Пловдивският драматичен театър отбеляза Международния ден на театъра 27 март с премиера на една творба на незабравимия публицист и драматург Георги Марков. Символично е, че точно петдесет години след като „Да се провреш под дъгата“ е спряна след 13-то представление във Военния театър, Асен Шопов поставя пиесата на пловдивска сцена и то именно в онзи вариант, който скандализира тогавашната цензура. Заради скандала, тогава от театъра за две години са уволнени режисьорът Асен Шопов и актьорите Наум Шопов и Невена Симеонова.
Първото представление на пиесата на Марков, която е драматизиран вариант на новелата му „Санаториумът на д-р Господов“, се играе през 1966 година в Толбухин /Добрич/, а след това и в Драматичен театър Пловдив – режисьорски дебют на Крикор Азарян. През 1969 година, след скандалната отменяна на друга пиеса на Марков „Комунисти“, писателят заминава за Италия при брат си, а след това се установява в Лондон, от където пише своите „Задочни репортажи“, превърнали се в най-точната и задълбочена панорама на обществено-политическия живот в комунистическа България.
Според Асен Шопов и в „Да се провреш под дъгата“, и в „Комунисти“, посланието на Марков е едно и също – идеализмът на младото поколение, който е излъган и измамен от кариеристи, догматици, приспособенци и консуматори на идеята.
Попитахме режисьора Асен Шопов дали има паралел между пиесата, която е поставил преди 50 години и сега, и какви са приликите и разликите. Ето какво отговори той: „Между двете представления има пряка връзка. Пиесата, написана него време, се появява най-напред в Добрич, а второто й представление е в Пловдив, под режисурата на Крикор Азарян. Тогава аз гледах това представление, но не възприех по определени причини финала на произведението, което беше публикувано и в списание „Театър“. Именно това задвижи у мен желанието да поставя пиесата във „Военния театър“, с участието на автора. Така тя придоби нова сценична редакция. Защото това не беше пиеса по оригиналната драматургия, написана от Георги Марков, а диалогът буквално беше „изсмукан“ от повестта „Санаториумът на д-р Господов“, по който бе изграден сюжетът. Драматургичното произведение „Да се провреш под дъгата“ Марков написва, след като обръща погледа си и към театъра. Тогава пише редица камерни пиеси, които са изключителни. В процеса на работа заедно с Марков и със състава на театъра, през 1967 година се получи варианта, който реализирам днес и с пловдивската трупа. Това е спектакълът, който през 1967 година беше спрян на 13-то представление. Именно в този сценичен вариант и в тази сценична редакция, ще го консумира и пловдивската публика сега. Финалът на пиесата тогава не беше подчинен на цензурните съображения и именно за това тя беше инкриминирана. Вариантът, който ние се опитвахме тогава да направим се опита да излезе от тази обвързаност и да внесе идеи и теми, които бяха невъзприемчиви, но се оказват изключително актуални и днес. Пиесата, която е звучала тогава с остротата на някои реплики, сега звучи с философията си като нещо трайно и непреходно във времето. Сега тя е подчинена на темата за предателството. Предателството не в сюжетния и не в конкретния смисъл, а предателството към националността и към себе си, в един дълбоко философски план. Това ми дава увереност да мисля, че тази пиеса ще битува дълго на сцената и ще накара публиката да се замисли. Пиесата „Да се провреш под дъгата“ е писана преди Георги Марков да вземе решение да напусне страната и преди да напише прочутите си „Задочни репортажи за България“. Те се появяват значително по-късно и със задна дата илюстрират и разкриват чрез дисекцията на обществото, която авторът прави, смисъла и съдържанието на идеята. Неговата пиеса „Комунисти“, която също е една вариация на темата, също е пиеса за комунистите-идеалисти. Темата и в двете пиеси е за онези млади хора, които преди завземането на властта са били готови да се жертват в името на идеалите, били са чисти по отношение на мечтите си. За разлика от времето, когато започват да се появяват хора кариеристи, догматици, приспособенци и консуматори на идеята, което прави аналогия и с днешния ден. Днес това послание е по-актуално дори и от времето, когато „Да се провреш под дъгата“ беше инкриминирана.“
В пиесата „Да се провреш под дъгата“ участва великолепен актьорски състав – Стефан Попов, Симеон Алексиев, Тодор Генов, Марин Младенов, Петър Тосков, Добрин Досев, Венелин Методиев, Тодор Дърлянов. Това е една интересна смесица от различни натюрели и актьорски поколения, което доказва, че в пловдивският театър работят уникални творци на българската сцена. Постановъчният екип е: режисьор и сценография – Асен Шопов, костюми – Цвета Маринова, музика – Мишо Шишков.
Симеон Алексиев сподели, че за актьорите срещата с режисьор от ранга на Асен Шопов е била изключително важна и въздействаща, а резултатът е страхотен. Той определи Шопов като „последният от големите ханове“ на българския театър. Актьорът Стефан Попов също изказа възхищение от работата с режисьора и колегите си.
С тази постановка Пловдивският драматичен театър продължава програмата, която дава нов живот и нов прочит на емблематични български драматургични произведения, носещи духа на всяко време.
Пиесата е много сложна, много умна и ще донесе много смях, но и много сълзи. Страхотна работа, страхотен декор и костюми, и едно изключително преживяване. Великолепен актьорски състав, който изгради плътни и впечатляващи образи.
На добър час и Честит празник на целия екип на Драматичен театър – Пловдив!
