дзоки (Италия), Даниел Неф (Швейцария) и др. От българската архитектурна школа, в основата на която стоят възпитаници на западноевропейски архитектурни центрове, са представени обекти на архитектите Наум Торбов, Иван Васильов, Пенчо Койчев, Никола Лазаров, Сава Овчаров и др. Изложбата дава възможност да се оцени както съвременното състояние на архитектурното многообразие на града, така и неговото историческо развитие, а съпътстващите експозицията данни за личностния и творчески път на художниците и архитектите и за самите архитектурни обекти, по-голямата част от тях включени в листата на недвижимите паметници на културата с национално значение, позволява изграждането на един богат и интригуващ разказ за присъствието на Европа в един от най-древните и живи градове на Стария континент. Екип на изложбата: Пламен В. Петров – автор на концепцията, Рамона Димова – организатор, Наташа Ноева, Николета Гологанова, Рамона Димова и Пламен В. Петров – автори на изданието, Илинка Чергарова – реставратор.
На галерия Възраждане гостува пловдивският живописец Никола Гулев с живописната си изложба „Ракурси на душата“. Лица, край които безразлично минаваме, не ни говорят нищо, не запомняме никого. Но когато художникът нарисува тези лица върху платното, изведнъж те ни ангажират, припознаваме ги. Опитваме се да разгадаем нещо върху тях, да определим състояния, чувства, преживявания и после тези лица стават спомен.
Галерия UP.A.R.K. представи Калина Мавродиева, Юлий Таков и Камен Старчев.
Камен Старчев, който е сред любимите ми графици и всяка година по това време гостува на галерия UP.A.R.K., е син на известния български скулптор Валентин Старчев, но тръгва по свой собствен творчески път с модерната дигитална графика. Художникът провокира с творческите си експерименти и показва на практика как може да се създаде изключително произведение на изкуството с помощта на модерните технологии. Всичките му творби са в един единствен тираж, което ги прави уникални и могат да бъдат гордо притежание на всеки музей. Графиките са израз на нестандартното мислене на Старчев, което ни пренася във въображаем свят от абстрактни образи и фигури. Композициите му сякаш са една забележителна игра на пространства, форми и отношения.
Художничката Калина Мавродиева, чието творчество също следя с голям интерес от години, представи изключително деликатни и ефирни, които сякаш са спомен от детството или съновидение. Картините пленяват с финия си колорит и лекотата на изображението и излъчат топлина и нежност. Калина е откритие на Кольо Карамфилов, който харесва творбите й, вярва в нейния талант и дава поле за първата й самостоятелна изложба. Калина участва в тази изложба в компанията на своя любим Юлий Таков, чиито композиции са своеобразно вглеждане навътре в себе си. Човеците на Юлий са обърнали гръб, достигнали са предел и врата към нещо друго – незнайно и притеглящо. Съзерцават някъде отвъд или някъде навътре, в очакване на събитие от друг порядък, от друго измерение.
Ралица Бурова подреди прекрасна изложба в новата галерия, разположена във фоайето на хотел SPS. Емоционалната живопис, заразяваща с темперамента на своята създателка, изпълни пространството с ярки багри и фантазии. 23-те платна разказват за вълненията на авторката, за съкровенните й мисли и спомени. Ралица посвещава прекрасната и изпълнена с цвят и настроение изложба на предстоящите празници Свети Валентин и Трифон Зарезан., Картините й могат да бъдат разгледани до края на март във фоайето на хотел SPS.
Регионален етнографски музей – Пловдив представя изложбата „Дойдох като пролетта“ на художничката Ралица Денчева. Наричат Ралица Денчева една от най-нежните съвременни авторки. Живописните й платна /портрети, цветя, мистични композиции, изпълнени в техниката на маслената живопис и рисунката/, носят дълбоките корени на традицията и фолклора, съхранили езотерична мъдрост, духовна чистота, божествено прозрение, красота и вдъхновение. Посланието на нейното изкуство е за силата на Красотата като най-явно, видимо и съвършено проявление на доброто в човека. Изложбата се състои от 27 платна маслена живопис представящи един свят на нежност, в който душата, изпълнена с Любов е вечнозелена и винаги свежа пролетна градина. Нейната божественост е в красотата, която откриваме навсякъде около нас; красотата на природата във всичките й форми. Тя прославя Жената като свещена енергия и извор на всичко живо, вечният дух, изпълнен с Красота и Любов. Красота, която ни сочи пътя към вечния трон на Истината и към Безкрая вътре в нас.
„Дойдох като Пролетта,
за да седна на трон от цветове,
да почувствам магията на радостта,
и да разпръсна своите цветя,
нежни като зората“
Изложбата ще можете да разгледате до 22 февруари 2020 г.
На 13 февруари Галерия „Дяков“ открива сезон на 2020 със самостоятелната изложба на един солиден български художник, за когото няма тайни в графичните техники. Талантът, изяществото, дълбокото познание в тази област, са доказани с високата оценка на почитателите на високото изкуство- от една страна, а и на професионалната общност у нас и по света- от друга, видно от множеството награди, на които е носител.
Онник Каранфилян е роден през 1963 в Сливен, през 1994 завършва Националната художествена академия, самостоятелните си изложби започва през 1993, а награди за изкуството и таланта си започва да получава още през 1989.
Сред наградите му са: Наградата на Съюза на българските художници- престой в Ателиетата Сите дез ар в Париж, Награда за млад автор, Арт диалог – Франция, Награда за екслибрис, Награда за реалистично изкуство, Голямата награда за малоформатна графика в Ниш, Сърбия…и още множество номинации и награди.
Онник Карафилян е основател на Международното биенале за екслибрис в България.
Негови творби се намират в множество музейни и частни колекции у нас и по света: колекция на музея „Шрайнер“, Германия, в музея „IMOGA“, музея „RHMD“в Истанбул, Софийска градска художествена галерия, Националната художествена галерия, триеналета и биеналета в Япония, Тайланд, Южна Корея, в частни колекции у нас, в Канада, Турция, Япония, Германия, Швеция, Великобритания, Норвегия, Финландия, Франция…
Галерия „Дяков“ представя 29-тата по ред самостоятелна изложба на художника, в която представя избрани творби от избрани периоди на своето развитие:
„30 години в графиката“
Изложбата на Онник Каранфилян „30 години в графиката“ се открива на 13 февруари 2020 /четвъртък/ в 17,30ч. Художника и творчеството му ще представи Аксиния Джурова.
На 14февруари от 18:00 в галерия Резонанс ще бъде открита изложбата под надслов „ЯБЪЛКАТА…И СЛЕД ТОВА“ на Матей Матеев.
Аксиния Джурова за Матей Матеев:„Един от яростните и известни съвременни експресионисти на своето поколение Матей Матеев – Матю, ще открие изложба „ЯБЪЛКАТА…И СЛЕД ТОВА“ в галерия Резонанс. Роден в Кюстендил, но бързо се вписал в духа на класическата пловдивска бохема още през 80-те години на ХХ век. Сигурна съм, че тази изложба няма да мине тихо и ще предизвика коментари, вариращи в двата крайни полюса – на приемане и отхвърляне. И това е така, не само заради експресивния и ярък стил на Матю, но и поради това, че той се опитва да прибави към известния роман на френския писател Ги Бештел „Четирите жени на Бога. Блудницата, вещицата, светицата и наивницата“ (Издателство Изток –Запад, 2016) и още нещо. Неговите мащабни женски фигури върху зебло запълват цялото пространство на картината и ни гледат в упор, без свян, в своята голота и похот. Чрез избрания зрелищен ракурс, с неприкритата на места гротеска, без никакво притеснение от страна на художника, дали ще се харесат или не, те са свалили маските на фалшивия морал и са станали съучастници в психотеатъра на греха и човешките страсти. Така те излизат извън рамките на „четирите жени на Бога“ с опустошителната ярост, с която влизаш в „играта живот“. Известно е, че в източнохристиянското изкуство иконографията на жената въплъщава белезите на непорочност и святост, за разлика от католическото изкуство, където тя е изобразявана в своята божественост и грешност. Жените на Матей Матеев се изправят пред нас в цялата си голота, без свян и комплекси за своя пол, те са хищници и жертви, разпънати между Ада и Рая, доброто и злото, най-низшите и най-възвишените страсти, качени на пиедестал и паднали от него… със и без ореол. Те са далеч от „вечната, извънвременна богиня на живота“, както ни я представяше Дечко Узунов, извън мъченицата и светицата, въплътени в образа на Мадоната. Те са просто такива, каквото е времето, в което живеем, разпънати между изява и потиснатост, прикритост и разголена откровеност, примирение и скръб“.
Проф. Аксиния Джурова, учен, изкуствовед, председател на фондация „Елена и Иван Дуйчеви”, специалист по история на изкуството, филологията и кодикологията, член-кореспондент на БАН.
