Гениалното прозрение на Анди Уорхол, че всеки има своите 15 минути слава се доказа на практика в Старо Железаре. Поп артът заля стените на къщите в китното село, за да размие дистанцията между селската жена и кралица Елизабет, между местния циганин и Барак Обама, между Папата и колоритния селянин, между бабата и Джон Кенеди, между бай Вельо, Тодор Живков, Мая Манолова, Леонид Брежнев и Волен Сидеров… Тук се „срещаме“ и с Маргарет Тачър, Ангела Меркел, Фидел Кастро, Путин, Алберт Анщайн, Юрий Гагарин…, които „разговарят“ дружески със своите почитатели върху селските дувари.
Старо Железаре влезе в новинарските емисии именно с тези графити, които са провокативна симбиоза между селския бит и политиката, в търсене на социалното внушение и интегрирането на жителите на малките населени места у нас. Хората тук, макар и забравени от политиците, имат своите политически пристрастия и отношение към любимците си с които са пожелали да бъдат нарисувани по стените.
Но се оказа, че селото отдавна има любопитна история, защото още преди години, то е било посещавано от едни от най-видните за времето си комунистически лидери – кубинските Фидел и Раул Кастро, както и тогавашният министър-председател на Индия – Индира Ганди.
С много топли чувства селяните си спомнят за тези посещения, дори разказват, интересна история. Когато през 1968 година, кортежът на Индира Ганди пътувал от Хисаря към село Старо Железаре, по пътя се разминал със селска сватба. Женели се Мария и Иван от селото и пътували към Пловдив, за да сключат гражданския си брак. За изненада на развеселените сватбари, колата, в която пътувала височайшата гостенка спряла насред пътя, Индира Ганди излязла от нея и поздравила най-сърдечно младоженците. А в края на срещата подарила на младото семейство по един златен часовник. И макар, че от тогава си минали повече от 45 години, а съпрузите, вече не са сред живите, в селото още пазят спомена за тази вълнуваща среща.
В прикачения звуков файл можете да чуете разказа на очевидката на тези събития Мария Малакова – първа братовчедка на младоженеца:
За трета поредна година, Старо Железаре се превръща в пъстро сборище на хора с различен социален статус, политически пристрастия и ценности, обединени от енергията и харизмата на артистичния дует Венци и Катаржина Пирянкови, които правят от селската си къща нещо близко до „Фабриката“ на Анди Уорхол. Мястото привлича с една колкото символична, толкова и реална, глобална промяна, която е своеобразна миграция чрез творчеството. Защото тази година тук гостуват и десетина млади студенти от школата на Пирянкови в Познан.
Младите хора са изписали стените на селските къщи с образите на герои, които макар и от различни светове, са абсурдно, но и неразривно свързани по някакъв дълбок и философски начин, уловил есенцията на нашето време.
„Това е едно село на индивидуалностите, но съпоставяйки тези обикновени хора с огромните величия от историческата и политическата сцена, се получава поразителен ефект. Работя с ирония и самоирония, като използвам сатирата и чувството ми за хумор, а провокацията се появява от само себе си, съвсем спонтанно. Тя не е нагласена, защото ние влизаме в един творчески процес, питайки хората с кого биха искали да бъдат нарисувани и така нещата тръгват по своя естествен път“, обяснява как се е появила идеята за арт провокацията инициатора на първия селски Стрийт арт фест у нас Венци Пирянков.
На въпросът ни, защо е избрал точно политици да бъдат персонажи, до които е изобразил съселяните си, Пирянков казва „Защото голяма част от тях за кратко време стават нещо като поп звезди – изключително популярни и много известни. А ние като обикновени хора малко или повече сме зависими от този избор“.
Всеки един от изрисуваните по стените жители на селото сам е избрал до кого от световните и български политици да бъде увековечен. По този начин жителите на селото искат да заявят своите сантиментални, емоционални и политически чувства и пристрастия. „Доста често тези хора се отъждествяват с дадената политическа фигура“, казва Пирянков, а ние решаваме да попитаме самите герой, за да ни разкрият причините за избора си.
Бай Вельо, чиято стена е в съседство с Арт Центъра за Съвременно изкуство, е покрита с образи, до които е и неговият лик. Той не скрива, че негови любимци са бившите комунистически лидери Тодор Живков и Леонид Брежнев и разказва с носталгия за годините, когато животът по думите му „беше спокоен и всеки си имаше всичко“. Като продължение на политическите си пристрастия, бай Вельо иска да украсят стената на къщата му и с портретите на Мая Манолова и Волен Сидеров. „ Аз много харесвам Мая Манолова и съвсем случайно стана така, че образът й се появи на моята стена в деня, когато е била избрана за омбудсман. А Волен Сидеров е човекът, от когото се възхищавам“, демонстрира твърдите си политически пристрастия бай Вельо и винаги е готов да влезе в ожесточен политически дебат с всеки свой опонент.
Най-щастлива от задочната си „среща“ с кралица Елизабет е баба Велика, която с огромно желание приема поканата да бъде снимана до монарха. Дори успява да си намери шапка, „за да е подходяща“ за фотосесията с кралската особа.
Сред бурните страсти и емоции, които се разгарят тук, семейство щъркели кротко се готви за поредното пътешествие на юг. Малките вече са пораснали и са готови за дългия преход, който ще ги отведе по други географски ширини, за да се завърнат на пролет отново тук. И едва ли трябва да търсим каквато и да било метафора, но всичко тук напомня за завръщането на потомците на емигранти, които търсят своето щастливо място под слънцето. 
Вероятно и Венци Пирянков също се завръща всяко лято в родното село, за да вдъхне надежда и настроение на съседите си в тяхното сиво ежедневие.
Ако намерите време и искате да разнообразите ваканцията си с едно нестандартно преживяване, непременно се отбийте до хисарското село Старо Железаре, в което имат какво да ви разкажат.
