Разтърсващи текстове, базирани на статуси от фейсбук страницата на пианиста и композитор Васил Пармаков, бяха представени за първи път в новия формат „Театър под земята“ в клуб „Петното“.
„Черна станция“ се оказа интересен експеримент, обединил текстове наглед без връзка един с друг, които изразяват изключително силна житейска позиция, когато са заедно, обединени от Александър Секулов.
Написани по един уникален начин, те са и забавни, и смешни, едновременно с това саркастични и провокативни. Пармаков буквално прави дисекция на живо, като не се възползва от упойката на метафорите, а разчита на директния, на места дори груб и вулгарен език, за да ни накара да се свестим от будната кома, в която сякаш всички сме изпаднали. В началото текстовете звучат забавно и лековато, предизвиквайки пристъпи на смях и забавление, но постепенно смехът се смесва със сълзите ни, изтръгнали се когато осъзнаваме блатото, в което затъваме все повече.
За изключително силното въздействие на текстовете, озаглавени „Черна станция“, допринесе и невероятното изпълнение на актьора Добрин Досев.
Предлагам ви малък откъс от текста, който най-силно ме развълнува:
„Не знам защо се сетих за баба Стана. Баба Стана е българка. Една от многото българки. Името й е избрано произволно. Това не е от значение. Баба Стана е бедна. Изоставена. Всичко я боли. В устата й има само два зъба. Зъболечението е скъпо. Всичко е скъпо. Парите не стигат за нищо. Няма близки. Всъщност има внуци, но те са някъде на гурбет. Никой не се интересува от нея. Няма на кого да се оплаче. Единствено сметките и данъците не я забравят. Идват си редовно. Ако не ги плати, ще й спрат тока, водата и всичко останало. Гледа през прозореца. Зимно време тя се увива с няколко одеяла и така се топли. Няма пари за друго отопление. Трябва да й останат пари за лекарства. Ако не си взема лекарствата, баба Стана ще умре. Когато я заболи нещо, докторите я пъдят. Омръзнало им е от такива като нея. Ако се случи нещо, няма кой да я погледне. В БГ линейките пристигат с един месец закъснение. После пък ще я нахокат, що ги притеснява? Нали още не е умряла!
Тя няма на кого да се жалва, понеже е българка. Всички хора на този свят са по-важни, по-значими от нея. Всички викат! Крещят! Търсят някаква правда! Ако трябва и при международни съдилища ще идат. Циганите в БГ искат пари. Искат уважение. Искат да не ги наричат цигани. Искат някой де се грижи за стоте им деца, иначе пищят до Бога, че у нас имало расова дискриминация. Хората с различна сексуална ориентация също крещят! Искат паради. Искат да могат да се женят по между си. Да отглеждат деца. Да чукат козички и овчици, и то под възхитения поглед на тълпата. Не знам дали е нормално? Ако някой каже, че не е нормално, започват се дела, обиди, жалби чак в Страсбург, ТВ дискусии… олеле Боже! Тъпчат ни! Мачкат ни! Помощ! Нарушават ни правата! Всекиму някакво право нарушено. На кучетата, изяли хора. На хората, изядени от кучета. На котките. На лесбийките. На селските феодали, тирани. На африканските емигранти. На манекенките…
Само баба Стана няма на кого да се оплаче. Тя е обикновена жена. Българка. Като такава, тя няма право да се оплаква на никого. Всяка година я ограбват цигански банди. Но пази Боже да каже нещо срещу тях – дискриминация. Баба Стана ще мълчи. Тя няма достъп до международни съдилища, а и да има, кой ли ще я чуе? Не я пускат до телевизиите и радиата. Те там си имат по-важна работа – токшоута, фитнес инструкции, чалга певици, астрологични прогнози за бизнесмени… Така е то!
Докога обикновеният човек в България ще бъде толкова жалък, ограбен, пребит, жертва на всякакви мошеници, мизерен, безпомощен, треперещ… Май така ще бъде во веки веков!“
С позволение на автора Васил Пармаков и на актьора Добрин Досев, публикувам запис от четеното на „Черна станция“, което се състоя на 17 март в клуб „Петното“.
